Гледай интервю с Дъстин Хофман пред "24 часа": Искам да опозная лично всичките 7 млн. българи

Видео: HBO

В САЩ го наричат “икона”, толкова е известен и обичан. Дъстин Хофман е роден през 1937 г., но не чувства умората на годините си и продължава да играе, а напоследък и да режисира филми.

Последният, в който ще го види и българската публика, е тв сериалът “Шанс”. В него Хофман е изключително богат и притежава расови коне за състезания, а сериалът разказва за залозите при надбягванията. Първият му епизод ще бъде излъчен по НВО на 30 януари.

Срещаме се в хотел “Четири сезона” (Four Seasons) в Бевърли хилс (виж видеоклип от срещата в галерията). Това е хотелът, в чийто президентски апартамент Ричард Гиър подслонява Джулия Робъртс във филма “Хубава жена”. Това е и хотелът, в който Елтън Джон отсяда всеки път, когато пристигне в Бевърли хилс.

Хофман ми показва гривната си от топчета, пълни със семена, която мирише. Направила я е съпругата му Лиса. “Тя непрекъснато създава красиви неща. Може да ги видите в сайта lisahoffmanbeauty.com”, обяснява усмихнат той.

Още с влизането ми Дъстин Хофман започва да ме разпитва, когато чува, че идвам от България.

- Сигурно се пътува ужасно дълго от България до Бевърли хилс. Не можахте ли да измислите друг начин да пристигнете?

- Какъв освен със самолет? Вие с какво бихте отишли до Европа?

- Предполагам, че с “Бритиш еъруейз”. Къде живеете в България?

- В София.

- Много филми с известни актьори се снимат там сега.

- Да, доста са, вероятно защото у нас се снима по-евтино, отколкото в Холивуд.

- Да, знам, че имат данъчни облекчения.

- Защо и вие не дойдете да снимате у нас?

- Дайте ми сценарий.

Снимам там, където се разиграва сюжетът. Има много неща, за които не знаем много. Нашият мозък е като на животните. И е чудо, че ние се разграничаваме като човешки същества. Осъзнаваме, че сме родени, че живеем и ще умрем.на филма. Имате ли добри режисьори?

- Да, и то не един. Тези, които в момента са много популярни у нас, са минали по пътя на Майкъл Ман (режисьора на сериала “Шанс” - б.а.). Точно като него започнаха кариерата си със снимането на реклами и документални филми. Сега правят много добри тв сериали.

- Прекрасно. Можеш да ми се обадиш и да ме свържеш с някой от тях.

- Защо получихте главната роля в “Шанс” (Luck)? Защото сте продуцент на филма, или просто беше късмет?

- Беше чист късмет. При мен дойдоха сценаристът Дейвид Милч и режисьорът Майкъл Ман и ме помолиха да изиграя ролята. Поисках да съм продуцент, защото това ти позволява да си в монтажната. Дава властта да казваш мнението си, докато се снима филмът, да махнеш някои кадри, ако така ти харесва. Това е истинската власт на продуцента - в монтажната.

- Какво трябва да видят зрителите в този филм?

- Мисля си, че сценаристът използва надбягването като метафора за това какво представлява животът.

Ние зависим от това, което наричаме шанс. Очакваме с нетърпение късмета, мислим за него като за нещото, което ще разреши проблемите ни. Ако спечелим от лотарията, това е невероятно добър късмет. Ако спечелим на надбягванията, също.

Но забравяме най-големия късмет, който съществува изобщо и който е духовният гръбнак на този сериал. И той е да се събуждаш всяка сутрин, да можеш да дишаш, да виждаш, да притежаваш отново онези способности, които си имал и предната вечер, когато си лягал да спиш, да станеш сутринта и твоите любими хора също да изживеят новия ден. Това е върховен шанс. И това е шансът, който приемаме за даденост, който се разбира от само себе си. Това е шансът, който минава незабелязан от нас до степен, че си мислим, че трябва да го заменим с някакъв изкуствен късмет, при който винаги става дума за пари.

- Какво представлява късметът? Дали човек се ражда победител, или трябва да се бори за шанса си?

- Дали съм роден победител? Мога само да се обърна към митологията на моето семейство. Както някой казва, историята е в слуховете.

Казвали са ми, че съм щял да умра през първите 3 седмици на раждането ми в болницата. Така че, предполагам, че съм победител, защото съм оживял.

Но истинският ми отговор е, че всяко поколение мисли, че е в предните редици. Сега сме 2012-а и си мислим, че сме маркерът, знакът. Но и през 2050-а ще мислят така за себе си.

Има много неща, за които не знаем много. Нашият мозък е като на животните. И е чудо, че ние се разграничаваме като човешки същества. Осъзнаваме, че сме родени, че живеем и ще умрем.

Това е единствено наше познание, за което животните нямат представа. Животните се събуждат всеки ден, но не си казват: Какъв късметлия съм днес. Не, те просто тръгват да търсят храна.

Шансът има връзка с тленността. Затова е нормално да се питаме колко от своя престой на земята ще пропилея? Моята жена казва, че се събужда всяка сутрин и всеки път се опитва да ми помогне. И това, което се пита, е: “Какво ще се обърка днес? Как ще се справя с него? Ще ме спре ли нещо?”

Късметът всъщност е ироничен термин, защото всички ние ще умрем по едно или друго време и със сигурност не много далече един от друг, както показват годините досега. А след 100 години Земята ще продължава да се върти.

Мисля, че късметът е да оценяваш мига.

- Кое е най-изненадващото нещо, което научихте за конете, докато снимахте?

- Наистина не знаех нищо за конните надбягвания. Всеки от конете сякаш има своя индивидуалност, характер, подобно на хората. Няма други такива създания. Тежат по 500-600 кг, които са носени от изключително тънки крака, и въпреки това успяват да бягат със скорост 60, 70, 80 км в час. Чистокръвните са смели и свръхатлетични. Хората, които се занимават с конете, сякаш усещат, че животните знаят, че са породисти. Знаят, че им е даден дар от бога.

- Залагали ли сте някога на конни състезания?

- Никога не съм залагал. За първи път отидох на хиподрума с Дейвид Милч, който написа сценария и ме заведе там. Тогава наблюдавах хората, които залагат. Те дори не излизат навън, за да гледат конете, а наблюдават състезанието на монитори.

Все още знам малко за конните надбягвания. И то е, че е невероятно колко малко се позволява на обществеността. Мисля, че това е нещото, което Майкъл и Дейвид се опитаха да покажат - експлоатацията на конете, на жокеите. Тези жокеи живеят живот, който вие не бихте искали. Те трябва да поддържат тегло, което е съобразено с коня им, затова много от тях са анорексични, не живеят дълго. Ужасно е. А вземат по 100 долара на месец. Няма съюз на жокеите, доколкото разбрах.

Има един мъж във филма - Гари Стивънс, може да погледнете за него в Google. Той има роля във филма, а на практика е жокей. По време на състезание пада от коня и всички останали коне минават върху него.

- Доволни ли сте от телевизията НВО и програмата й?

- Това не е телевизия или тв мрежа, това е НВО. За мен ролята ми е доста значима и бях напълно съгласен с условията, които произтичат от нея. Съобразяваш се със сроковете на хората, за които работиш, те знаят неща, които ти не знаеш. И въпреки че имат власт върху теб, ти засвидетелстват уважение.

- Вие сте критично настроен към филмовите студия, защо?

- Не точно към студията, а към правенето на филми. Защото не ти позволяват да останеш до края, да следиш какво се случва. Същото е и в журналистиката. Вие имате краен срок, дедлайн, който ви побърква. Отнема ви време да напишете нещо, което наистина харесвате, а когато го дадете на редактора, той маха последния ви параграф. А вие сте написали всичко само заради този последен параграф. Така че в определен момент може да кажете: Гледай си работата.

По същия начин съветвам и сценаристите да държат на своя текст.

- Това през цялата ви кариера ли ви е притеснявало?

- През цялата ми кариера. Станах актьор не защото мислех, че ще е успешно, а защото си мислех, че никой не може да си играе с мен. Мислех, че винаги мога да кажа довиждане и просто да си тръгна.

Има един велик документален филм - “Бил Кънингам”. Разказва за моден фотограф, който работи в Ню Йорк и снима жените. Той излиза навън с колелото си и така 40-50 години снима с какво са облечени жените. Пуска снимките си на цяла страница в “Ню Йорк таймс он сандей”. И в един момент казва, че няма да им позволи да му платят, защото по този начин те започват да го притежават. Той казва: “Парите са най-евтиното нещо. Влиянието, силата на твоята работа - това е най-скъпото, за да имаш свобода.”

- Имате ли такава свобода?

- Да. Вие знаете за какво говорим, тъй като във вашата работа се случват подобни неща. Имате ли време да свършите най-добре работата си? Приготвяте се за интервю, което трябва да продължи определено време. Това е абсурд. Ако не ви дадат възможност за достатъчно време да зададете много въпроси и след това да решите какво ще публикувате, как да работите по най-добрия начин?

- Вие станахте изключително популярен в България с участието си във филма “Крамър срещу Крамър”.

- Сигурно не сте била родена, когато той излезе.

- По онова време малко филми от Запада се показваха по нашите кина. Какво е чувството да знаете, че сте развълнували толкова хора в страна, в която никога не сте били и не познавате?

- Великолепен въпрос. Всичко това е като сън за мен, абстракция. Едно от нещата, които не успях да направя, беше, че не можах да посетя по-голямата част от земята. Мисля, че съм бил на по-малко места, отколкото хората на моята възраст, които познавам. Без значение дали са ми колеги, или се занимават с нещо друго.

Опитвам се да бъда добър семеен мъж, добър баща и съпруг, имам 6 деца. И винаги съм се опитвал да бъда с моето семейство колкото е възможно повече. Затова съм бил на малко места по света, свързани само с работата ми - там, където съм снимал. Така че не познавам Балканските страни, нито Близкия изток, нито Ориента. Напълно невеж съм по отношение на собствената ми планета и изобщо не се гордея с това. Но когато казвате какво е чувството да бъда познат във вашата страна, в България, където живеят 7 млн. души, а аз никога не съм бил там, първото нещо, което си помислих, докато слушах въпроса ви, е: какво ми става, какво ми е? Защо не съм стигнал дотам? Толкова глупаво от моя страна. Чувствам се по същия начин и сега. Знам, че може би няма да отида никога там, освен ако не ми бъде даден сценарий, в който сюжетът да се случва там.

Цяло чудо са нещата, за които съжалявам себе си. Би трябвало да се опитам да опозная моята планета, а аз не го направих, за което сега съжалявам. Съжалявам за всеки един от 7-те милиона българи, които не съм успял да срещна и да видя.

- Как се чувствате, когато се връщате назад и гледате например "Тутси"?

- Напоследък, каквото и да гледам, е болезнено, когато се виждам какъв съм бил. Заради това ми е трудно да разглеждам и семейни снимки.

- Кой е любимият ви филм, в който вие играете?

- Straight Time.

- Вие режисирате филм в момента, нали?

- Тъкмо свърших.

- Искахте ли съвет от други режисьори за работата си?

- Майкъл Ман прочете сценария и имаше една голяма забележка. Каза, че ако филмът е успешен, ще съм мъртъв за него.

- А ако не е?

- Ще съм като всеки друг режисьор.

- Вълнувате ли се дали ще спечелите награда?

- Разбира се. Мисля, че наградите са създадени, за да ни убиват.

Вземете например плуването или бягането, където някой побеждава с една стотна или с една хилядна. Това е абсурдно. А в същото време този, който не е победил, е като отритнат. Това е единствената причина, поради която те е грижа за наградата, защото в противен случай се чувстваш пренебрегнат.

Ако наистина работиш добросъвестно, тогава има моменти, в които не знаеш какво, по дяволите, правиш, а наградите засилват това чувство.

- Каква роля още ви се иска да изиграете?

- Няма определена роля. Искам да продължа с опитите да разбера себе си чрез моята работа. Това, което правя основно за съществуването си, е да се опитвам да разбера себе си през мен самия, да открия кой съм. В същото време се опитвам да разбера и кой искам да бъда.

- Успявате ли?

- Не. Мисля, че това е Божи план, според който умираш, без да си научил достатъчно за себе си. Той или тя - не знаем какъв е Бог, е доста капризен, своенравен.

- Кой е щастливият ви момент в кариерата или живота?

- Ако не бях срещнал съпругата си, щях да съм мъртъв. Защото вече съм в залеза на живота си.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 9

Сортирай по:

0
Затворко, Four Seasons at Beverly Hills се намира на South Doheny Drive, а Regent Beverly Wilshire, в който е направено интервюто и в който е сниман Pretty woman е на Wilshire Boulevard. Хотелът е от същата верига, но не носи името Four Seasons *Четири сезона/ както пише авторката. Не че е фрапиращо важно, но все пак не е лошо да има по-голяма прецизност.

1
Интервюто е по повод новият филм на HBO - Luck, за това въпросите се въртят основно върху сценария, идеята на филма и конете (филмът е за конни надбягвания). Въпросите не са налучкани, те са одобрени от HBO, които и правят филма с участието на Д. Хофман. Така че прочетете малко повече преди да пишете тук тъпите си и малоумни коментари. Въпросите са на място и са много резонни и във връзка с филма! Браво на авторката на статията!

0
Какво значи налучкване на въпроси? Всеки пита това, което го интересува и смята за интересно. Какво значи по-добър англ.? Айде, да ходят при него само заклети преводачи тогава! Човекът е супер добронамерен и естествен. Интервюто е интересно, човешко и естествено, не е напудрено, измислено и нереалистично!

0
Ей, гнусни хейтъри! Стига сте се правили на всезнаещи! Погледнете позитивно на статията, а не коментирайте английския и т.н. След като журналистката е поканена и взема интервю от звезда от такава величина, само можете да се пукнете откъм гърбовете за това! Интервюто е страхотно, въпросите са много хубави и точни! Браво на авторката!

0
Страхотно, почивка от мазната чалга

0
Към Милев - Голям отворко си, но това е един и същи хотел виж линкаhttp://maps.google.com/maps?client=safari&rls=en&oe=UTF-8&um=1&ie=UTF-8&q=regent+wilshire&fb=1&hq=regent+wilshire&cid=0,0,11364186511961742189&ei=xEAlT52qGYOLhQfFtJ3MBA&sa=X&oi=local_result&ct=image&ved=0CBoQ_BI А интервюто е върха. Не съм предполагал, че може да се доберето до звезда от такава величина. Браво

0
Хотелът, в който се развива действието във филма "Хубава жена" не е "Four seasons",/'Четири сезона/, както пише авторката, а Regent Beverly Wilshire. Не подценявайте читателите си. Някои от тях също са ходили, че и отсядали във въпросните хотели.

0
невежеството на някои "аффтури" е изумително! дъстин хофман бил известен тук с "крамър срещу крамър"?!? като не знаеш, моме, попитай! много преди това сме му се възхищавали в "среднощен каубой", където си партнираше с джон войт и особено в "малък, голям човек", където игра с фей дънауей. това е може би най-добрата му роля изобщо! "крамър..." е чаааак през 1979 г., тук дойде след '80-та! отивайки на среща за интервю трябва да се подготвиш, това е основен постулат в професията, която срамиш!

-1
прекрасно интервю с чудесен артист

Добави коментар

Добави коментар

Д-р Мирослав Ненков: Спешни центрове с легла ще подобрят здравната помощ

Роден на 15 март 1969 г. в София Завършил Медицинския университет - София, през 1995 г. Като студент започва работа в ИСУЛ Има специалност по анестезиология от 2000 г.

Ген. Симеон Симеонов: Нови 10 ковчега щяхме да посрещнем, ако бяхме приели други райони за мисии

- Г-н генерал, от височината на 5-те години начело на Щаба по отбраната какво смятате: Какъв човек трябва да е министърът - бивш военен или политическа фигура?

Стефан Цанков: Проверяваме асансьорите с халваджийски тефтери

С председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор Стефан Цанков разговаря Тихомир Тончев - Г-н Цанков, нормално ли е фирма с 15 нарушения и 6-има служители да контролира 12

Марко Полити, експерт по Ватикана: Папата се бори, но църквата е алчна

Марко Полити е един от най-известните експерти по Ватикана не само в Италия, а и в света. Роден е през 1947 г. в Рим. Журналист и писател, той е автор на излязлата наскоро в Италия книга “Франциск

  • Бойкот на асансьорите!

    Българите масово трябва да обявят бойкот на асансьорите заради срамното издънване на всякакви асансьорни специалисти онзи ден, което погуби един човешки живот! Ако не се качвате на асансьор, ще постигнете още няколко ползи: - Ще спестите от семейния бюджет. - Ще засилите метаболизма си, което не можете да постигнете с никакви диети.
  • Перпетуум-мобиле - нарушителят е щастлив да го хванат в България

    СИЛНО СЪМ притеснен - кражбата на яхти, за да се вкарват бежанци у нас е една перфектна схема. Наподобява перпетуум-мобиле. Всеки контрабандист, който краде, за да пренася наркотици или нещо друго, гледа да не го хванат, нали? А тук перфектността е в това, че те искат да бъдат хванати. Бежанците могат да се качат на каквото си искат,