С проф. Витанов разговаря Генка Маркова
- Проф. Витанов, все повече експерти определят дълговата криза като част от голямата криза, която не си е отивала.
- Дълговата криза е тук, не си е отивала и няма скоро да си отиде. Светът закономерно е в криза - големите империи са рухвали по подобен начин - натрупвали са огромни дългове, които в един момент не са могли да изплащат. В следващите 40-50 години дълговете на някои държави ще станат толкова големи, че те няма да бъдат обслужвани. Нещата вървят натам дори в САЩ. Ако там не предприемат мерки, те ще затънат още повече и следващия път може и да не успеят да се спасят. Това ще ги доведе до тежки социални сътресения. Когато трябва да плащате пари, или не ги плащате, но рухва международният ви авторитет, надигат се гласове, че доларът не трябва да е световна валута и нещата свършват бързо, ако не можете да изнасяте инфлация с печатане на пари. Другият вариант е да продължавате да плащате. Но откъде ще вземете пари?
- Печатате ги...
- Само че фалитът си е фалит и започвате да разграждате социални, икономически, научно-технологични системи. Нататък - изоставате...
- Другият вариант е да си направите една мащабна война, която да мобилизира икономиката...
- Точно така и според една американска теория периодът е 7-годишен.
- Умберто Еко пише, че Голямата студена война след 1990 г. е заменена от локални малки топли войни - Кувейт, Югославия, Ирак, Афганистан...
- Ако вървим по тази логика и дълговата криза се задълбочава, значи има нужда от голяма война, и то успешна. Голяма война може да бъде например една война срещу Иран. Война от този калибър би могла да спаси американската икономика. Но да се организира подобно нещо, е опасно - може да пламне целият свят. По-вероятният вариант е висока инфлация - това е другият начин да се стопи голям дълг.
- Тоест обезценяване на долара?
- Да. Но обезценяването на долара също има отрицателни ефекти, макар че печатниците си вървят.
- Колко стабилна е еврозоната?
- В еврозоната положението е доста тежко, тъй като някои държави бяха оставени да провеждат икономическа политика, с която залитнаха в крайност. Хем държавата е много слаба и не си събира данъците, хем разходите й са огромни, дават се по 16 големи заплати на година. И ето така се явява дълговата криза. Говори се, че си заминава, но не. Не е ясно дали Гърция ще успее да избегне фалита, а това ще има потресаващи последствия за еврозоната.
- А Испания и Италия ще избегнат ли удара?
- Италия и Испания тази и следващите 2 г. имат да връщат огромни заеми - общо около 500-600 милиарда евро, а това са чудовищни суми дори за големи икономики като техните. Ако успеят да отделят тези суми, ще избегнат голямо сътресение. Зависи от опитността на политическата им класа, а там тя е относително опитна... Индикациите са, че Италия и Испания ще успеят да прескочат трапа.
- Дълговата криза какво показва - че само икономическият модел на света е сбъркан, или че моделът на модерната цивилизация е изчерпан, както твърди Ивайло Дичев?
- Да се върнем малко назад и да помислим откъде дойдоха бунтовете в Лондон и революциите в Арабския свят. Съвременният млад човек един хубав ден се изправя срещу живота и започва да търси препитание. Взел дипломи от университет, но се оказва, че те са безполезни. Когато сте инвестирали в образованието и мечтите ви са разбити - по-малко в Англия и повече в арабските страни, вие не сте доволен. Нямате работа, образованието за нищо не служи, идва гладът и колкото и да сте интелигентен, много лесно е някой да дойде и да ви повлече след себе си.
- Но в Англия бунтарите нямат платформа.
- Не се притеснявайте, това е следващ етап и той ще се появи, ако нещата бъдат оставени така. Описахме явлението, но да видим защо е така. Ще ви върна в края на 70-те г. - края на президентството на Картър и началото на Рейгън. Дотогава господстващата икономическа идеология в света беше кейсианската. Според кейсианците, когато се появят такива социални проблеми, държавата трябва да се намеси и да ги тушира. По това време обаче социализмът започна да навлиза много в западното общество и затова се наложи неолиберализмът - той трябваше да спаси капитализма от този път към социализъм, като въведе икономически и социални отношения, близки до тези преди 200 години.
За да се върне обаче това състояние на капитализма, създадената солидарност между хората трябваше да бъде разбита. Тук дойдоха идеите на Хайек за свободния човек. Човекът трябва да е свободен, да гледа себе си - каквото направиш и ако си много способен - може да прогресираш много. Младите в училище ги учеха на егоизъм, на консумативно поведение. Говоря за Запада, но с 20 г. закъснение това идва и при нас. И ето го младия човек- научен, че той е най-важният, чупи магазини - защото той е най-важен, а собствеността на другите не е чак толкова важна... Учат го, че сам трябва да се бори с живота и той вади пистолета и стреля по полицаите, вади нож, наръгва връстника си, вади пистолет и гърми насред булеварда.
-Защо беше направено това?
- След като разбиете социалната солидарност (от гледна точка на теорията на мрежите) - и няма колективно действие, вие оставате сам срещу силата на парите. И един по един силата на парите ви мачка без проблем. Ето как се получава огромна маса от хора, бити и разбити от живота, едва свързващи двата края. Е, връщаме се в състоянието, описано от Маркс. Появяват се пак класите и след класите се появява класовата борба. Затова казвам, че още не са ориентирани, но и това ще стане - ще се организират.
- В какъв вариант си я представяте класовата борба с днешна дата?
- Говоря за класова борба, но не и за нова революция. Ще има преход, но не е казано, че преходът ще бъде от капитализъм към социализъм. Може да бъде от капитализъм от неолиберален тип към някакъв друг капитализъм. Има още хляб в капитализма, но зависи доколко управляващите елити в световните държави са наясно с тази работа. И доколко внимават. Утре, когато в България останат 10 души богати и 7,5 милиона бедни, как ще продължим да съществуваме. Например какво казаха богатите във Франция, защото са умни - хайде, вдигнете ни данъците.
- Уорън Бъфет също го каза и ето че в САЩ този въпрос е на дневен ред.
- Да, защото и той е умен. Всъщност това си е един социален договор. Обществото им позволява да богатеят - да развиват бизнес, да печелят пари, но и да дават на обществото.
Тогава идват неолибералите и казват - намаляваме данъците, намаляваме осигуровките. Същите тези неолиберали вземат доходоносните дейности, другите ги оставят на държавата, докато държавата остане без доходи, а трябва да поддържа социални системи. И как да ги поддържа - ами взема заеми. И ето го хаоса налице. Затова въпрос на време е да се появят нови Маркс и Енгелс и идеи за социализъм и все някой ще се сети, че има и национал- и ще стане националсоциализъм. Елате да гледате.
- Случаят “Брайвик” за това ли е сигнал, или просто е един социопат? Отгледан е от ситуацията, а не е просто патология?
- Той може да е някакво крайно проявление, но в никакъв случай не е патологичен случай, а закономерност. Неприятното, но и много показателно е, че това се случва в една тиха, спокойна и богата държава. Но ако не се предприемат мерки, ще се случи пак - може да не е в Норвегия, а в Швеция, Дания, не дай боже, в Германия, че там тръгне ли, спиране няма, ще се случи много повече в Италия, Испания, южните страни, Гърция. Европейските политически елити не успяват да овладеят ситуацията, защото лостовете им за овладяване ги няма. Има големи бедни маси, на които опосканите държави нямат вече пари да им дават ей така. И това ще продължи - всичките проблеми ще ни се стоварят, нямаме лостове да ги решаваме, не виждам никакво светло нито икономическо, нито политическо бъдеще. Ако нещата не се променят, навлизаме в един дълъг тъмен период в европейската история.
- Какво споделят колегите ви анализатори от Европа, с които работите?
- С едно изречение - че трябва да се демонтира неолибералният капитализъм и да се замени с друга форма на капитализма.
- Като автор на теорията за идеологическата борба каква картина виждате за изборите в България, играчите вече са известни?
- Проучванията ми показват, че ако се изключат възможните манипулации, ще има балотаж за президентските избори. При честни избори балотажът е неизбежен.
ВИЗИТКА
Проф. Николай Витанов е математик, зам. изпълнителен директор и директор по науката и бизнеса в Института по механика на БАН.
В рамките на изследванията си по математическа социална динамика предпочита да работи по мащабни проекти, финансирани от европейски държави и Япония
Месец преди парламентарните избори в България през 2009 г.след математически анализи обявява, че ГЕРБ ще спечели изборите, но ще направи правителство на малцинството с подкрепата на “Атака”
Проф. Витанов е водещ европейски експертпо математическо моделиране на развитие и управление на национални научно-технологични системи. Съавтор е на математическа теория на идеологическата борба
В момента участва в подготовката на проекта FuturICT,една от целите на който е построяването на глобален социален симулатор, даващ ясна картина на бъдещото развитие в области от света, където има социално, икономическо и политическо напрежения. Проектът есред 6-те одобрени от Европейската комисия кандидати за flagship проекти, които трябва да изведат европейската наука като световен лидер в съответната област. Два или три от тях ще бъдат финансирани, като очакваното общо финансиране от европейски, национални и други източници може да достигне 1 милиард евро.