4. Яворов влюбен в Мина Тодорова, съблазнен от Лора

Пейо Тотев Крачолов-Яворов е най-известният от самоубилите се наши поети.

В първата част на поредицата ви разказах за твърдението на автора на "Строители на съвременна България" Симеон Радев, че Лора не се е самоубила, а е била застреляна от Яворов. И всички първенци на ВМРО знаели това.

Втората част бе за първите любими на поета - учителката Нонка Чипева и Весела Монева, от която той може би има син Божан, израснал в Швейцария.

Третата част беше посветена на любовта между Яворов и Дора Габе. Тя го смята за свой първи учител в поезията.

След раздялата с Дора Габе в живота на Пейо Яворов се появява Мина Тодорова, сестра на приятеля му Петко Ю. Тодоров. Яворов я вижда за първи път на 25 март 1906 г. в неговия дом в София. Тогава поетът е 28-годишен, а Мина – едва на 16. Още същия ден той написва стихотворението си "Благовещение":

Прохладен лъх от ангелско крило, о, ангел, о, дете, зефирен лъх от ангелско крило след зной облъхва моето чело; отпаднал ме люлее нежен сън...

Зора се зазорява вън.

А след 4 години ще напише в дневника си: "... То беше ден Благовещение. Блага вест я нарекох аз в своя живот. И тя радваше очите ми подобно на бяла лилия сред поле през май, покрито с цветя, подобно на лилия, от която не е по-бял снега, по-висока от другите, но навела своята ароматна главица. Тя радваше очите ми - и опияняваше душата ми".

Нежната девойка става новата муза и е вдъхновителка на стиховете му: "Две хубави очи", "Вълшебница", "Ела" и др. Мина Тодорова е родена на 4 юли 1890 г. в Елена. Израства в заможно семейство. Бащата Юрдан П. Тодоров е много богат, бил е народен представител. Съпругата му Роза е дъщеря на брат на Иларион Макариополски.

Мина е в родния си град, когато в сп. "Мисъл" Яворов помества шедьовъра си "Две хубави очи", посветен на нея, и праща списанието по пощата. Снаха й Райна (съпругата на Петко Ю. Тодоров - б.а.) свидетелства: "Мина ги чете с възторг и беше поласкана, че той й оказва такова внимание и че тя го е вдъхновила да напише хубавите стихове. Какво по-естествено за едно 16-годишно девойче, което току-що се пробужда за любов!Ние обаче я считахме за много малка и с крехко здраве."

Родителите на Мина съвсем не са във възторг от пламналите чувства на Яворов към дъщеря им и са категорично против тя да свърже живота си с него. Самата Мина в началото не отговаря в същата степен на копненията му за близост. Тя записва в дневника си: "Не харесвам външно Яворов и очите му са жълти като на лисица, устните му – като на арапин; обичам неговата поезия, харесвам го като поет."

Дружбата между тях е повече епистоларна. Понеже и Мина има определени поетични заложби, самите им писма са своеобразна поезия. Той я нарича "ангел", а от нейнитередове личи, че не е безразлична към поета, но чувствата й са по-скоро платонични.

През юли 1906 г. министърът на народното просвещение Иван Шишманов командирова Яворов, Елин Пелин и Кирил Христов чужбина - “да се отракат”, както пише в заповедта.

Мина пише на Яворов: "И тъй, Вие заминавате? Щастливец! На добър час! Заминаването ми за странство е още нерешен въпрос. Моето желание е да отида на 25 т. м. в София и да постъпя в гимназията, а на родителите ми – да замина чак в късна есен за Дрезден.”

Докато е в чужбина, Яворов написва пет стихотворения за Мина и когато се връща, ги публикува в сп. "Мисъл" като цикъл под надслов "Писма": "Обичам те", "Мечта", "Истината", "По стъпките ми вредом никне жълта злоба" и "Мечтата ти е очарована робиня". За мен най-въздействащо и искрено е стихотворението "Обичам те":

Обичам те - въздушно

нежна, в нежна младост,

като на ангела сънят,

и сън си ти вещателен

за тиха радост

 в нерадостта на моя път,

и първи път за изповед в сърце ридае  доброто и грехът,

и ето ден - и ето тъмнина е.

Обичам те, защото плуваш в полумрака

на своя неначенат ден,

и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака

духът, години заблуден,

и в океан мъгла

се взирам и страдая,

към тебе устремен,

и ето ме на бездната

на края.

Обичам те, защото се усмихваш - кротка

пред застрашителна

съдба,

и няма кой да чуе

в устремена лодка

предупредителна тръба,

и няма да ме спре

(защото аз те любя!)

ни укор, ни молба -

и себе и, и тебе

да погубя...

Този цикъл предизвиква скандал. Семейството на Мина протестира, че Яворов си позволява публично да декларира чувствата си към тяхната дъщеря.

На 21 август 1906 г. Пейо Яворов се запознава с Лора Каравелова. Това става в Драгалевци, където на излет е голяма компания, а в нея и красивата дъщеря на Петко Каравелов. Той е брат на Любен Каравелов, популярен държавник след Освобождението, четири пъти министър-председател на България. Константин Иречек казва по негов адрес: "Петко Каравелов не обичаше вода за пиене, а Петко Славейков - вода за миене..."

В компанията е и Андрей Протич - български изкуствовед, археолог, литературен критик, публицист и белетрист. Именно той запознава Яворов с Лора, вече примирил се, че не може да спечели сърцето на красавицата. Протич казва за нея:

"Лора беше много

весела и палава,

косите и блузата й бяха украсени с големи слънчогледи."

Когато сядат на импровизираната трапеза на пикника до Драгалевския манастир, Яворов и Лора едва ли са предполагали, че тази им среща е началото на една драматична връзка, която ще завърши със смъртта и на двамата. Изследователите на поета твърдят, че още при първата им среща между тях пламва любов.

Чак през 1934 г. Екатерина Каравелова, майката на Лора, ще сподели: "Когато седнахме на трапезата, за пръв път го видях в анфас. Той беше грозен: дебели синкави устни жълто-зелено лице. "Бялото" в очите му беше жълто. До него бе седнала Лора – тогава 18-19-годишно момиче. Тя току-що разцъфваше и беше много хубава..."

На 31 август 1906 г. Мина Тодорова изпраща на Яворов пощенска картичка: "Една кола много здраве от славната Елена. Здравейте!". Редом с Мина се подписват две нейни приятелки, както и брат й Никола, който прибавя думите "Много здраве и от мен". Никола е единственият в семейството на Мина, който подкрепя чувствата й към поета.

Така Яворов е разпънат между две жени. Обича искрено нежната Мина и е омагьосан от жената вамп Лора. Тази двойственост се отразява и на личния живот, и на поезията му. След като е посветил на Мина едни от най-нежните си стихове, написва стихотворението "На Лора" и го датира: "Драгалевски манастир", август 1906 г.

Душата ми е стон.

Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена;

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена

от любов.

За коя от двете музи поетът стене и коя зове? Любовта към Мина, или любовта към Лора е ранила до смърт душата му?

Учудено засмяна жизнерадост

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек...

Може би учудено засмяната жизнерадост е Мина. А алчната младост на знойната плът - Лора?

На 25 септември 1906 г. Мина пише на Яворов: "Не мога да си дам сметка що ще излезе от всичко това. Аз съм толкова млада, а вий сте поет."

На 7 януари 1908 г. той й пише писмо, преливащо от нежни чувства: "Миличка, преди предадох на слугините в санаториума една малка роза за тебе, една неразцъфната бяла роза. Ако тя беше паднала от ръката ти, аз бих я грабнал и отнесъл, мислейки я твоята душа, аз бих я милвал и топлил с диханието си, за да се разцъфти с всичката си разкошна хубост.

(...) Ами че погледни, моя радост, погледни работата ми от две години насам. Ако не беше ти, щеше ли да съществува тя в този вид, който има? И ако тя съдържа нещо ценно в себе си, не дължа ли аз всичко на тебе? Без да го осъзнаваш сама, ти не си ли упражнила върху мене едно всесилно влияние? В деня на двегодишнината на любовта ми - 25 март, Благовещение! - аз ще ти подаря един албум, в който ще препиша стиховете, за които си ме вдъхновила. И ти ще видиш, че няма да остане ред, в който да не проглежда твоят образ...”

Писмо на Мина до Яворов от 5 февруари 1909 г.: "Обичам те с всичката непокътната досега сила на своята душа. Обичам те както никого няма да обичам... Ще се видим ли някога? Бива ли да докосна устните си до твоето хубаво чело?”

На 18 юни 1909 г. двамата се срещат в София за последен път. През септември Мина заминава за Париж с брат си Никола.

В края на февруари 1910 г. Мина се разболява от туберкулоза. Настаняват я в санаториума "Беркплаж", където умира на 13 срещу 14 юли 1910 г. Погребана е в гробището "Бианкур". Яворов присъства на погребението. До 26 декември той е в Париж и всеки ден ходи на гроба. Среща се и с Лора, която е пристига в Париж от Лондон. Докато е в Париж Яворов написва драмата "В полите на Витоша", която отразява любовта му с Мина. На същата тема е и драмата на Петко Ю. Тодоров "Змейова сватба".

* В следващ брой: Лора Каравелова ходела с пищов в чантата.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 0

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

Елин Рахнев става директор на хасковския театър

Елин Рахнев става директор на хасковския театър "Иван Димов", съобщиха от културната институция вчера. Той ще изпълнява длъжността временно засега. Предшественикът му Боил Банов бе зам.

Филмовите деца на режисьора Димитър Петров са по света и у нас

Ако Димитър Петров събере всички деца, които е снимал във филмите си, и те дойдат с жените и всичката си челяд, сигурно ще се получи фамилия по-голяма дори от фамилията на султана на Бруней.

Илия Лингорски: Имам трима бащи - родния, режисьора Митко Петров и царя

- Как попаднахте във филмовото приключение "Васко да Гама от село Рупча", г-н Лингорски? - Кастингите за сериала започнаха още през 1983 г. Екипът беше воден от г-н Димитър Петров, който и до ден

Създателят на детското кино навърши 90 години!

Режисьорът с рождено име Митко Петров, но подписвал филмите си като Димитър Петров е създател на българското детско кино. "Обичам децата, имам вроден усет и такт към тях", простичко обяснява ключа

Къде са днес децата актьори

Детските филми носят награди за българското кино от цял свят. Въпреки че немалко кинаджии гледат на тях като "втора категория". На художествен съвет през 1973 г. обсъждат сценарий за детска история

Кирил Варийски остава без награда в Москва заради политически причини

Преди да бъде показан в България, през 1981 г. "Йо хо хо" на Валери Петров и режисьора Зако Хеския участва в Московския кинофестивал и печели специалната награда на журито. Режисьорката Иванка

Българска поетеса спечели престижна френска награда

Българката Аксиния Михайлова спечели тазгодишната награда за поезия "Аполинер", предаде Франс прес. Поетичната й книга "Небе за изгубване" е написана на френски, начин,