С Ролф Кошорек, депутат от здравната комисия на Бундестага, разговаря ИЛИЯНА АНГЕЛОВА:
- Г-н Кошорек, българите без здравна осигуровка са голяма тежест за нашата система. Има ли подобен проблем в Германия?
- Не. Преди няколко години неосигурените бяха около 100 хил., а сега са 45 000. За лечението на тази малка на фона на цялото население група хора, които са изпаднали извън системата, плащат социалните фондове на общините. Във всеки случай животоспасяващите мерки в Германия са гарантирани като услуга. Немската здравна система е доста сложно организирана, но дава достъп до постижения в медицината, прилагани в малко европейски страни.
- Може ли някой да получи отказ от здравни услуги, защото не е осигурен?
- Не, ако не общината, все ще се намери някоя служба, която да поеме разходите. Медицинско обслужване в Германия не се отказва, ако човекът наистина се нуждае от него.
- Как се определят здравните вноски? Кой какво плаща?
- Работодателят внася 7,3% върху възнаграждението на работещия, а личната вноска на човека е 8,2%. Но има горна граница от 4000 евро за хората с много високи доходи, за да не плащат те прекалено много, което не отговаря на размера на услугите, които получават. В Германия имаме държавни и частни здравни каси. В държавните са застраховани около 90% от германците. Останалите са в частните каси. Там вноската не е процент от дохода, а твърда сума според договорения обхват на пакета. При изчисляването й се вземат предвид някои индивидуални особености, като риска за боледуване например.
Човекът минава обстоен преглед и ако се установи, че вече има някакви заболявания, плаща повече. За държавните каси здравословното състояние на осигурените няма значение. Те не целят да излязат на печалба, за разлика от частните, които са акционерни дружества.
- Ако в семейството някой е без доходи, кой прави вноски?
- Ако само бащата работи, а майката е домакиня, тя и децата са включени автоматично в застраховката, но без да плащат допълнително, ако са в държавна каса. При частните каси вноските се изчисляват на човек от семейството. Сумата е процент само от заплатата, ако има допълнителни доходи от наеми например, от тях няма отчисления.
- За какво плащат държавните каси?
- Освен за прегледи при лекар и зъболекар, за престой в болница, за лекарства и медицински материали, за важни профилактични изследвания, санаториално лечение, рехабилитация и много други неща. Плащат и болничните. Човек обаче може да се осигури с допълнителна сума, за да получава услуги над основния пакет.
- За какво отиват най-много пари от събраните вноски?
- Най-много харчат болниците. През 2010 г. те са получили 58,82 млрд. евро. В доболничната помощ са отишли 33 млрд. и за лекарства - 32,03 млрд. евро.
- Германия е пословична с многото си здравни каси. Колко са те сега?
- През последната година заради кризата няколко обявиха фалит и сега са 149. Но ние държим на конкуренцията между тях, защото тя води до по-добри условия при сключването на договори с болници, изпълнители и доставчици. Конкурират се и за повече членове. Ако в една каса се концентрират над 10 млн. пациенти, тя вече трудно се влияе от конкуренцията за коригиране на политиката си. Ние не искаме да се стига дотам. Когато през 1996 г. беше въведен свободният избор на каса, те бяха над 500. Имаме такива с общ профил, но и много предприятия си имат собствена каса. Преди 20 г. те бяха над 2000, но постепенно се сливаха.
- Как успявате да разпределите парите между касите?
- Парите от всички вноски отиват първо в един общ здравен фонд. Оттам се разпределят към касите по т.нар. рискова структура. В някои каси са осигурени повече млади хора, но в други преобладават възрастни или хронично болни, които потребяват повече здравни услуги. Търси се справедливост, а не сума на калпак от застрахованите.
- Колко процента от БВП са парите за здраве?
- В Германия за здравеопазване даваме 10,5% от БВП. В тази сфера работят 4,5 млн. души. Прогресът в медицината води до все по-големи разходи. Навлизат нови терапии, които струват скъпо. В Германия през 2009 г. са направени 2772 бъбречни трансплантации, 1179 на черен дроб и 363 на сърце. Друго голямо предизвикателство е застаряването на населението.
- Как се определят цените на здравните услуги?
- В Германия работим с диагностично-свързаните групи, които съдържат огромен каталог от заболявания и медицински услуги. Всяко нещо има някаква средна стойност.
Цените се определят с преговори между касите и лекарите, но има и представители на пациентите. Като аргументи за всяка промяна се използват солидни научни доказателства и проучвания. В частните каси това не важи, но те няма да получат лиценз за работа, ако пакетите, които предлагат, не служат за съхраняване на здравето на хората.
Там обаче е възможно и такъв модел - например за медицински разходи до 2000 евро плащам сам, а над тази сума се поемат от частната каса. Съществуват и различни кооперации между държавни и частни каси за предлагане на допълнителни екстри.
- Случва ли се касите да похарчат повече пари, отколкото са събрани от вноски и данъци?
- Не, те не могат да формират дефицити. Първо получават твърда сума от здравния фонд за всеки осигурен, аслед това всяко тримесечие допълнителни суми според тежестта на заболяването на тези, които са ползвали здравните услуги. Така че не може да излязат на червено. През 2009 г. правителството правеше прогнози, според които през 2011 г. се очакваше дефицит от 16 млрд. евро в здравеопазването. Но ето че след 3-ото тримесечие имаме дори плюс от 4 млрд. евро. Това обаче се случва за първи път у нас.
- Касата тук не може да наложи контрол на разходите на изпълнителите. Как е при вас?
- Имаме една институция - Федерална здравноосигурителна служба, която проверява дали касите държат под контрол разходите си. Тя е независима, не е нито към министерството, нито към здравния фонд, който разпределя парите на касите.