Уникални еднозарядни пистолети използвали български войводи и четници в първите години след победния край на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Оръжията били необходими за освобождението на онези територии, които все още пъшкали под османския гнет.
Самоделните пушкала бързо били разпространени в четите по време на Кресненско-Разложкото въстание на македонските българи от 1878-1879 г. и в Илинденско-Преображенско въстание в Македония и Одринско през 1903 г.
Пищовите останали в историята като "Овчарска съдба" или "Овчарска карма", защото най-дълго ги носили пастирите.
Простотата на изработката в ковашките и железарски работилници привлякла вниманието на овчарите, които имали нужда от евтино оръжие за собствена защита и за охрана на стадата. За кратко време пистолетът навлязъл трайно в овчарския бит и спасил живота на мнозина. Особено през зимата пастири често ставали жертва на вълчи набези. Към овчите стада посягали и изгладнели мечки.
Потребността от оръжия принудила войводите да се обърнат за помощ към българските железари и ковачи. По това време револверите вече широко се използвали не само за защита, но и като нападателно оръжие. Производителите предлагали образци с големокалибрени патрони, които по мощност се доближавали до боеприпасите на пушките и карабините, но цената им била доста висока.
Опитите на българските майстори да изработят сами евтини и мощни револвери се оказали непосилни поради сложността и прецизността на механизмите. Затова те решили проблема, като заимствали идеи от изработваните от тях ловни пушки. Майсторите решили да направят еднозаряден пищов, предназначен за широко използваните по това време патрони с калибър 11,3 мм. Тези боеприпаси били създадени през 1867 г. за австро-унгарските револвери Gasser.
Предимство на тази идея било сравнително лесното осигуряване на нарезни цевиот пушки от типа на "Шаспо" и "Гра" от същия калибър. По това време те масово се използвали от нашите съседи Сърбия и Черна гора. От цевта на една пушка можело да се нарежат 4-5 пистолетни цеви. Патронникът се оформял лесно чрез райбероване, тъй като гилзата на гасеровия патрон е цилиндрична.
Никак не бил за подценяване и фактът, че револверният патрон калибър 11,3 мм бил доста мощен за късоцевно оръжие. Неговият оловен куршум с маса от 14 до 20,28 г бил изстрелван с начална скорост 210 м/с и дулна енергия 309-447 джаула. От близките Сърбия и Черна гора войводите лесно се снабдявали с боеприпаси.
Каква била технологията на изработване?
Майсторите железари прикрепвали към долната част на парчето цев правоъгълно металноблокче, в което разполагали изхвъргач. В предната част на блокчето изрязвали напречен отвор за съединяване с рамката, а в задната му част имало заключващ зъб.
Конструкцията на ключалката била различна в зависимост от въображението на майстора. Цевта на някои от пистолетите се отключвала чрез задействане на спусковата скоба, а друга част - чрез специална ключалка, разположена встрани на рамката. Такъв начин на отключване, заключване и презареждане бил вече известен от гладкоцевните ловни пушки.
Рамката и спусковата скоба на еднозарядните пистолети изработвали чрез отливане от бронз или месинг и доста по-рядко - от стомана. Ръкохватката повтаряла формата на револверите, като в нея била монтирана пластинчата пружина за задействане на ударното петле.
Ударно-спусковият механизъм бил с единично действие, като откритото ударно петле се поставяло в бойно положение с помощта на палец.
Въпреки наглед сложната конструкция пистолетът бил доста лесен за усвояване и използване. Това давало възможност за бързо произвеждане на първи изстрел и за висока надеждност.
Най-често общата дължина на пистолета била между 27-29 см, а само на цевта - от 18 до 20 см.
Д-Р ГЕОРГИ МАРИНОВ