Димитър Аврамов, политолог
Настоящата кандидат-президентска кампания мина в голяма степен объркано и във фалшив тон. Опонентите на днешната власт употребиха президентските избори, за да ерозират настоящата власт, вместо да начертаят бъдещето и приоритетите на новия президент. Затова е много вероятно да загубят. В политиката грешните цели и лошата преценка винаги водят до провал.
Нека започнем с участието на Меглена Кунева в изборите. Тя и екипът й заслужават уважение заради сериозната кампания, направена с малко пари, и заради личната енергия, която вложиха! За съжаление г-жа Кунева тръгна с грешен фокус и пропусна шанса да бъде едновременно фаворитът в изборите и кандидатът на промяната. През месеците април, май и юни тя получаваше одобрение от почти 30% срещу едва 12% на евентуален кандидат на БСП.
Вместо да поведе кампания за промяна на "Дондуков" 2 обаче, екипът й сбърка адреса и поведе борба срещу "Дондуков 1". Вместо да нарисува модерна България, различна от тази на Георги Първанов, г-жа Кунева стартира като опонент на ГЕРБ. Тази грешка я лиши от симпатиите на десноцентристките избиратели, но не й спечели симпатиите на левицата. По-късно тя каза открито какво не харесва в г-н Първанов, но беше късно. ГЕРБ и БСП вече бяха грабнали момента.
Другата лична грешка на Меглена Кунева бе, че дълго време не каза дали е кандидат. Направи го чак през юни. Почти четири месеца избирателите чакаха решението й. Затова днес не е правилно да казва "На тези избори ще се случи една тежка манипулация" и да обвинява социолозите и медиите за липсата на интерес към кампанията й. И децата знаят, че медиите струват пари в изборите.
Същите тези медии заедно със социолозите преди 5 месеца отчитаха, че тя е фаворит. Платформата й "гражданите срещу партиите" също търпи критика, особено ако целта й е да се превърне в нов партиен инкубатор. Въпреки направените грешки Меглена Кунева трябва да бъде поздравена за усилието и за изборния резултат и за важните неща, които каза в кампанията. Би трябвало управляващите от ГЕРБ да се вслушат в посланията й!
Време е да преминем към един кандидат, на когото му личеше, че не иска да замени 5 г. от личния си живот с пет на "Дондуков" 2 - Росен Плевнелиев. Усилието на г-н Плевнелиев да се превърне в кандидат-президент му навлече едновременно обвинения в несъстоятелност и симпатии. Мнозина от политически активните хора трудно преглъщат на моменти неадекватно бодряшкия му тон, политическата му необремененост и институционалната му неподготвеност. За други пък това, че е политически новобранец, е симпатично и е гаранция за промяна.
Плевнелиев положи усилия, но извън общите фрази засега не се справя с това да представи нова конституционно коректна визия за президентската институция. Очевидно обаче хората го харесват и затова му дадоха преднина и още 7 дни. В тях е добре да дава по-малко думата на вербално агресивното си кандидат-вице г-жа Попова. Нейните изказвания далеч надвишават евентуалните й бъдещи отговорности на вицепрезидент. Затова е добре да си мълчи.
Плевнелиев има много да работи, за да се превърне от "министър експерт" в политик. Има три варианта - един за успех и два за провал. Ако спечели изборите, той трябва да има волята да представи една модерна, западна и европейска визия за българския президент, каквато нямахме в последните осем години. Трябва също така да казва "не" когато се налага! Ако не успее да разбере мащаба на президентската институция и важността й за самочувствието и духа на нацията, тогава има две възможности.
Първата е да не бъде избран. Втората е да прекара пет години в относителен личен комфорт, като в поне две от тях търпи обвинения, че обслужва правителството. Пожелавам му да не му се случва последният вариант. Що се отнася до другите два, те зависят изцяло и само от него. Макар че не се е готвил да бъде политик или президент, Плевнелиев има шанс да стане носител на нещо ново.
Независимо че на власт е ГЕРБ, изборът му е промяна по отношение на статуквото на "Донкуков" 2. От него ще се очаква да сложи край на фалша и прашасалия социализъм с дъх на агентурно минало, които през последните осем години излъчваше българският президент.
При г-н Калфин е точно обратното. От него се очаква да спре възможността за промяна в президентската институция и да търси такава в парламентарното статукво по примера на г-н Първанов от 2009 г. От него ще се иска да доведе на власт нова коалиция.
На "Позитано" 20 вероятно си представят, че Ивайло Калфин може да извърви стъпките на бившия си шеф.
В БСП обаче бъркат с кандидата, с политиката, с приоритетите, че даже и с посланията. "Имам добро предчувствие", казва Калфин в партийния клип. "Идва нов ден" му отговаря Стефан Данаилов. Всичко добре, само дето не е вярно. В живота новиятден наистина идва с изгрева на слънцето. В политиката обаче той идва с нови хора, а не с двама бивши министри на свалена от власт само преди две години коалиция. Дори само визуално г-н Калфин и г-н Данаилов не са от новия ден. Не заради възрастта си, а заради социалистическата визия от вчерашния ден, която излъчват и демонстрират.
Съзнателно или не, БСП се опитва давърне времето назад. Оттам ни заливат образи от стари ленти. Уважението на хората към Стефан Данаилов като актьор и като личност е несъвместимо с опита на БСП като алчен холивудски продуцент капиталист да експлоатира познати образи от социалистическите ТВ сериали за политическо умиление. Това е нискокачествена политическа продукция и проява на неуважение към един важен български актьор! Що се отнася до г-н Калфин, то той е толкова нов ден, колкото Георги Първанов ще бъде новото лице в БСП, когато се върне в столетницата след края на мандата.
Единственото, което Ивайло Калфин успя да измисли в настоящата кампания, е, че ще бъде "социален президент". Претоплянето на манджата "социален президент" за "новия ден" е обида към интелектуалния потенциал на българската левица и към очакванията на левите избиратели.
Фалшът и сбърканият фокус на кампанията може да провалят кандидатпрезидентската двойка на БСП. Тя не е издигната, за да представи някаква нова, завладяваща сърцата на българите социалистическа визия за развитието на България. Тя участва в президентските избори, за да каже колко лошо е управлението на ГЕРБ и премиера Борисов.
Срещу нарисуваната мрачна картина на днешния ден обаче червената кандидатпрезидентска двойка предлага единствено лошо фризиран образ на миналото! Така целта на БСП да пробута наследник на г-н Първанов, който да използва институцията за удобни назначения в институциите, може и да не се случи. Тоест БСП ще загуби шанс да направи същото, за което обвинява ГЕРБ. А то е, че управляващите поставят некачествени, избрани на партиен признак хора в институциите. Разбира се, политическите назначения са част от правото на победителя в политическата игра. За БСП обаче победата изглежда доста трудна. Все пак социалистите имат и план Б. Ако не изберат президент, ще се задоволят и с клатене на лодката.
Написаното по-горе е просто лично мнение, чрез което нямам намерение да помагам или преча на никой кандидат. Убеден съм, че ролята на медиите и на авторите им е да казват какво мислят, а не да угаждат на политиците. Пожелавам на участниците в балотажа, на щабовете им, както и на ГЕРБ и БСП да се оттърват от тесногръдието и от илюзията, че работата на коментаторите и на колегите журналисти е да защитават личния им комфорт на политици. Те трябва да знаят, че в демократичните държави, каквато, слава богу, е България, изборът на мнозинството е винаги логичен.