На 10 май в интервю за "24 часа" Румен Овчаров обяви "Няма място за сравнение между двата опита за продажба на "Булгартабак" - моят и сегашният. Да припомня - през 2007 г. ставаше дума за продажба през борсата, за съгласие на синдикатите за този механизъм. Сега не е така.
Ако искате, мога днес да ви напиша на едно листче кой ще е купувачът, да го запечатам и да видим дали ще позная след няколко месеца."
Пред репортера ни Марияна Желева Овчаров написа името на победителя, сложи го в плик и го запечата с червен восък. Този момент бе документиран със снимка, която публикувахме синтервюто.
Пликът с имената бе заключен в сейфа на главния редактор на вестника с уговорката да се отвори, когато официално оповестят купувача.
В петък надзорният съвет на агенцията за приватизация одобри сделката с “БГ инвест”, дъщерна фирма на руската Външнотърговска банка, която играе за свой клиент. Вчера г-н Овчаров сам отвори в редакцията плика с прогнозата си и е убеден, че е познал кой е клиентът.
Румен ОВЧАРОВ, депутат от БСП, пред Блага БУКЕВА
- Г-н Овчаров, откъде у вас тази увереност, че купувачът на "Булгартабак"е свързан с депутатът от ДПС Делян Пеевски и собственика на Корпоративна банка Цветан Василев ?
- Е, аз все пак следя процесите в икономиката на страната и специално тютюневия бранш. Имам достатъчно точни наблюдения кой какви интереси има в него. Мисля, че това, което съм написал, е съвсем близо до истината - да не е и пълната истина.
- Странно, но дори хората, които продават холдинга, от агенцията за приватизация и надзорния й съвет казват, че не знаят кой е клиентът, за когото играе с дружеството си руската Външнотърговска банка.
- Няма никакви съмнения, че тя е посредник, който работи по поръчка на друг клиент. Няма нищо лошо да бъде български купувачът. Напротив, даже и е добре. Един български купувач би имал амбицията да запази производството, да го разширява, да защити пазара в България, да разширява пазара в чужбина. Така че това не е криминално, няма нищо страшно. Въпросът е защо се крие. А отговорът е един и той е много прост. Той наложи през устата на премиера и оттам през агенцията за приватизация условията, на които самият той не отговаря= И налагайки тия условия, на практика елиминира всякаква конкуренция - стратегическите инвеститори и евентуалните други потенциални купувачи, които биха проявили интерес. Никой не би трябвало да играе срещу предварително определен победител. Този филм също вече сме го гледали. Спомнете си БТК. Надбягване с един кон. Приватизираме 65% за една сума, после продаваме миноритарния дял и се оказва, че цената на дружеството е 4 пъти по-висока от тази, на която го приватизираме. Сега се получава същото. Ако сме пазарна икономика, трябва да имаме конкуренция. Задължението на държавата е точно това - сравнение на различни предложения при еднакви условия. А не елиминация на всички останали с изключение на един, за да му се осигурят преференциални условия.
- Тоест БСП не е против сделката, а против начина, по който се стига до нея?
- Ние сме работили за приватизацията на "Булгартабак". Една от причините, поради които аз бях принуден да си подам оставката, беше точно тази. Сигурно вече не си спомняте, но през 2007 г...
- Спомням си и може би пък много хора ще кажат г-н Овчаров посочва този купувач, защото не забравя скандалите, заради които загуби поста си.
- Те също баха свързани с интереси на определени групи към "Булгартабак". Те са същите, но тогава нашето виждане за приватизацията беше друго. Тогава продадохме някои от фабриките по най-чистата процедура - част от тях направо през борсата. Процедурата, която предлагахме за самия холдинг, бе също през борсата. Там вече няма съмнение. Там участват всички. Социалните интереси бяха защитени. Работниците, профсъюзите подкрепяха този начин на приватизация. Защото беше създаден специален фонд, с който щяха да бъдат компенсирани всички работници... А сега какво имаме?
- Какво? Ниска е цената?
- Може би цената даже не е и ниска. Никой не може да каже дали е ниска, или е висока.
- А гаранциите за работниците? Те защо недоволстват? Нали дори да се препродаде дружеството, предметът на дейност се запазва, ангажиментите по сделката остават?
- Естествено, кой ще купи цигарена фабрика, за да произвежда в нея мармалад. 25 млн. лв. се инвестират от "Булгартабак" всяка година във фабриките. Купувачът обещава 7. млн. лв. за 2 години. Е, каква е гаранцията за работниците? Как да не протестират, това са 7-8 пъти по-малко инвестиции.
- Писа се, че параметрите на сегашната сделка са разработени още при предишното правителство.
- Никога не е ставало дума за залагане на условието за изкупуване на тютюн като решаващо и с най-голяма тежест при оценката на офертите. Откъде накъде ще търсиш производител на цигари и ще му поставяш условието да изкупува тютюн. Производителите купуват тютюн оттам, откъдето искат, и какъвто им трябва в зависимост от цигарите, които правят.
- Твърди се, че сделката е прилична от гледна точка на пазарния дял на дружеството.
- Това е елементарна манипулация на хора, които не са в час. Защото пазарният дял в България намалява, но в износа е увеличен в пъти и продажбите на дружеството съвсем не са намалели. Това са оправдания на хора, които по-скоро крият истината, защото са апологети точно на тази сделка, защото са отново вътре в играта.
- Кого визирате?
- Хора около НДСВ, които са отново основните играчи.
- Политическа ли е сделката? Смятате ли, че по този начин ГЕРБ купуват подкрепа от ДПС за предстоящите избори?
- Честно казано е странно мълчанието на ДПС. Ако в момента, в който бяха обявени условията, можеше някой да изглежда заблуден, че видите ли, ние обръщаме голямо внимание на производството на тютюн и на гарантирането на интересите на избирателите на ДПС, които са основните производители на тютюн, то сега е очевидно, че за тях не се гарантира абсолютно нищо. Гарантира се изкупуването на количества, които са значително по-малки от тези, които БТ изкупува и днес. Санкциите, разбрах онзи ден, че и те са намалени. Защо мълчи ДПС? Очевидно има друг интерес и той няма как да бъде друг освен политически или финансов.
- Някои медии още в петък обаче обявиха, че вие може да имате личен интерес, свързан с дистрибуцията на цигари, и затова така реагирате.
- Това е едно от неявните доказателства. Имате предвид писанията в част от турските вестници на Дилян Пеевски. Самата злоба, която се изля, ме кара да мисля, че очевидно сме познали кой е купувачът. И аз повтарям - няма защо да се крият. Те няма как да избягат от това, че в даден момент ще станат публични. Съвсем скоро ще разберем кои са посредниците. И аз съм сигурен, че там голяма роля ще играят и Милен Велчев, и Красимир Катев. Съвсем скоро ще разберем и кой ще влезе в управителния съвет. И аз съм сигурен, че там ще има представители на Цветан Василев, ако не лично той даже. От тези неща няма как да се избяга. Разбира се, могат да минат на процедурата бърза препродажба, което според мене е също един от вариантите, резервен. Но... нека не се опитваме да прехвърляме проблема от болната на здравата глава. Аз нямам какво да крия. Ако някой има какво да каже, името ми е известно. Казал съм си мнението, запечатал съм плика пред вас. Аз стоя с името си, докато тези купувачи ги нямаше с имената им. Очевидно има нещо гузно, нещо крият. От кого бягат? От кого се крият?
- Остава неясно.
- Тъжното е, че Цветан Василев с парите на държавата, защото 600 млн. лв. са държавни пари в неговата банка, купува държавния "Булгартабак" и в крайна сметка може би го закача на феса на Ахмед Доган. Може би звучи грубичко, но за съжаление това е простата действителност. Числата, за които говорим, са в отчета на холдинга за шестмесечието. 560 млн. са активите на дружеството. 190 млн. са финансовите активи, 52 млн. е раздаденият дивидент, 34 млн. е оперативната печалба. Да не говорим за цигарите, за нарязания тютюн и всички останали неща. Може това да са фантасмагории, както твърди министър Трайков, ако, разбира се, отчетът на дружеството е фантасмагория. Всъщност Трайков ми е даже симпатичен на моменти. Гузната му съвест заработва и той си позволява да си каже мнението. Разбира се, ентусиазмът му бива много бързо охладен с обаждания по телефона или го извикват някъде и той веднага обръща позицията си. Не може да правиш сериозна икономическа политика между две обаждания по телефона.
- Вече са ясни кандидатите за президент. Каква е личната ви оценка за тях?
- Според мене с тези кандидати, включително Плевнелиев, президентската институция най-после ще се върне там, където й е мястото - една представителна функция, която няма особено важни и решаващи нито политически, нито властови ресурси, с които ние чисто исторически я натоварваме вече 20 години и партийно, и политически. Тези кандидати точно ще я поставят там, където й е мястото. Що се отнася до Плевнелиев, ще освободим един от най-ключовите сектори в българската икономика - на строителството и регионалното развитие, от този мелодраматизъм тип "многострадална Геновева”.
- Ако сега призидентската институция си идва на мястото, досега... Какво искате да кажете?
- Първанов беше лидер на партия, Желю Желев беше лидер на опозицията. Със самото си присъствие там те са привнасяли една допълнителна тежест, допълнителни очаквания у хората, че тази институция ще решава някакви въпроси. Сега с който и да е от тези кандидати е ясно, че такива очаквания няма да има. Ще стои там, ще подписва укази, ще приема паради.
Визитка
* Роден на 5 юли 1952 г. в Бургас
* Инженер със специалност “Атомни електроцентрали и установки” от Московския енергетически институт и магистър по макроикономика от УНСС. Работил е в АЕЦ “Козлодуй”, КИАМЕЦ, Комитета по енергетика. От 1996 до 1997 г. е енергиен министър в кабинета “Виденов”
* Дългогодишен председател на БСП в София. Зам.-шеф е на социалистическата партия до 2007 г.
* След оставката си като министър на икономиката и енергетиката оглави бюджетната комисия на парламента. В 41-ото НС е неин зам.-шеф
* Женен, с три деца. Синът му е докторант в Оксфорд.