Врачка от селото на Котоошу Джулюница предрекла откриването на тракийското злато край Свищов. В края на м.г. гадателката Веска предсказала, че през 2011 г. ще има голямо събитие и ще бъде открита археологическа находка край Дунав, за която ще се говори много дълго време. Това разказа археоложката от търновския музей Павлина Владкова.
Търсачите на съкровища вече се редят на опашка при прорицателката, защото щастието на предсказанието не се усмихна на учените при археологически проучвания, а на 42-годишен безработен, който копаел старо желязо за скрап.
На 15 септември гръмна новината, че свищовлия намерил гърне със златно съкровище на заможен тракиец 700 г. преди Троянската война. Уникалното имане в делвичката престояло близо седмица в камината на бащината къща на откривателя Росен Тодоров, а след това и в затворената му ракиджийница, разказа първи "24 часа".
След идването на полицията Росен Тодоров предаде златото на историческия музей в града и така се спаси от наказателно преследване. Досъдебното производство, по което е свидетел, обаче все още не е преустановено, стана ясно вчера.
Когато специалистите видели 20-те предмета от строшеното гърне, им се подкосили краката. Съкровището съдържа 4 бронзови брадви и 2 секача, 7 златни накити и 6 златни пластинки - апликации от дреха. Непочистените, но добре пакетирани в найлони и тиксо накити, били на 4 хиляди години.
"Предаде ни ги в кутия. После ни заведе на около 1,5 километра от Свищов в местността Корея. Заизкачвахме се по стръмнен и почти непристъпен скат до дънера на вековно отрязано дърво. Твърди, че там в корените на около 20-30 сантиметра, открил имането", разказа археологът в свищовския музей Марин Маринов. Учените и сега не са убедени, че точно това е мястото, на което Росен е изкопал съкровището. Доверяват се на полицията, която приема версията на Росен за достоверна. Сигурни са обаче, че златните накити са били заедно с предадените бронзови сечива.
Древното злато имало драскотини и следи от окисляването на бронза.
"От теренни обхождания има данни з материали от бронзовата епоха, но разкопки не са правени", разказа Маринов.
Експертиза на благородния метал вече е установила, че става дума за злато 19-21 карата с примеси на сребро. След заключенията на идентификационната комисия вече за учените няма съмнение, че съкровището е от средната и късна бронзова епоха и е първото от този период, откривано по нашите земи.
Точното тегло на златото е 266,5 грама. Обработвано е с примеси от сребро. Експертите са категорични, че 7-те накита датират от 2000 г. преди Христа и струват поне 1,5 милиона евро.
Най-ценна за науката е масивна 67-грамова гривна. Древният ювелир я е измайсторил от спираловидна пластина, която е изтеглена в двата края, така се получават триъгълници. Накитът е богато украсен с точкувани орнаменти.
"Подобна находка е откривана само в Германия, но тя е бронзова", казва археологът от Търновския музей Павлина Владкова.
Открити са и 6 торкви. Тези украшения са носени на шията и от мъже, и от жени, показвали са богатството на фамилията, обясняват археолозите.
Много интересни са 3апликации с елипсовидна форма от златни пластинки, извити в краищата като дъга, и 3 други с обло сечение. Вероятно са използвани върху кожени ремъци, колан или някаква друга част от дреха. Такиви пластини от благородния метал и от времето на бронзовата епоха са откривани единствено край село Дъбене, Карловско. В този период бронзът има същата стойност като накитите, обясняват експертите.
"Вероятно на притежателя на гърнето му се е наложило да бяга и затова е заровил съкровището. Това е период на непрекъснати битки. Тогава за първи път се появява конят", разказва археологът Павлина Владкова.
Засега уникалното злато ще остане в историческия музей в Свищов, каквато е и волята на дарителя. Вероятно от следващата година ще бъде показвано за кратко.
В момента експонирането му е невъзможно, защото трябва да се купи специална витрина, зад която да е защитено.
Вчера Росен Тодоров, получи от шефката на свищовския музей Ивелина Иванова дарителско свидетелство.
Той се отказал от законовата възможност да вземе 10% от стойността на предаденото, казаха от музея. Оставил го безвъзмездно на родния си град. Вместо него изявление направи съпругата му Теменужка Тодорова.
"Всичко се преиначи", изрече самият Росен. Той влезе в къщата на Алеко Константинов, където бе представено съкровището, придружаван и от адвоката си Петър Димитров. После си тръгна, без да изслуша експертите, които определят находката като безценна.
Павлина Владкова, археолог от музея в Търново: Бронзовите брадви са били ценни колкото златото
Находката може да се сравнява по значимост само с откритите също случайно златни пластинки край село Дъбене, Карловско. Те са датирани 3000 години преди Христа и сега са в НИМ. Следваща много атрактивна находка е Вълчитрънското съкровище, което се датира в XII век преди Христа.
Откритото запълва бяло петно в проучванията на бронзовата култура по нашите земи. Разкопките са съсредоточени предимно в Северозападна България и Тракия. Централната и източната част на Дунавската равнина са по-малко проучени. Вероятно това е свързано с добива на руда, металообработването и металургичното производство, което е било съсредоточено в тези райони.
В Свищов обаче има открита още една златна торква, която в момента се съхранява в НИМ. При село Нов град на 15 км от Свищов е регистрирано също бронзово селище с много каменни, кремъчни оръдия, глинени съдове и бронзови брадвички.
В тази епоха усвояването на бронза е голяма еволюция, защото дотогава хората познават медта, златото, среброто, а бронзът им позволява да си изработват оръдия на труда.
В ранните столетия този метал е като съкровище. Бронзовите брадви са сложени при златото, защото те са съкровището на този човек - те са символ на богатството.
Съпругата Теменужка Тодорова: Мъжът ми не е иманяр, нека детето ни се радва, че има баща откривател
Със съпруга ми сме много щастливи, че това, което той намери, вече е сред археологическите експонати. Това е едно голямо събитие в нашия живот, но нашата радост бе помрачена от всичко, което беше изписано за семейството ни.
Искам да ви уверя, че моят съпруг никога не е извършвал археологически проучвания или някакви подобни дейности. Както повечето велики неща в тоя живот, и това стана съвсем случайно.
Надяваме се, че ще има възможност тази находка да остане в Свищов, за да можем ние, свищовлии, да се гордеем с историята си, която е изключително богата.
От дълги години нашето семейство изкарва парите си само и единствено с труда си и успяваме да осигурим приличен стандарт на живот за семейство в един малък град. Не живеем в немотия и мизерия. Никога в живота си от никого не сме се крили, защото нямаме основание да го правим. Напоследък обаче бяхме подложени на невероятен натиск.
Нашето желание е 12-годишният ни син да има възможност да влезе в музея, да види едно невероятно откритие и да прочете, че то е намерено от баща му и е дарено на този музей.