Актрисата Пайпър Лори (позната в България от сериала "Туийн пийкс") разправя в новоиздадения си мемоар Learning to Live Out Loud следната пикантна история за Роналд Рейгън. Тя срещнала бъдещия президент по време на съвместни снимки през 1950 г., когато била на 18 г. и нещо, красива, девствена (и вероятно доста амбициозна). Лори бързо хлътнала по 39-годишния актьор, който бил разведен с първата си жена, но още не бил срещнал Нанси, любовта на живота си. Рейгън поканил червенокосата хубавица на среща, като преди това поискал разрешение от майка й (все пак дори в Холивуд 1950 г. си е 1950 г.). Двамата отишли на кино, после Рейгън сервирал на Лори домашно приготвен хот-дог и събитията естествено се пренесли в спалнята.
Мемоарът разбираемо прескача тук някои детайли, но достига по-голяма откровеност от стандартната за жанра, защото отбелязва, че след 40 мин "блъскане" Рейгън най-после си отдъхнал, като със самодоволство отбелязал изминалото време и попитал Лори как е. Тя отговорила (излишно честно, май), че изобщо не е задоволена. Това ядосало Рейгън, който я нарекъл "нередовна" и я посъветвал да отиде на лекар, защото не можело след толкова усилия от негова страна тя да не е получила поне няколко оргазма.
След това й припомнил цената на презерватива (само един?), който бил купил специално за случая. С това връзката им скоропостижно приключила.
Подобна пикантна историйка хич няма да навреди на продажбите на мемоара на Лори, затова мотивите й едва ли са продиктувани само от желание да добави документална бележка под линията в биографията на един от най-обичаните и мразени американски президенти. Също така отчитам факта, че Рейгън отдавна не е в състояние да разкаже своята версия на събитията. Обаче така предадена, тази случка, вярна или не, ми се струва доста удачна като метафора за психологията на успешните политически лидери.
Без да изпадаме в ненужно графични или твърде опростенчески аналогии, помислете си колко от политиците, които познавате, се опитват да доказват потентността си пред електората по най-елементарно показен начин. Който не ги оцени като мъжкари (и компетентни лидери), бива обвинен в неразбиране, фригидност или откровен саботаж. Прясно сваленият Силвио Берлускони и готовият за два нови мандата Владимир Путин са христоматийни примери в това отношение. С няколко уговорки и нашият Бойко Борисов може да бъде анализиран от подобна гледна точка, макар че българският премиер ми изглежда като несравнимо по-нежна душа от гореспоменатите двама.
На политическата арена в САЩ два месеца преди формалното начало на първичните президентски избори се води люта битка за определяне на кандидата на републиканците.
Тестостеронът се лее в изобилие, което в случая се разбира като наддаване кой може да предложи по-дясна и по-твърда политика от съперника. От друга страна, проявата на истинско либидо не се толерира, както бързо научи доскорошният лидер в надпреварата Хърман Кейн. Неговата палавост като шеф на националната ресторантска асоциация преди 15-ина години му изигра лоша шега, след като четири жени в рамките на седмица го обвиниха, че е посегнал под полите им. В момента начело излезе Нют Гингрич, за когото таблоидната преса твърди, че пръснал милион долара за бижута на жена си (22 г. по-млада от него), за да му разреши да се включи в президентската надпревара. Но стига с клюките, защото за всекиго в политиката има компромат някъде.
Като изключим свидетелствата и анализитеот трети лица, мога да кажа, че познавам Рейгън като човек единствено от мемоарите му. В тях ми направи впечатление колко праволинейно е било мисленето му - и в убежденията си, и в заблудите си той изглежда свободен от съмнения. Напълно си го представям като агресивен мъжкар в ситуацията, разказана от Лори. Знаем и какъв президент беше.
Философите и поетите рядко имат успех като политическите лидери. Изглежда, че в тази роля най-добре се изявяват по-праволинейни, дори семпли, но видимо убедени в непогрешимостта си личности. А ако електоратът се чувства незадоволен, винаги може да отиде да се прегледа.
Авторът приема читателски мнения на [email protected]