Министърът на труда Тотю Младенов ще се изправи пред Европарламента утре, за да защити правото на българите да се трудят свободно навсякъде в ЕС като пълноправни негови членове. Това ще стане по време на дебата "Мобилност на работниците в рамките на общия пазар в условия на криза - със или без български и румънски работници" в Брюксел.
За да респектира допълнително евродепутатите, до него ще застане футболната легенда Христо Стоичков. Освен красноречие той ще демонстрира и технически качества нагледно - чрез клип с головете си, подготвен специално за форума.
В началото на юли Камата стана лице на кампанията за равни права на работниците ни в Европа по идея на социалното министерство и евродепутатката от ГЕРБ Илияна Иванова.
“Представяте ли си Стоичков, Шевченко и Недвед да не можеха да играят в чужбина? Това си е чиста дискриминация. Все пак сме членове на ЕС и заслужаваме да сме равни с останалите - каза тогава Камата.-
Във футбола няма такъв филм.
Така трябва да бъде във всички професии.” Легендарната осмица заяви, че по няколко пъти е бил на футболния терен държави като Холандия, Белгия, Германия, Италия, Австрия и Ирландия, които сега са против нас на трудовия пазар. След като това е факт в спорта, той бил мотивиран да им покаже пак, че трябва да се съобразяват с малката ни държава. Закани се да поиска сметка на шефа на ЕК Жозе Мануел Барозу и "другите отговорни фактори" защо гледат на България с лошо око.
Ролята на защитник на емигрантите ни не е нова за Стоичков. От 2008 г. той е председател на Българо-каталунската асоциация за приятелство и сътрудничество "Св. Георги" в Барселона, която се занимава с устройването на работа на пристигащи в Испания българи.
Идеята на тежкото застъпничество пред Европарламента е до края на годината поне част от 10-те държави от ЕС, които прилагат преходни режими за българи, да се откажат от последните 2 години и да отворят трудовите си пазари безусловно от 2012-а по примера на останалите 16.
Сега ограничения налагат Австрия, Германия, Франция, Италия, Белгия, Холандия, Люксембург, Малта, Великобритания и Ирландия. По регламент за тези от тях, които не направят доклад до ЕК с аргументи за още 2 г. ограничения, се смята, че са отворили врати за българи и румънци от януари, обясни Христо Симеонов, експерт в отдел "Свободно движение на работници, миграция и интеграция" в социалното министерство.
За Холандия това е малко вероятно, тъй като използването на ограниченията до края на 2013 г. е част от политическото между коалиционните партньори, обясниха специалистите. Освен това комисията от долната камара на парламента преди месец дошла да проучи нагласите на българите у нас, което по-скоро е знак, че през декември тя ще изтъкне в Брюксел мотиви за удължаване на ограниченията.
Германия и Австрия използвали пълния 7-годишен срок при държавите от първата вълна нови членки на ЕС и се предполага, че сега трудно ще направят изключение. Очакванията за Великобритания и Ирландия също не са много оптимистични.
Има надежда за Малта, твърдят родните експерти. Тя не се чувствала застрашена, тъй като българи и румънци там почти нямало.
В доклада си пред Европарламента министър Тотю Младенов ще изтъкне, че работниците ни по никакъв начин не застрашават чуждите пазари. По данни на НСИ през периода 2007-2010 г. влиянието на миграционните потоци върху трудовия ни пазар било 0,27%. Според проучванията няма повишен интерес към гурбета, а и нашенците се хващали на работа главно в сектори, за които липсват местни кадри. Младенов ще изтъкне, че гастарбайтерите ни носят само печалба на икономиките на съответните страни.
Според министъра заминаващите навън са хора в активна възраст, които помагат на стара Европа да се справи със застаряването и произтичащите от това икономически и пенсионни проблеми.
Напоследък в ЕС се води активна политика за привличане на работници от трети страни, което е недопустимо, преди да е използван пълноценно потенциалът на България и Румъния, които са членки на съюза, категоричен е министърът. Той ще призове за спазване на общностната преференция за предимство при наемане на граждани от ЕС.
България е активен партньор на другите от ЕС в борбата с недекларираната заетост и злоупотребите със социални осигуровки, твърди Младенов. Доказателство за това били специалните двустранни спогодби за социална сигурност с Франция, Германия, Португалия, Холандия, Кипър. Предстояло подписване и с Белгия.
ЛИЛЯНА ФИЛИПОВА
Холандия сега е най-строга с нас
С влизането си в ЕС България подписа договор, с който приема временно ограничение за гражданите си за работа в старите страни членки. 5 от тях обаче се отказаха да прилагат ограничения и отвориха пазарите си незабавно за всички нови членки. Постъпката им явно бе правилна, защото според досегашните анализи пазарът на труда не само не бе залят от източноевропейци, но и онези, които все пак отидоха да работят в ЕС, допринесоха за развитието на икономиката, а не я ощетиха. Въпреки това отварянето на пазара на труда продължава да е политически проблем, който се използва от някои правителства.
И по този въпрос, както и за Шенген, Холандия е най-рестриктивна към българите. Докато останалите страни членки лека-полека отхлабват ограниченията или напълно се отказват от тях, Хага прие закон през юли тази година, с който затвори почти херметически пазара си за българи и румънци. Те имат право да се трудят в Холандия само по изключение, ако холандски работодател се пребори с чиновниците за тях. Стъпката потресе най-вече самите холандски работодатели, които разчитат на българи и румънци в основни за страната сектори като селското стопанство и гледането на цветя.
Още девет европейски страни смятат да отворят пазара си едва след изтичане на целия ограничителен срок от 7 години, който залегна в договора. Това са Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Ирландия, Италия, Люксембург, Малта, Франция.
За да се работи в Австрия, е нужно да се поиска разрешение, подадено в местната служба по заетостта от работодателя. Работодателят трябва да плаща и осигурява според законите в страната и да не уволнява граждани на стари членки, за да назначи на тяхно място източноевропейци.
В Белгия също е нужно разрешително за работа, което обаче се издава в петдневен срок. Получава се лесно, ако се кандидатства за работа, в която има проблеми с кадрите. Има четири групи професии, за които усилено се търсят хора.
Германците също назначават след разрешение от службата по труда. Работници, които са били допуснати за срок от 12 месеца до пазара на труда в Германия, имат право на разрешение за работа неограничено и безсрочно. Подобни са условията и в Ирландия. В Италия няма условия за самонаетите лица.
Работа се намира незабавно и в земеделието, туризма, домакинствата и гледането на възрастни, строителството, както и висококвалифициран труд. В същите сектори се търси работна ръка въпреки ограниченията в Люксембург. В Малта всяка молба за постъпване на работа се разглежда индивидуално. Във Великобритания най-лесно се остава, ако се работи на свободна практика.
Френските работодатели може да се възползват от опростена процедура за приемане на чуждестранна работна сила при 61 професии, разпределени в седем големи области на дейност.
КАПКА ТОДОРОВА