През 1993 г. към американското министерство на отбраната е създаден отдел, наречен по-късно DPMO (The Defense POW/Missing Personnel Office). Той координира дейността по откриване на военнослужещи, изчезнали или попаднали в плен от времето на Втората световна война, в Корея, Виетнам, Лаос, Камбоджа, Ирак.
България също влиза в интересите му. През Втората световна у нас е имало около 300 американски военнопленници, намерени са 180 убити летци.
Експертите от DPMO започват да търсят тук още 21 изчезнали американски авиатори, свалени при бомбардировките над София и др. градове през 1943-1944 г. Техен консултант става 63-годишният доцент по информатика от Шуменския университет, полковникът от резерва Станимир Станев.
"Отношението на американското правителство трябва да е пример за нас как се отнася държавата към паметта на героите си", смята доц. Станев.
Той е бивш преподавател по информатика в шуменското военно училище, сега е завеждащ катедра в университета. От 15 г. се занимава с издирването на неизвестни факти от лагера за съюзни военнопленници край Шумен през Втората световна война. В него от 26 ноември 1943 г. до 8 септември 1944 г. е имало 329 души.
Наложило да се запознае в детайли и със съдбата на авиаторите от свалените у нас самолети. Работата му над историята на американските летци и сътрудничеството с DPMO e доброволна.
"Това, което американците от тази служба правят, е да намерят архивни документи и свидетели за обстоятелствата около всеки отделен случай, да отидат на мястото, където се предполага, че е свален самолетът или е загинал техен войник. Ако фактите са достатъчно неопровержими, те предават разследването, откриването на останките на загиналите и идентифицирането им на специалисти от командване, базирано в Хавай. Към него работи и Централна идентификационна лаборатория", разказа Станев.
Той обясни, че "изчезнал по време на акция" е категория за военните, които се издирват, преди да се установи категорично преминаването им към категорията KIA (killed in action) - "убит по време на акция".
В момента Станев пише в съавторство с американския изследовател Марк Ласкот, син на бивш военнопленник, книгата "288 дни край Шумен", която ще излезе на английски. С един от малцината все още живи лагерници Робърт Джонсън пък имат съвместни публикации.
През 2004 г. Джонсън посети Шумен по време на честванията на 60 г. от ликвидирането на лагера. През 2006 г. той издава книгата "Гиди гиди бум бум". Така екипажът наричал самолета В-24 "Либерейтър", свален у нас през 1944 г.
В нея над 70 страници са отделени на живота във военнопленническия лагер край Шумен.
Джонсън е поддържал връзка с много американски изследователи, един от които е историкът Джери Уайтинг. Именно той препоръчал Станев да се включи в издирванията на българска територия.
Първите мисии на американците у нас са от 2002 г. Тогава край с. Грълска падина, община Драгоман, са открити останките на летеца изтребител на Р-38 Карл Хоеншел. Специалистите идентифицират останките, те са пренесени в родинaта му, предадени на близките и погребани.
През 2007 г. у нас пристига друга група от DPMO. Тя се води от американския офицер майор Олег Борухин и идва от Румъния. По време на експедицията към нея се присъединява като консултант и доц. Станев.
Oколо Мартен, Русенско, екипът търси данни за гибелта на серж. Джак Робинс, един от списъка на изчезналите. Проверяват се сведенията за потъването му в Дунав. Засега без резултат.
На 28 юни 1944 г. край с. Чурен, община Родопи, се разбива американски бомбардировач Б-24 "Либърейтър". Пилотът - лейт. Джон Краучли, не напуска в самолета и така осигурява възможност на останалите 9 авиатори да се спасят с парашути.
Останки от пилота са били погребани от местни жители на мястото на катастрофата. През 1946 г. обаче те не са намерени. Затова той също се води "изчезнал при акция".
През 2007 г. преди пристигането на американците от DPMO по молба на близките на Джон Краучли екип, воден от доц. Станев, с подкрепата на Музея на авиацията в Пловдив открива мястото на падане на самолета в Родопите. На 2 октомври 2010 г. в Чурен отива и посланик Джеймс Уорлик заедно с роднини на Краучли. Два дни по-късно в американското посолство е открит паметник на загиналите американски летци у нас.
При първото идване на майор Олег Борухин през 2007 г. Станев и американецът посещават и селата Горно Пещене, Върбешница и Веслец. Съдействие им оказва кметът на Горно Пещене Кирил Попов. Има информация, че в околността през май 1944 г. са паднали 2 американски самолета. По разкази на свидетели 8 авиатори са разстреляни на място от военни от Врачанския гарнизон.
"За съжаление, от разказите на свидетели и от проучването на архивите стана ясно, че нашите военни са нарушили драстично Женевската конвенция за военнопленниците. Предполагам само, че причината за това злодеяние е отмъщение за бомбардировката над Враца през януари, когато има много цивилни жертви. Загива и висш военен с цялото си семейство", разказа Станев.
Екипи на DPMO посещават тези села отново през следващите три години. През 2008 г. в търсенето се включва експертът на DPMO Джон Грей. Той идва 2 пъти за по 10 дни и работи със Станев. В резултат на техните проучвания се доказва, че жертвите са от самолета на лейт. Менж B-17, паднал на 18 май 1944 г. край Веслец. Дотогава тяхното лобно място е търсено от DPMO в Румъния.
"В една къща открихме част от двигател, по номера му идентифицирахме самолета. Предадохме я на Военноисторическия музей в София", разказа Станев. Екипите на DPMO и JPAC посещават през тези години София, Кюстендил, Русе, Враца, Монтана, Козлодуй и други места, свързани с имената на търсените летци.
"Нужни са още доста проучвания, докато се стигне до окончателни идентификации и евентуално намиране на тленни останки.
Търсим и свидетели на гибелта на лейт. Дауни, свален на 10 декември 1943 г., както и на лейт. Таунсенд, паднал на 30 май 1944 г.", разясни Станев.
Според него тези изследвания се правят доста дискретно. Не са секретни, но целта е конкретната информация за всеки отделен случай да не се огласява, за да не се влияе на показанията на свидетелите и техните сведения да са максимално достоверни.
Последният екип на DPMO/JPAC посещава България през 2010 г. "Ясно ми е, че много хора гледат на американските бомбардировки през Втората световна над България като на агресия. Това е неоспорим факт, войните са най-голямото зло. Но трябва да гледаме напред и да търсим онова, което ни сближава."
Той благодари чрез "24 часа" за съдействието на кметовете, административните, полицейските и военните власти, както и на отделни граждани от всички посетени области. Според него навсякъде са били приети с разбиране.
Заедно с това Станев се пита дали нашата държава прави необходимото за съхраняване на паметта за знайните и незнайни български воини, загинали за страната ни зад граница.
"Едва ли Паметникът на Незнайния воин в София е достатъчен за техните близки. В това отношение примерът на американските DPMO и JPAC, работещи под мотото "Америка винаги ще ви помни", е поучителен", казва Станимир Станев.