С Иван Велков, председател на Националното сдружение “Недвижими имоти", разговаря СОФИЯ ГЕОРГИЕВА
- Г-н Велков, неотдавна бяхте избран за председател на Националното сдружение "Недвижими имоти" (НСНИ). Кое е първото, което ще направите?
- Амбицията на цялата гилдия е да докажем, че професията брокер на недвижими имоти е достойна за уважение и че независимо от трудностите и стереотипите, които битуват, много хора се опитват да работят почтено и да са полезни за клиентите.
Заетите в бранша повече от 20 г. разчитат само на собствените си качества и умения и на най-ценното – своята репутация и доверието на клиентите си.
- Но не всички в бранша действат професионално и коректно.
- За съжаление много хора приписват на брокерите негативите на бизнес средата, която невинаги е прозрачна, обективна и етична. В индустрията не е регламентирано какво може и какво не може да се прави. Ако попаднете на нелегитимен представител на гилдията, няма към кой да се обърнете освен към съда. Важно е да откроим предимствата си като фирми-членки на НСНИ, които предоставят качествена и професионална услуга и защитават правата на клиента.
- След като ролята на посредника на имоти е важна, защо не е регламентирана?
- Дейността на агенциите се регламентира от Търговския закон, но тя е специфична и има нужда от допълнителна регламентация, най-вече свързана със сигурността и гаранциите по сделките. Не може всеки да си сложи табелката с надпис "Брокер". Чужди и местни субекти наводниха пазара по времето на бума. Много случайни попаднаха в бранша, заради тях много повече пострадаха.
- Вече действат европейските стандарти за работата на брокерите. Очевидно е нужно повече.
- Европейският стандарт бе адаптиран и въведен и в Българияминалата година. Голяма част от членовете на НСНИ го спазват. Но той е рамката, в която ще се създават по-детайлизирани правила.
Вече е почти на финала след дългогодишните ни усилия подготовката на проект на закон за регламентиранедейността на агенциите за имоти. Обсъждан е и с други браншови организаци. Нотариалната камара например го подкрепя. Работим и с парламентарни групи, за да подготвим внасянето за обсъждане от законодателя.
Целта е да се създадат правила и сигурност чрез режим на саморегулация и санкция на некоректните и нелегитимните участници на пазара, които създават риск за крайния потребител.
- Как си представяте саморегулацията?
- Имаме предвид официализирането на саморегулиращ се орган, който в съгласувателен режим с други държавни институции да гарантира минималните задължителни стандарти и изисвания към дейността. Да се направят достояние за всички обективните критерии, по които ще е ясно кой може да е брокер на имоти, какви са задълженията му, чии интереси защитава, каква информация трябва да предоставя и т.н.
Той трябва да има определен образователен, професионален ценз, евентуално застраховка за професионална отговорност и др. Въпросът е свързан и със закона за браншовите организации по-принцип.
- Някой може да ви обвини, че искате да монополизирате бранша и да не позволите навлизането на нови играчи.
- Не е така. Това не е възможно. Всеки може да упражнява търговска дейност, но не всеки може да гарантира качествен продукт или услуга. Не може да се ползва авторитетът на онези, които се стараят. Не всеки има право да твърди, че е брокер на недвижими имоти. Когато има ясен регламент, не е задължително дори това да е закон, той ще е нещо като гаранцията за закупена стока или продукт. Ще дава права и след като получите услугата.
Регламентацията на дейността може да се прояви и в работата на държавните и местните органи за управление с министерствата и общините. Има нужда от постоянна адаптация и мониторинг на редица нормативни документи и настоящи процедури. Последните предложения за промяна в закона за устройство на териториите го показват.
Членовете на НСНИ присъстват във всички населени места, разполагат с актуална информация за пазара, за цените на имотите. Тя може да се използва от общините при формирането на такса смет например. Всяка улица в даден квартал или дори всяка сграда може да е в различна категория и да има различна и обективна такса. Идеята ни е да има по-индивидуален подход в зависимост от ползването, от това дали е енергийно ефективна, или не. В момента невинаги се отразява реалното състояние на сградния фонд и има нелогични ситуации. Празна сграда е с по-висока такса смет, отколкото пълна, която се ползва, но няма разрешение. Не трябва да сме роби на документите, а на фактите.
Можем да предоставяме информация и за средните реални цени по райони. Когато някой иска да бутне сграда и да построи нова, може да е налице и за него и за всички ориентир за това какво, как и колко би могло да се изгради и реализира, без да навреди. Можем да възобновим и националния индекс за цените, ако се установи потребност от тази информация от държавни, общински институции или от крайните потребители.
- Какви са прогнозите ви за пазара на имоти през 2012 г.?
- Трудно е да се правят точни прогнози. Едва ли пазарът ще е по-различен от тази година. Винаги първите зимни месеци са по-слаби.
Европейският глобален пазар повече отвсякога влияе и върху нашите местни икономически, социални и демографски процеси. Ние не сме като Робинзон на самотен остров. Светът и Европа са изправени пред сериозни предизвикателства и е немислимо наивно да се надяваме, че без усилия скоро ще тръгнат да се развиват позитивни промени. Ако има подобрение при имотите, то ще е следствие на цялостно оживление в икономиката и потреблението.
Но няма как изцяло да изчезне жизненият ритъм на хората. Ентусиазмът ще се появи, когато всички са убедени, че няма да има нови кризи и сътресения.