Италианският премиер Силвио Берлускони призна, че вече няма подкрепа да управлява, и съобщи, че ще подаде оставка, предадоха световните агенции. Така той стана най-голямата до момента политическа жертва на европейската дългова криза.
Берлускони обаче постави определени условия. Той заяви, че ще напусне поста, когато парламентът приеме икономическите реформи, поискани от Европейския съюз, за да не последва Италия съдбата на Гърция. Все още не е насрочена дата за този вот, но се предполага, че той ще е следващата седмица. Други анализатори обаче смятат, че това може да отнеме от три до пет седмици.
Решението на Берлускони за оставка дойде след унизителния вот в парламента по бюджета, който се състоя във вторник. До последно премиерът не могъл да повярва, че е изгубил мнозинство, и поискал да прегледа лично разпечатката, за да види кой не го е подкрепил. Той бе заснет да държи бележка, на която се четат думите “308 (резултатът от гласуването) - 8 предатели - политически обрат - оставка - президент на републиката - решение”.
“Оттеглям се заради доброто на страната”, обяви Берлускони часове по-късно.
Вчера той потвърди, че няма да се кандидатира на новите избори, и посочи, че предложението на неговата партия занаследник ще е Анджелино Алфано, 41-годишният бивш министър на правосъдието. Друга основна фигура, която се сочи за приемник, е бившият еврокомисар по конкуренцията Марио Монти. Сред споменаваните имена е и това на зам.-шефа на кабинета на Берлускони Джани Лета.
Пред в. “Стампа” Берлускони прогнозира, че предсрочните избори вероятно ще са през февруари. Той обяви, че се противопоставя на всякаква форма на преходно правителство или на кабинет на националното съгласие.
Съобщението за развоя на събитията в Италия не успя да спре липсата на доверие в пазарите, че страната ще успее да преодолее трудностите си, обявиха агенциите. (24часа)
Пазарите потопиха шоумена Силвио
Силвио Берлускони управляваше Италия 17 години благодарение на уникална смесица от политически талант и безочливо поведение, но накрая натискът на пазарите го свали.
В продължение на години италианският премиер изглеждаше имунизиран срещу серията от скандали, които биха унищожили политиците в други краища на света, пише Ройтерс. Сред тях е аферата “Рубигейт”, по която той бе обвинен за секс с непълнолетна проституткаи която разкри вълна от пикантни подробности, записани по време на полицейско подслушване, за оргиите в луксозната му миланска вила. Влечението му към красивите жени стана причина и за развода със съпругата му Вероника.
Берлускони бе обект и на два съдебни случая за измама, като нарече магистратите комунисти, които изопачават демокрацията.
Медиен магнат и богаташ, започнал като певец на круизни кораби, Берлускони бе известен със странното си чувство за хумор и многобройните си дипломатически гафове, които караха някои от чуждестранните лидери да отбягват да се снимат с него.
“Кавалиере”, както го наричаха, показа в годините на политическата си кариера, започнала през 1994 г., че владее изкуството да се завръща, след като три пъти оглавяваше правителството.
Той никога не е крил вкуса си към властта. Освен Наполеон не признаваше никой друг по-голям в политическата история на Европа. “Но на ръст съм много по-висок”, добавяше веднага след това.
С течение на годините независимо от лифтинга на лицето и присаждането на коса, които си направи, усмивката му стана по-кисела, походката не така наперена, а нервността започна да завладява този шоумен с бронзов тен през всеки сезон, който дълго време дефилираше по всички тв програми.
Въпреки сексуалните скандали, които в последните месеци бяха непрекъснато на първите страници на медиите, италианците дълго време оставаха под чара на неговия образ на издигнал се със собствени сили човек, направил богатството си първо в сферата на недвижимите имоти, после чрез създаването на истинска медийна империя.
Роден на 29 септември 1936 г., син на банков чиновник и домакиня, Силвио Берлускони е баща на пет деца от две жени, с които се разведе. От детството си насам той е продавал всичко - домашни на слабите ученици, прахосмукачки, реклами, книги, застрахователни полици, футболисти... Но това, което умееше да продава най-добре, бе самият себе си и своят имидж. Но да се управлява един успешен бизнес невинаги е същото, като да се управлява правителство.
Политическият залез на Берлускони започна миналия декември, когато той изгони от партията си съоснователя й и бивш съюзник Джанфранко Фини. Това му отне удобното парламентарно мнозинство, основано на поддръжниците на Фини, и превърна шефа на долната камара на парламента в опасен враг. Упадъкът бе ускорен, когато премиерът понесе тежка загуба на местните избори в Милано през май, както и на референдума за ядрената енергия през юни. Той прояви също така опасно бавни реакции спрямо намаляването на популярността си, като продължаваше да пуска неподходящи шеги и да прави обидни коментари в телефонните разговори, които вероятно е подозирал, че се подслушват. Подцени и размерите на икономическата криза. Само преди дни обяви, че в Италия няма истинска криза, защото ресторантите са пълни, а местата в самолетите - изкупени.
Изоставен в последните месеци от част от едрия бизнес, на фона на бюджетната криза, от католическата църква, която бе шокирана от скандалите в личния му живот, предизвиквайки смущения дори в средите на собствената си политическа формация “Народ на свободата”, на 75 г. Берлускони най-после реши да подаде оставка, въпреки че на няколко пъти се кълнеше, че ще завърши нормално мандата си през 2013 г. (24часа)
ГАФОВЕ
“Партията “Народ на свободата” трябва да се прекръсти на “Форца Ньока!” (“Напред, женски гениталии!” - бел. ред.)
“Оправих само осем момичета, защото не можех повече.”
“Както винаги, работя без почивка и ако случайно погледна едно хубаво момиче в лицето, няма нищо лошо. По-добре е да харесваш хубави момичета, отколкото да си гей.”
“Те трябва да гледат на това като на уикенд на къмпинг.” (При посещение на палатков лагер за пострадали от земетресението през 2009 г.
“Мусолини никога не е убивал хора. Мусолини е пращал хора на почивка във вътрешно изгнание.”
“Г-н Шулц, знам, че в Италия един човек прави филм за нацистките концлагери. Бих искал да ви предложа ролята на надзирател. Ще сте перфектен.” (Към германския евродепутат социалдемократ Мартин Шулц.)