С министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков разговаря МАРИЯНА ЖЕЛЕВА:
- Г-н Трайков, във фейсбук се разпространява изявление, което се приписва на бившия премиер на Гърция Папандреу за българската стабилност. Мизерни пенсии, ниски заплати, ограбени сме, децата ни бягат. И че ние ще останем легенда, а гърците ще пребъдат. Дали ще се окаже прав?
- Не сме сигурни, че този човек е произнесъл тези твърдения, но ако говорим сериозно, хубаво е и двата народа да пребъдат. Нима на българите ще им стане по-леко, ако отвърна с репликата, че гръцкият бизнес бяга в България. Ние сме наясно с българските проблеми и всекидневно работим, за да ги решим.
Харчим това, което сме произвели. Това, че бяхме ограбени през годините назад, не е новина за българите. И точно затова сме изправени пред такива трудности. Ние трябва да върнем благосъстоянието на нацията, и то при криза. Със сигурност мога да заявя, е, че за разлика от доста други страни в ЕС не живеем на вересия.
- Според бюджета и идната година ще сме бедни. Хората намаляват потреблението. Това свиване ще убие ли икономиката ни?
- На този етап ръстът на икономиката ни е базиран на износа, а не на вътрешното потребление. Спестяванията на хората по банките нарастват, но те очевидно се притесняват да ги харчат. Това е естествена реакция при криза. Държавата не може да си позволи пряко и еднолично да стимулира потреблението, но все пак бих посъветвал хората да си купуват поне дрехи и обувки, за да можем да ходим на работа и да печелим повече пари. И да стигнем отново до порфюмите. Стабилността е ценна стока, а в момента България е стабилна страна. Сега пред нас е задачата да продадем тази стока максимално изгодно.
- Имахте изявление, че не трябва да се поощрява потреблението на всяка цена, защото се стимулират чужди икономики. Какво ще кажете на хората - купувайте само българското ли?
-Да, казах, че не на всяка цена трябва да се поощрява потреблението, защото голяма част от стоките на пазара са чуждо производство. Потреблението по принцип не е панацея за растежа. А хората ще купуват българското тогава, когато то им е по-изгодно и им харесва повече. Затова изключително активно работим по ОП "Конкурентоспособност".
Повече от 1200 фирми са спечелили финансиране за над 1300 проекта. Имаме 23% усвояемост на средствата, докато средната за всички оперативни програми е 16%. При сегашната ситуация и бизнесът, и администрацията трябва да работим по-бързо, по-модерно и повече от другите, за да се наложим на пазара. Само така ще се измъкнем от кризата, а не с оплаквания от сутрин до вечер.
- Как усещате кризата в личен план? Намалявате ли потреблението си? Какво спряхте да купувате?
- На мен и без друго не ми остава време да пазарувам, откакто съм министър. А и е ужасно усещането, че всички те гледат в ръцете, дори когато си купуваш елементарни продукти и претеглят закупеното от теб през мисълта, че ти си на власт и затова си позволяваш да го направиш. Едва ли някой ще ми повярва, че преди това имах по-добър стандарт на живот.
- Не ви ли писва от лошите новини, както е с изявлението на Оли Рен, че България най-бавно ще се възстанови?
- В момента излизат минимум по пет прогнози на ден. Отчитаме различните анализи, но не можем по цял ден да се занимаваме с това. Много по-силен мотив да опровергаем черните прогнози е положението, в което живеем всички, и желанието ни да подобрим цели системи, наследени с много проблеми. Това са образование, здравеопазване и пенсионна система. Но с тези икономически възможности е трудно да се правят решителни реформи. Затова ни трябва сериозен ръст и това е целта ни. Ето я причината да работим да пробием на пазари, на които досега сме били пасивни.
Успеем ли, бързо ще прочетете други анализатори и други прогнози.
- Как ще се осъществи идеята ви да се стимулират инвеститори да плащат големи заплати, като ще си връщат част от осигуровките при дефицит в НОИот 500 млн. лв.?
- Това са идеи, по които предстои да вземем окончателно решение. Важно е да бъдат оценени обективно плюсовете и минусите.
- Европа е основният ни пазар, но направихте тур в Средна Азия. Ще дойдат ли инвестции оттам?
- Два тежки процеса вървят успоредно. Първият е свързан с фундаменталното преструктуриране на българската икономика, която трябва да стане ефективна, енергоспестяваща, ползваща иновативни технологии. Другият процес е да търсим пазари в така наречената група БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай), където от 10 години насам се наблюдава растеж. Разбира се, и към страните в Централна Азия, съседната Турция, Виетнам и т.н. Отговорна част от работата ми е да търся излаз на стоки и услуги, за да мога да помогна на българския бизнес.
- Толкова ли е трудно да се намерят пазари за българските продукти?
- Пазарите се търсят според качеството и изгодата на предлаганите продукти и услуги. С Българската агенция за инвестиции ще правим форуми в най-големите търговски и икономически центрове на света, за да представим България като инвестиционна дестинация. Първият е на 1 декември в Лондон. Тук искам да подчертая нещо, което за мен е много важно - няма силна и конкурентоспособна кономика без енергийна независимост.
Затова и през последните две години направихме реалните стъпки България да има възможности за избор на енергийни доставчици и маршрути. До края на 2013 г. каспийският газ ще стигне до България. Чрез гръцката и турската връзка ще отворим Южния газов коридор, който е важен за региона и за енергийната независимост на цяла Европа. До 2020 г. искаме да няма нито един доставчик с повече от 50% дял на пазара на природен газ у нас и да можем да избираме между руски, каспийски, местен добив и доставки на втечнен газ от Северна Африка и Близкия изток.
- Лансирахте идеята за енергийно бедни да се смятат хората, чиито разходи за отопление и ток са 10% от доходите им. И за енергийни помощи за електроенергия.
- С промените в закона за енергетиката прилагаме принципите в евродирективите за защита на "енергийно бедни" клиенти. Уязвим ще е клиент, който не може да покрие разходите за едно номинално ежедневно потребление.
Това разширява досегашното разбиране за помощи за отопление. Какви ще са праговете, ще бъде определено с наредба на социалното министерство и министерството на икономиката.
- В промените в закона за енергетиката пак допускате такса електромер, Това реверанс към електроразпределителните дружества ли е?
- Понятие такса електромер при настоящото ценообразуване няма. На практика това е цена за достъп до мрежата. Клиентите с много малко или нулево потребление се субсидират от останалите. В новите фактури тя може да бъде изписана на отделен ред, за да има повече прозрачност и яснота, но няма да увеличи сметките на хората.
- Бе пребит шефът на АЕЦ "Козлодуй" Александър Николов. Досега не сте казал и дума за това нападение.
- Случаят е изключително неприятен и се намира в ръцете на компетентните органи. Оказваме им пълно съдействие и очакваме резултат. Увериха ме, че възстановяването на Александър върви с добри темпове. Семейството му може да разчита на нас, а и на всеки почтен човек в енергетиката. Някак си много лесно всички бяхме решили, че тези времена са отминали.
Но искам ясно да кажа, че ще продължим с още по-голяма настойчивост да провеждаме политиката на прозрачност - при търговете за ток, в обществените поръчки, в работата ни за удължаване на живота на 5-и и 6-и блок и за повишаване на мощността им, както и по развитието на проекта за 7-и блок в централата.
ВИЗИТКА
Роден е през 1970 г. в София
Завършил е Първа английска езикова гимназия в столицата
През 1994 г. завършва УНСС като магистър по международни икономически отношения. В един випуск е с финансовия министър Симеон Дянков
Започва професионалния си път като консултант в английската компания Central Europe Trust
През 2005 г. става част от мениджърския екип на EVN у нас
През юли 2009 г. e избран за министър на икономиката, енергетиката и туризма.