Борис Ефимович Немцов е роден през 1959 г. в Сочи. Влиза в политиката след края на комунизма. Бил е депутат във Върховния съвет и пълномощен представител на президента Борис Елцин. През 1997-1998 г. е вицепремиер на Русия. Бил е и губернатор на областта с център Нижний Новгород.
Немцов е заклет противник на Владимир Путин и искаше да го съди за клевета, но съдът отхвърли жалбата. Неведнъж е арестуван за участие в забранени от властите опозиционни митинги. За кратко му бе забранено да напуска Русия.
Немцов и експремиерът Михаил Касянов основаха партията на народната свобода (ПАРНАС), но съдът отказа да я регистрира.
"24 часа" разговаря с Борис Немцов за днешната ситуация в Русия и за провалилия се преди 20 г. пуч срещу Михаил Горбачов.
- Борис Ефимович, какво си спомняте от 19 август 1991 г. две десетилетия по-късно?
- Тогава бях депутат във Върховния съвет и живеех в московски хотел. Рано сутринта при мен дойдоха приятели и казаха, че има преврат и по улиците са излезли танкове. Като депутат веднага тръгнах към Белия дом и останах там до края на 21 август.
- Защо според вас пучът не успя?
- На първо място, всички разбираха, че комунизмът е изчерпан. Освен това самите пучисти бяха страхливи и много нерешителни. На шефа им Генадий Янаев му трепереха ръцете. Те не получиха никаква подкрепа от народа. Никой не ги приветства. Пучът просто бе някаква форма на предсмъртни конвулсии.
- Какво обаче ги подтикна да се опитат да свалят Горбачов?
- Най-вече заплахата да загубят властта. Те смятаха, че ще я съхранят. Тези динозаври не можеха да си представят, че нашата страна ще живее свободно, не при комунистически режим. Подтикнаха ги глупостта и авантюризмът.
- Как се държеше през тези три дни Борис Елцин?
- Доста смело, макар да издаде една безумна заповед. Той нареди на всички в Белия дом да вземат съхраняваното там оръжие. Това стана, след като се получи сигнал, че се готви щурм. Аз също грабнах един калашник.
- Стреляхте ли?
- Не, разбира се. Не съм имал такова намерение. И нито един от защитниците на Белия дом не стреля. Нямаше щурм. Никой от генералите не се осмели да нападне народа - не говоря за нас, депутатите, които бяхме вътре, а за събралите се отвън хиляди хора. Представяте ли си какво щеше да стане заради това безумие на Елцин?
Но трябва да кажа, че Елцин водеше и преговори с армейските части. Обясняваше им, предупреждаваше ги, че ако се подчинят на пучистите, ще нарушат конституцията. Онази знаменита снимка на Елцин на танка е един апотеоз на неговата борба срещу превратаджиите. Тази картина запомних най-добре от 19 август. Не само аз, но и милиони хора по света.
- Как се стигна до освобождаването на Горбачов от домашен арест?
- Нищо особено. Пучистите се провалиха и вицепрезидентът Александър Руцкой замина за Крим и го освободи. Бяха го задържали в държавната вила и не го пускаха да излиза. Ако пучистите бяха победили, със сигурност щяха да го съдят.
- За какво?
- Сигурно за съсипването на СССР или нещо такова. На тези безумци им трябваше някой виновен. Имаха списъци на хора за арестуване. Сред тях бяха Елцин и депутатите от Върховния съвет, които го подкрепяха. И аз бях вътре, макар да не бях толкова важна фигура.
- Все пак с какво се занимавахте от 19 до 21 август?
- Преговарях с военните. Разговарях с Таманската дивизия, с дивизия "Дзержински" на КГБ. Бях упълномощен лично от Елцин, дори ми бе издаден специален документ. Убеждавах военните да не убиват собствения си народ. Явно съм успял.
- Казахте за списъци на хора, подлежащи на арест. Биха ли могли според вас пучистите да убият Горбачов и Елцин?
- Като нищо. Е, нямаше да го направят публично, но щяха да ги отведат някъде в гората, да им произнесат смъртните присъди и там да ги разстрелят.
- Защо според вас армията и милицията не се подчиниха на ГКЧП (съставения от пучистите Държавен комитет по извънредното положение - б.р.)?
- Първо, и двете институции бяха в тежко положение. Второ, те разбираха непопулярността на комунистите и много от тях бяха гласували през юни 1991 г. за Елцин - само два месеца преди пуча. Не забравяйте, че тогава той получи над 70 на сто от гласовете.
- Не можеха ли армията и милицията да обвинят именно Елцин за тежкото си положение?
- Те да не са идиоти, че да повярват, че само за два месеца някой може да съсипе и армията, и полицията!
- Но не можеха ли поне да обвинят Горбачов?
- Наистина, те не обичаха Горбачов. По това време вече никой не го обичаше. Но не той бе символът на съпротивата срещу преврата, а Елцин.
- Кой според вас е по-значимата личност - Горбачов или Елцин?
- Този въпрос не е правилен. И двамата имаха огромен принос за освобождаването на Русия от комунизма. Макар да не се обичаха, те вършеха една и съща работа. Горбачов допринесе много с освобождаването на политзатворниците. А Елцин направи либерализация и върна пазарната икономика. Така че не бива тези две исторически фигури да бъдат противопоставяни.
- Според вас при евентуален успех на преврата щеше ли да има верижна реакция в Източна Европа?
- Съмнявам се. СССР вече бе пред банкрут и нямаше никакви сили да поробва други народи.
- Някои хора биха казали "да освобождава"...
- Е, да, разбира се. Не, те не бяха в състояние да го направят. Мисля, че дори да бяха победили, нямаше да издържат дълго. Слава Богу, че багодарение на техния провал Русия избегна участта на Югославия.
Да, и у нас имаше и още има конфликти. Но, за щастие, не в такива размери като в Югославия. Иначе не само СССР, самата Русия щеше да се разпадне.
- Днес много хора сравняват Владимир Путин с хората от ГКЧП. Какво е вашето мнение по въпроса?
- Да, в много отношения той е последовател на ГКЧП. Имам предвид имперския синдром, позицията на "големия брат" към "малкия". Но разликата е, че Путин е привърженик на корумпирания държавен капитализъм, докато онези бяха за плановата икономика. В политически план обаче приликите им са големи. Ненапразно Путин заяви, че за него разпадът на СССР е катастрофа.
- А за вас?
- Не е.
- Как ще се борите срещу забраната за регистрация на вашата партия?
- Отказаха ни регистрация, защото се плашат от опозицията, от политическата конкуренция. Те се отнасят към изборите като към някаква конспирация. Но ние ще се борим. Подадохме жалба в съда, тя ще се гледа на 16 август. Сега започваме кампанията "Гласувай срещу всички". Призоваваме хората да зачеркват на бюлетините всички кандидати без изключение, защото предстоящите избори не са нищо друго освен фарс. Така демонстративно ще поставим кръст върху тази власт.
- Смятате ли, че ще регистрират ПАРНАС?
- Не и докато Путин е на власт.
- Арестували са ви неведнъж. Очаквате ли пак да ви задържат?
- Всеки в Русия днес е готов и очаква да бъде арестуван.
- Опасявате ли се, че можете да последвате съдбата на Михаил Ходорковски?
- Едва ли. Все пак не съм участвал в приватизацията, не съм милиардер, не членувам в никакви бордове. Занимавам се само с политика. Ако можеха да открият нещо срещу мен, отдавна да са го направили. Затова всяко мое преследване по света ще бъде изтълкувано като политическо. Мисля, че Путин и хората му знаят добре това.
- Писаха няколко пъти за вашите милиони...
- Защо не са ги открили. Защо съм тогава още на свобода, ако ги имам?
- Какво е бъдещето на Русия с Путин?
- Печално.
- Защо според вас днес няма толкова многобройни протести в Русия срещу властта?
- Защото петролът е скъп, а народът си получава заплатите и пенсиите.
- А има ли свобода?
- Не, Путин смята народа си за роб, на когото свобода не му трябва.
- Какво смятат самите руснаци?
- Има разни хора. Някои се смятат за не по-лоши от европейците. А за други хлябът е по-важен от свободата.
- И кои са повече?
- Старите. Отговорете си сам кого имам предвид.