Ново коалиционно правителство, нов премиер и нови парламентарни избори на 19 февруари 2012 г. За това се договориха премиерът социалист Георгиос Папандреу и консервативният лидер Андонис Самарас в неделя вечерта, съобщиха агенциите.
След изтощителен политически покер, увъртания и извиване на ръце двамата стигнаха до съгласие с посредничеството на президента Каролос Папуляс. Държавният глава покани лидерите на ПАСОК и “Нова демокрация” да разговарят в резиденцията му в Атина.
Вчера Папандреу и Самарас трябваше да уточнят състава на коалиционното правителство. До редакционното приключване на броя имената на новия премиер и министрите му не бяха обявени официално.
Още по обяд Папандреу съобщи по телефона на европейските лидери, включително канцлера Ангела Меркел и шефа на Еврокомисията Жозе Барозу, за усилията по съставянето на нов кабинет. Финансовият министър Евангелос Венизелос замина за Брюксел, за да информира колегите си от еврозоната. Снощи те трябваше да решат дали Атина ще получи поредния транш от международната помощ.
Гръцката левица провали идеята на Папуляс за възможно най-широко правителство. Комунистическата партия и Лявата коалиция отказаха да участват в коалиционния кабинет и така да подкрепят непопулярните мерки.
Очаква се временното правителство на националното единство, както се нарича официално, да положи клетва днес.
Фаворит за поста премиер е 64-годишният Лукас Пападемос, бивш шеф на националната банка на страната (1994 - 2002 г.) и зам.-председател на Европейската централна банка (2202 - 2010 г.). Приятелите му го описват като изключително умен икономист и “финансов жонгльор”. Противниците му обаче твърдят, че Пападемос навремето е помогнал за натъкмяването на статистическите данни, което позволи на Атина да бъде приета в еврозоната.
В понеделник местните журналисти с нетърпение очакваха завръщането на Пападемос от САЩ, където той чете лекции като гост професор в Харвард.
Евангелос Венизелос, бившият еврокомисар Ставрос Димас и ексминистърът на икономиката Стефанос Манос бяха другите спрягани имена за премиерския пост. (24часа)
СЕМЕЙСТВЕНОСТ
Австрийският финансов министър Мария Фектер стовари отговорността за “разоряването” на Гърция върху фамилиите Караманлис и Папандреу. “Гръцките политически структури са странни – години наред управляват само две семейства: Караманлис, Папандреу, Караманлис, Папандреу. Именно затова не искам да казвам на кого се пада по-голямата вина за разоряването на страната”, смята тя. Георгиос Папандреу и предешственикът му Костас Караманлис са потомци на двете семейства.
Холандците си искат гулдена
58 процента от холандците подкрепят връщането на националната им валута гулден, показаха данните от проучване на общественото мнение в страната, предаде ИТАР-ТАСС. През май 51% от жителите на Холандия подкрепяха връщането към старата валута, но проблемите в еврозоната увеличиха броя на тези, които искат да се откажат от еврото. Носталгията по гулдените е много силна в Холандия, въпреки че страната се отказа от тях преди 10 г.
Русия не би искала да дава помощ директно за спасителния фонд в еврозоната, а би предпочела да финансира средствата чрез МВФ. Това подчерта ясно руският външен министър Сергей Лавров на среща в Москва с шефката на МВФ Кристин Лагард. Това била общата позиция на групата БРИКС - включваща развиващи се пазари като Бразилия, Индия и Китай. В замяна на финансовата си помощ страните искали дълбока реформа в МВФ и глобалната финансова система.
Председателят на китайския суверенен фонд поиска от Европа реформи в замяна на китайската помощ за еврозоната, съобщи в. “Фигаро”. Затруднението на европейските държави произтича от проблемите, които са се натрупали в общество, живеещо от социални придобивки, заявитой. (24часа)
Трябва ли да спасяваме гърците?
Гърция е “болният човек” на Европа. Нейната немощ крие в себе си опасност от “зараза” и за други нестабилни страни като Италия, Испания и Португалия, пише немският икономически в. "Ханделсблат".
След последните дни на хаос, които накараха целия свят да затаи дъх, може да се запитаме: кой все още иска да спаси гърците? Може ли още да им вярваме, че ще възстановят бюджета си с помощта на своите евросъседи? Или пък излизането на Гърция от еврозоната би било по-доброто решение както за останалите държави от еврозоната, така и за самата Гърция?
Досега винаги се е казвало, че отделянето на Гърция от еврозоната би означавало катастрофа. Това обаче вече не е тема табу. Според някои анализатори връщането на страната към драхмата би било единственото правилно решение. (24часа)
“Стани грък за една седмица” хит на британска телевизия
“Стани грък за една седмица” се нарича новата тв игра, която британската телевизия “Ченъл 4” започна снощи.
В нея три семейства опитват на гърба си данъчната, пенсионната и трудовата практика, които предизвикаха икономическата криза в Гърция и доведоха до мерките за строги икономии, насочени към намаляване на дефицита и отговарящи на изискванията за получаване на помощ от ЕС.
54-годишен британски фризьор открива щедростта на гръцката пенсионна система, която все още позволява на колегите му в Гърция, на сладкарите, на радиоговорителите, както и на хората на още почти 600 позиции да се пенсионират на 53 г. При това да получават пенсии в размер на 50 на сто от заплатата, защото професиите им са били определени като опасни, пише в сайта на телевизията.
Шофьор на автобус припечелва по гръцката система, при която местните шофьори получават заплати, двойно по-високи от средната. Към тях има и бонуси за навременно идване на работа и проверка на билетите.
Британски хирург научава с удоволствие как, плащайки данък общ доход по гръцки маниер, ще промени парите, с които разполага. Личният опит на тримата герои се подкрепя от разговори с експерти, които разкриват моделите за укриване на данъци, лошо управление и корупция, които са помогнали за гръцкия срив. (24часа)