Неговата роля в „Под прикритие" не е централна, но образът на Куката предизвиква истински фурор сред феновете на сериала. Поканихме Мариан Вълев да ни гостува на страниците на списанието, а той дойде с приятелката си Невена, която с удоволствие се включи в разговора.
Мариан или Куката?
Мариан съм аз, Куката е просто един герой, един от многото, които съм играл. Просто телевизията е огромен лост за популярност. Но известността е нож с две остриета за актьора. Призванието на истинския актьор е да пресъздава различни характери. И е лошо, когато се идентифицира само с един образ. Напоследък се случва все така, че играя гангстери, но това не е единственото нещо, което съм правил. Понякога давам пример, че шест години в „Театър 199" играех хомосексуалист. Играл съм какво ли не... Разбирам, че Куката е много популярен и много се радвам, защото това означава, че съм си свършил работата, благодарен съм за всички оценки, които получавам. Но популярността е наистина опасна...
Защо?
Защото почват да те идентифицират само и единствено с този образ. Ако утре ми попадне сценарий за роля, която харесвам, но екипът ме свързва с предишния герой, трудно ще ми се доверят, че актьорът Мариан Вълев може да изиграе да речем доктор.
Спират ли те хора на улицата?
Непрекъснато. Слава Богу, казват ми само хубави неща. Досега не съм чул една лоша дума за мен, което е някаква гаранция, че съм се справил сравнително добре с ролята. Благодаря на тези зрители, очаквам със смирение тяхната оценка. Мариан е много по-различен от Куката.
Не си ли приличат поне по нещо малко?
По абсолютно нищо. Куката е изключително забавен образ, самият аз се забавлявам искрено с него, надявам се и за зрителите да е така.
Не даваш ли нещо от себе си на героя?
Не, наистина нищо. Куката е много еднопланов като усещания, първичен е в реакциите, в оценките си. Мариан е много по-тих, по-кротък човек. Преди смятах, че няма изцяло добри и изцяло лоши хора. Ако някой е лош, това се определя от възпитанието, от начина му на живот. Но като минават годините, започвам да си мисля, че хората се раждат такива, каквито са.
А Мариан не взема ли нещо от Куката?
Не, Куката е плод на определени наблюдения върху една група. В живота си имах възможността да се срещна с какви ли не хора, във всички континенти на света. И няма да крия, че една част от познатите ми са момчета, които не занимават с чак толкова законни дейности. А аз съм актьор, длъжен съм да наблюдавам, да изучвам. И ето че дойде момент, в който мога да реализирам проучванията си върху тази група от хора и да я защитавам с нокти и зъби - това е главната задача на актьора, да брани своя образ.
Как ти предложиха ролята, ходи ли на кастинг?
Продуцентите ми се обадиха се по телефона, казаха ми: „Има една роля, която не е голяма, но само ти можеш да я изиграеш, която ще помогне много за цялостния проект". Те са мои приятели и знам, че никога няма да ме подведат. Приех в последния момент, защото не бях сигурен, че ще мога да се справя.
Имаш доста роли на криминални персонажи, как се случи така?
Всичко тръгна с „Лов на дребни хищници". Бях се отказал да играя кино и театър, бях разочарован, не можех повече да търпя, тези години в България бяха наистина тежки за културата и за изкуството - говоря за преди 10-15 години. Време, в което виждаш как страхотни български актьори се превръщат в шутове, само и само да могат да се нахранят, което за мен е унизително. Едно е да си популярно лице, друго е да си актьор. Моето вътрешно разбиране за професията актьор не включва да си халтураджия, палячо, на който подвикват в заведенията. Да си актьор е изключително сериозна професия, която уважавам от дъното на сърцето си. Процесът е тежък, спомням си, че за ролята в „Лов на дребни хищници" се готвих шест месеца. Какво ли не направих със себе си - напълнях с 30 кг, след това отслабнах с 20 кг за 15 дни, защото не харесахме концепцията, месеци наред живях само през нощта в тези среди, за да съм автентичен като присъствие на гангстер. Слава Богу, явно съм се справил добре, получих две награди „Златна роза", което е изключително признание, много съм благодарен. И може би ролята беше толкова силна, че ми предложиха следваща такава в „Под прикритие". За мен няма значение какво играя - всеки характер е различен. Мога да изиграя 200 гангстера до края на живота си и те ще бъдат различни.
Мариане, знам, че имаш син...
Да, имам син на 13 години, казва се Мариан. В момента е в една възраст, в която опознава себе си и света, идентифицира се като мъж. Стремя се да му помагам по всякакъв начин, но същевременно да го оставям сам да взема решения. Често ме питат дали ще стане актьор. В крайна сметка, баща ми казваше, че и каруцар да стане, важното е да е жив и здрав. Да се занимаваш с култура е въпрос на личен избор. С доста гняв наблюдавам хората, които правят това, за да са известни. Чувам млади хора, които казват, че цял живот са искали да бъдат на сцената. Но мотивацията е съвсем различна, когато се занимаваш с изкуство - това е начин да изразиш себе си. А не да изкараш пари и да си популярен. Тук става въпрос за някакви демони, които са в теб и трябва да ги освободиш, защото иначе се обръщат срещу теб и те смачкват тотално. Блясъкът, интервютата, шумът не са добра мотивация за един актьор.
Разкажете за теб и Невена?
Заедно сме от 15 месеца, тя живее в Англия от десет години, аз съм в България. Често летим един към друг, използваме всички моменти, които съдбата ни предоставя, за да сме заедно.
Как се запознахте?
Невена: На премиерата на „Лов на дребни хищници". Бях дошла за малко, сестра ми ме покани на премиерата. Сестра ми е актрисата Яна Титова, която изпълнява една от главните роли във филма и много държеше да съм там. В последния момент реших да отида и се радвам, че го направих, защото там се запознахме с Мариан.
Любов от пръв поглед ли беше?
И двамата: Да!
Мариан: Няколко пъти си говорихме в Skype. След това й се обадих по телефона и казах „В Англия съм". Тя ме посрещна и от тогава не сме се разделяли. Вече сме в евросъюза, светът е по-различен. Самият аз съм от Варна, до там с колата стигам за четири-пет часа, а до Лондон отивам за три часа със самолет. Като цената на билета до Лондон е същата като цената на горивото ми до Варна.
Романтичен ли е Мариан?
Невена: Не знам дали да го издам (усмихва се)... да! С малки неща, които означават много. Примерно с това да дойде до Англия, само за да ме види.
Мариан: Невена е ужасно романтична! Но тук малко навлизаме в прекалено лични неща... Стараем се да бъдем внимателни един към друг, всеки да уважава личността на другия, любовта е абсолютен фактор. Правим това, което правят всички нормални хора, които се обичат.
Невена фенка ли е на ролите ти?
Не е (смее се). Ще я издам, ще кажа нещо, което ми е приятно. Невена е изтървала половината от първия сезон на „Под прикритие". Изобщо не се впечатлява и не се вълнува от това, че съм актьор, което много ми харесва. Показва ми, че не е с оня човек от екрана, а е с човека Мариан и това е страхотно. Много се радвам. Даже веднъж я бях хванал, че гледа конкурентен сериал, няма да му кажа името (смее се), смяхме се много. Но после гледаше и „Под прикритие" тайно, така че... всичко е окей. И е огромна фенка на Джаро.
Невена, ти с какво се занимаваш?
С вътрешен дизайн. Но все още търся това, което ми доставя удоволствие.
Пробвала ли си се като актриса?
Не...
Мариан: Невена има една много важна за актьорите черта - умее да се променя, притежава дарбата на хамелеона. Виждал съм няколко актриси, които могат да изглеждат както си поискат, едната от тях е Мерил Стрийп. Но Невена изобщо не обръща внимание на този свой талант, аз й го казвам, защото съм актьор и го разбирам. Никога не казвай никога, но според мен е изключено тя някога да стане актриса.
Мислили ли сте да живеете заедно - независимо дали в България или в Лондон?
Мариан: Вижте, това са прекалено конкретни планове, ние сме заедно - независимо в кой град, в коя държава. Важното е да правим нещата, които обичаме, да сме полезни, да даваме сто процента от себе си в това, което правим. Няма ключ към това човек да бъде щастлив.