Лаймската болест се маскира с нетипични симптоми

Лаймската борелиоза има подчертана пролетно-лятна сезонност заради биологичната активност на пренасящите я кърлежи. Тя е в списъка на заразните и паразитните болести, които подлежат на задължителна регистрация, съобщаване и отчет. Регистрирани смъртни случаи от болестта у нас няма. СНИМКИ: “24 ЧАСА”

Лаймската болест (борелиозис бургдорфери) е бактериално инфекциозно заболяване, разпространявано чрез ухапване от кърлеж. Открито е в края на 70-те години в град Лайм, щата Кънектикът (САЩ), където голям брой деца развиват по сравнително едно и също време симптоми на заболяване, наподобяващо ревматоиден артрит.

Причинител са бактерии от комплекса Borelia burgdorferi, които имат сложен жизнен цикъл, включващ някои видове кърлежи и бозайници. Човекът не е част от него и се заразява случайно, ако бъде ухапан от инфектиран кърлеж.

Естествен "резервоар" на инфекцията са някои гризачи, елени, кучета, коне, крави и др. Кърлежите се заразяват с борелии при смучене на кръв от заразено животно и могат отново чрез ухапване да пренесат инфекцията в човека. Те са в състояние да я предават в собственото си потомство, като по този начин се образуват природни огнища. Те се намират предимно във влажни, гористи местности с надморска височина до 2000 м. Заболяването е разпространено в голяма част от САЩ, Азия, Австралия и Европа, включително и в България. Заболяемостта в Европа е между 0,3 и 130 на 100 000 (10-12 на100 000 за България). Най-засегнати са скандинавските страни и централните части на континента. У нас на година има по 600-800 случая, най-често на деца и възрастни между 45-65 години.

Сериозен резервоар на инфекция и преносител на кърлежи са безпризорните кучета.

Не всеки паразит е заразен и не всяко ухапване причинява заболяване. За предаването на борелиите обикновено са необходими повече от 24 часа от впиването на кърлежа, за да могат причинителите да преминат в кръвообращението на човека. Като цяло по-голямата част от ухапванията не причиняват заболяване.

Наблюдавани са повторни заболявания при лица, третирани профилактично с антибиотици.

Заразата не се предава от човек на човек и болният не е опасен за околните. Лаймска болест не може да се развие без ухапване от заразен кърлеж. Инкубационният период, т. е. времето от първия конакт с причинителя до появата на първите симптоми, е от 3 до 30 дни, най-често 7-14.

Без лечение лаймската болест протича в три стадия с периоди на затихвания, обостряния и различни клинични прояви във всеки един от тях. Преминаването от един стадий в друг обикновено е плавно, но понякога има симптоми, характерни за няколко стадия едновременно.

Първият стадий, развиващ се непосредствено след ухапването, може да протече без оплаквания и да остане незабелязан. В повече от половината от случаите около мястото на ухапване от кърлежа се наблюдава зачервяване с характерна форма. То нараства и се разширява откъм периферията и избледнява централно - зачервяването придобива форма на пръстен, оприличаващ се на око или мишена. Тази характерна кожна изява се нарича мигриращ еритем (еритема мигранс). В някои случаи може да има няколко такива пръстена, което не се дължи на различни ухапвания. Кожните промени са с различни размери - от няколко сантиметра в диаметър до обхващане на обширни площи. При допир кожата е топла, често с намалена чувствителност. Мигриращият еритем се задържа за 3-4 седмици и може да рецидивира. През този стадий болните често се оплакват от грипоподобни симптоми като общо неразположение, бърза умора, мускулни и ставни болки, повишена температура с втрисане и др.

Вторият стадий - на ранна генерализация на инфекцията, обхваща период от няколко седмици до няколко месеца след ухапването. Той се характеризира с общоинфекциозна, неврологична сърдечносъдова, ставна, кожна симптоматика. Неврологичните оплаквания се наблюдават в 15-20% от нелекуваните пациенти и бележат засягането на нервната система от инфекциозния процес. Това включва: едностранна или двустранна парализа на лицевия или на друг черепно-мозъчен нерв (краниална невропатия); менингеално дразнене, което се проявява с главоболие, вратна ригидност, чувствителност към светлина и др.; радикулоневрит, който понякога е причина за промени в кожната сетивност и за силни стрелкащи болки, често появяващи се по време на сън. Ликворът е с минимални промени (леко завишено белтъчно съдържимо и лимфоцити) или без изменения. Синдромът е известен като кърлежов менингорадикулоневрит и може да се прояви в изцяло разгърнат вид или само като част от отделните си компоненти. При 10% от болните във втория стадий се развиват промени от страна на сърдечносъдовата система. Най-честата находка е непостоянен атрио-вентрикуларен блок, по-рядко левокамерна недостатъчност и кардиомегалия, проявяващи се с прескачане на съцето, прималяване, задух. Продължителността на сърдечните промени е от няколко дни до няколко седмици, като понякога рецидивират.

Засягане на ставите (артрит) се наблюдава в 50-80% от случаите и протича с подуване, болка и зачервяване най-често на една става (коляното или китката). По-рядко оплакванията могат да прескачат от една става в друга. Обикновено артритът отшумява спонтанно. Очните промени се изразяват в конюнктивит, по-рядко в панофталмит, последван от слепота. В ранните стадии на заболяването около 20% от болните развиват хепатит. В хода на заболяването може да се засегнат и други органи и системи.

Третият стадий - на късна персистираща инфекция, се развива от няколко месеца до няколко години след ухапването, често много след като първите оплаквания са вече забравени. Той се наблюдава само в около 10% от хората, страдали от характерния мигриращ еритем. Заболяването може да се изяви и направо в този стадий, ако ухапването от кърлежа или предишните стадии са протекли незабелязано.

Характеризира се с тежка хронична неврологична, ставна, кожна, сърдечносъдова симптоматика. Развива се бавно прогресиращ енцефаломиелит, с общомозъчни симптоми и засягане на периферните нерви, с прояви на лесна уморяемост, влошена кординация, отслабване до загуба на чувствителността на крайниците, тръпнене и бодежи в ръцете и краката, слабост в мускулите, отслабване на паметта и концентрацията, деменция (оглупяване). Наблюдава се трайно засягане на ставите - подуването, болката и ограничените движения в една или няколко стави стават постоянни. Най-често това са коленните и други големи стави. Нерядко има симптоми, произтичащи от трайни увреждания на сърдечносъдовата система. Хроничният атрофиращ акродерматит е кожна проява на лаймската болест, откривана често години след мигриращия еритем. Той започва със зачервени, окръглени петна по кожата, които впоследствие склерозират и атрофират. Тези обриви могат да се задържат с години и понякога от тях е възможно да се изолира причинителят - борелия бургдорфери.

Диагнозата лаймска болест е комплексна и трудна. Това произтича от разнообразното засягане на различни органи и системи през различните стадии и на възможностите за противоречиво интерпретиране на клиничната картина и резултатите от лабораторните изследвания.

Липсата на клинични симптоми не означава липса на инфекция и заболяване.

Лабораторната диагноза се поставя с помощта на серологични тестове, които трябва да се осъществят не по-рано от един месец след ухапването от кърлеж и чрез които се търси доказването на различни класове антитела срещу причинителя.

Тълкуването на резултатите трябва да става в контекста на цялостната клинична картина и е работа на квалифициран лекар инфекционист.

Диференциалната диагноза на заболяването е обширна, тъй като лаймската болест може да наподоби редица заболявания на кожата, нервната система, опорно-двигателния апарат и сърцето. Опитът показва, че при тежки, трудни за диагностика случаи на хронични неврологични, ставни, кожни или сърдечносъдови заболявания, при които тази диагноза се обсъжда, най-често не става дума за нея.

В много от случаите заболяване не се развива или преминава спонтанно, без терапия. Въпреки това, при ухапаните от кърлеж се препоръчва серологично тестване, а при доказана борелиоза - лечение с оглед намаляване на продължителността на клиничните прояви и предотвратяване на евентуална прогресия към следващите стадии. Причинителят (борелия бургдорфери) е чувствителен към повечето антибактериални препарати. Средство на избор са полусинтетичните пеницилини, цефалоспорините, макролидите и пр., които следва да се прилагат в оптимална доза и продължителност не по-малко от 14 дни.

Заболяването, ако диагнозата е вярна, е лечимо дори и в напредналите стадии.

Препоръчвам да се избягват самодиагностика и самолечение.

Доц. АТАНАС МАНГЪРОВ

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 0

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

Роб Камерън: На масата сложих вина от цял свят, изпиха се само българските

Роб Камерън е новозеландски винен технолог и съосновател на INVIVO - една от най-успешните изби в Нова Зеландия. В България консултира една от водещите изби - "Вила Любимец" в качеството си на външен

Еквадорски индианец кръсти бебето си Цар Борис

Индианец от племето кечуа е кръстил сина си Борис, а го нарича Цар Борис. Херардо Боливар Анди е учител в родината си Еквадор. Той обаче има бурно минало, което е здраво свързано с Бъл

Йорданка Христова и Маричков пазят тоалети от 1967 година

Не хвърляйте с лека ръка стари дрехи, детски играчки и прашасали албуми, те разказват историята на едно минало. Макар че у повечето от нас подобна гледка би предизвикала замечтана, но тъжна усмивка

Краят на театралния сезон идва с премиери

Да разкажеш един живот с помощта на контрабас, е смахнато, но звучи благородно. Така го е направил екипът на Валентин Ганев, Пламен Марков и авторът Патрик Зюскинд в Народния театър.