Контролът за съдържание на ГМО в храни и фуражи у нас е блокиран. От началото на годината досега са изследвани само 55 проби от хранителни продукти и в нито една не е открита генномодифицирана съставка, показват данни на агенцията по храните, поискани от "24 часа".
Причината за рязко спадналия контрол за ГМО са структурните промени по създаването на агенцията по храните през март, обясни Любина Донкова, държавен експерт "Лабораторни дейности" в новата агенция. Акредитираната лаборатория, която може да изследва храни за ГМО, беше към бившата Столична РИОКОЗ. Здравно-санитарните инспектори са минали към агенцията по храните, но самата лаборатория е останала към здравното министерство.
Така вместо обединение на контролните функции при храните в случая се е получило точно обратното.
Инспекторите на агенцията по храните, която е към земеделското министерство, трябва да контролират ГМО-то, но без да им е дадена лабораторията за това.
Министерството на здравеопазването пък има апаратите за изследванията, но няма служители, които имат право да вземат пробите. По този начин се получава поредният параграф 22 у нас.
Подписването на споразумение с Министерството на здравеопазването за изследване на пробите за ГМО в храните при тях пък закъсняло. Затова и били планирани само 65 проби за храни през 2011 г. по т.нар. официален контрол. Не са готови резултатите от още 10 изследвания. Взети са проби и от 6 партиди фураж. При една е открито ГМО от над 5%, но това било посочено в документите и нямало нарушение. Лабораторията, която е акредитирана да изследва фуражи, е само една - частна, във Варна.
За сравнение през 2010 г. са контролирани стотици хранителни продукта. ГМО са открити в 8 от изследвани 149 проби от български производители и в 10 от 113 вносни продукта. Имало и десетки частни клиенти, които срещу заплащане са проверили дали произвежданите от тях храни имат ГМО.
Изследването струва 150 лв. Доста повече излиза обаче, ако трябва да се провери видът на генно променената съставка и дали е сред разрешените, или не. Например за соята има 3 позволени модификации и затова трябва да се направят 3 допълнителни изследвания, всяко от което струва по 350 лв. Така, за да се разбере колко процента е ГМО съдържанието и дали е от позволен от ЕС вид, трябват над 1000 лв.
До 0,9% остатъци от генномодифицирани съставки са допустими в храните и фуражите, без да е нужно да се означават на етикета, гласят еврорегламентите, които са въведени и в българското законодателство. Това обаче важи само за разрешените ГМО от Европейския орган за безопасност на храните. При неразрешени не се допуска и милиграм замърсяване.
Храните с повече от 0,9% ГМО не са забранени, но трябва това да е означено изрично на етикета, уточни Донкова. Така потребителите сами имат възможност за избор дали да купят, или не подобна храна.
От всички проби, направени в периода 2004-2009 г. обаче, само 2 продукта били с описание, че в тях има мутанти.
Глобите за необявено или неразрешено ГМО в храните са жестоки - 30 хил. лв. при първо нарушение и двойно повече при второ.
ГМО се откриват най-вече в продукти, които съдържат соя - вафли, сладкарски изделия, малотрайни колбаси.
Преди дни и от екосдружението "За земята" и от обществения център за околна среда и устойчиво развитие обявиха, че у нас свободно се продават фуражи с ГМО, без това да е посочено на етикета.
Данните са от изследвания във варненска лаборатория на 5 вида фуражи, произведени в България и съдържащи соев шрот. Използван бил методът Real Time PCR, който е смятан за най-надеждния в момента. В пробата било доказано наличие на над 5% на генномодифицирана соя RoundupReady Soya 40-3-2 в поне един от тези фуражи.
Според писмо на министерството на земеделието пък генномодифицирани фуражи се внасят от трети страни през Румъния. Те би трябвало да се контролират там дали отговарят на европейските изисквания. Според българското законодателство обаче изследвания за ГМО трябва да има и на вносните храни и фуражи.
ТИХОМИР ТОНЧЕВ
У нас има мораториум до 2015 г.
В момента отглеждането на генномодифицирани растения у нас е забранено. През 2010 г. парламентът въведе 5-годишен мораториум след протести на екоорганизации.
Законът за генномодифицираните организми пък беше направен изключително рестриктивно и на практика не позволява отглеждането на ГМО дори и след отпадането на мораториума.
Изследванията за наличие на ГМО в растения и почви се правят от лаборатория към министерството на околната среда.
На ниво Европейски съюз са одобрени за отглеждане в страните членки на 2 сорта ГМО. Това е царевицата Mon 810 на "Монсанто" и картофите "Амфлора" на BASF. По света одобрените за отглеждане ГМО продукти са над 150. (24часа)
Мутанти се крият във вафли, шоколад, корнфлейк и колбаси
С най-висок риск за наличие на ГМО са продукти, в които има соеви или царевични съставки като вафли, шоколад, сладкарски изделия, корнфлейк и малотрайни колбаси. От 2004 г. всяка година са хващани поне по 2 продукта от тези видове, в които има наднормено съдържание на ГМО.
Соевите продукти като гранулат, лецитин и заместители на месото са най-рискови за попадане на голямо количество ГМО в тях. Причината е, че 96% от соята, която се произвежда в света, е трансгенен продукт, т.е. ГМО. Според българския закон и директивите на ЕС за генномодифицирани се смятат само организми, в които е привнесен ген от друг, далечен им вид. Учените ги наричат трансгенни.
Страната на произход на стоката не е гарант за липсата или наличието на мутанти в нея. Много от неетикетираните продукти с ГМО, които са хващани от здравните инспектори, са българско производство, но има и доста вносни. Сред тях има дори кебапчета и наденица, шпекови салами, пресни колбаси и всякакви други месни изделия. През 2004 г. са открити ГМО в хляб, който би трябвало да е пшеничен.
Абсурдни са опасенията, че изменена ДНК (генномодифицирана съставка) може да премине от фураж с ГМО в мляко, яйца и месо, твърди обаче Любина Донкова от агенцията по храните. При поглъщането му в корема на животните ДНК-то се разпада от ензимите в храносмилателната система. Научно е доказано, че после в мляко, яйца и месо няма изменена ДНК. Затова и в еврорегламентите няма изискване да се изследват продукти на хранени с ГМО фураж животни.
В момента по света има над 1,3 млрд. дка с генномодифицирани сортове. Отглеждат ги над 13 млн. фермери. Най-големите площи с ГМО са в САЩ, Китай и Латинска Америка.
Целта на генната модификация е да се направят сортове, които са устойчиви на болести, неприятели и неблагоприятни климатични условия. Досега няма категорични научни доказателства, че ГМО храните са вредни за здравето, нито пък че са безвредни. Една от причините за това е, че те все още са сравнително нови и не е минало достатъчно време за подробни изследвания как се отразяват на човек при по-продължителна консумация. (24 часа)