ГЕОРГИ АНГЕЛОВ
България на президентските и местните избори през октомври много хора чакаха на опашки, за да гласуват, а избирателните комисии цяла нощ се занимаваха с броене на бюлетини и предаване на изборните книжа. Може ли по друг начин? Може.
На парламентарните избори в Естония през март тази година 15% от населението реши да гласува на изборите по интернет, вместо да ходи да пуска хартиени бюлетини. Защо да ходиш в избирателните секции и да се буташ по опашки, след като можеш да гласуваш вкъщи, докато стоиш на топло и пиеш кафе?
Единственото, от което има нужда един естонец, за да гласува по интернет, е неговата собствена лична карта - поставя я в компютъра и гласува.
Като говорим за лични карти, в България и тук имаме лош опит: през 2010 г. стотици хиляди българи чакаха пред гишета на МВР и се записваха на списъци, за да могат да си подадат документите. Може ли по друг начин? Може, разбира се.
В Естония няма нужда да се чака на опашка, за да се подадат документи за лична карта. Там това може да се направи по интернет или по пощата. Сядате пред компютъра, когато имате време, попълвате си формуляра и го изпращате. Плащането на таксата за лична карта също става онлайн, не се ходи на гишета в банки.
Личната карта в Естония играе роля на електронен подпис, т.е. човек може да я ползва за хиляди електронни услуги. Например данъчни, пенсионни, банкови, университетски, регистрационни, дори личната карта служи вместо карта за градския транспорт!
Нека видим данъчната система - според Световната банка България е на последно място в ЕС заради тежки данъчни процедури, формуляри, гишета, загуба на време и пр. А Естония е сред лидерите по най-малко излишна бумащина. Как става това? Един пример са данъчните декларации - в Естония човек получава по интернет данъчната си декларация и тя е предварително попълнена от данъчната система. Данъкоплатецът само проверява за грешки и подписва декларацията с личната си карта.
И това е всичко, отнема 5 минути!
Хиляди други услуги могат да се извършват онлайн при наличие на електронно правителство и това спестява време, пари и усилия както на гражданите, така и на администрацията. Например в момента стотици хиляди хора ходят по гишета в НАП за удостоверения за платени данъци или в КАТ за книжки, глоби и пр.
Това са милиони загубени човекочасове за гражданите и бизнеса и в същото време това са хиляди гишета и чиновници, които могат да вършат нещо по-полезно. Ползата се измерва в стотици милиони левове. Българите съзнават това и са отворени към електронни услуги особено ако са добре направени, това се видя при масовото участие в преброяването през интернет.
Електронното правителство може да спести много пари не само на гражданите и фирмите, но и на администрацията. По-малко гишета, по-малко чиновници, по-малко хартия, по-малко принтери и мастило, по-малко разходи за куриери и пощенски разходи и т.н. Електронни фактури вместо хартиени, пращани по пощата. Електронно деловодство, от което нищо не се губи, електронни договори и т.н. Електронното правителство, ако се направи както трябва, няма да струва нищо - то всъщност ще спести пари.
И тук отново може да се даде примерът с Естония - електронното правителство в Естония всъщност започва с няколко стари съветски и български компютри, които са свързани в мрежа.
Не са харчени нови пари, просто вместо бюджетът да харчи за фотокопирна техника и хартия, парите се пренасочват към електронното правителство. Въпреки оплакванията на българската администрация за липса на пари, всъщност въпросът въобще не е свързан с пари - свързан е с разбиране и политическа воля. Затова е много важно, че премиерът Бойко Борисов заплаши с уволнение всеки, който бави въвеждането на електронното правителство. Но за да бъде заплахата реална, трябва да има срокове и отговорници за електронизацията на администрацията. И тези срокове трябва да са публични, за да няма измъкване!