"Има ренесанс в кредитирането на жилища. И продавачите, и банките сме щастливи, че българинът иска да притежава собствен имот. Логиката е - ако нямаш жилище, не можеш да се ожениш, ако нямаш две - не можеш да се разведеш." Това каза Левон Хампарцумян, шеф на УниКредит Булбанк, по време на конференция за имоти в София.
Той е категоричен, че кредитирането не е спряло, но по-внимателно се избират проектите. И обясни как се процедира със закъсали клиенти. "Водим разговори, но все пак не преговаряме с пистолет в главата". Данните на УниКредит Булбанк сочат, че 8% от всички кредити на банките са за строителство, което не е било страшно дори и цените да падат.
Хампарцумян обясни, че пазарът трябва да се върне към "нормалност" - цени, които да отговарят на възможностите на българските купувачи, и печалби на инвеститорите като в другите бизнеси. Преди кризата всеки, който можеше да държи молив, кирка и лопата и да продава на зелено, червено и кафяво, го правеше с трицифрена печалба, допълни той.
Според главния изпълнителен директор на МКБ Юнионбанк Мария Илиева догодина може да има ръст в продажбата на ипотекирани имоти. Стагнацията на жилищния пазар била заради икономическата несигурност в страната, която спъва потреблението и инвестициите и влошаващите се външни перспективи, засилени заради дълговата криза в Европа. Илиева е категорична, че потенциал за развитие има. Тя цитира индикатори, по които изоставаме. В България съотношенинето ипотечни кредити към БВП било 12,5%, в Унгария - 16, в Полша - 20,4, в Чехия - 21,4, в Латвия - 34,5, а средно в еврозоната - 41,2. Показателят жилищни кредити на глава от населението за България е 600 евро, докато в другите страни от Централна и Източна Европа бил между 1600 и над 4000 евро, а в еврозоната - 11 419 евро.
Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч" обясни, че интересът към покупка на имоти може да се засили, ако инфлацията продължи да се качва не само в България, а и в Европа.