Гледай интервю с Дъстин Хофман пред "24 часа": Искам да опозная лично всичките 7 млн. българи

Видео: HBO

В САЩ го наричат “икона”, толкова е известен и обичан. Дъстин Хофман е роден през 1937 г., но не чувства умората на годините си и продължава да играе, а напоследък и да режисира филми.

Последният, в който ще го види и българската публика, е тв сериалът “Шанс”. В него Хофман е изключително богат и притежава расови коне за състезания, а сериалът разказва за залозите при надбягванията. Първият му епизод ще бъде излъчен по НВО на 30 януари.

Срещаме се в хотел “Четири сезона” (Four Seasons) в Бевърли хилс (виж видеоклип от срещата в галерията). Това е хотелът, в чийто президентски апартамент Ричард Гиър подслонява Джулия Робъртс във филма “Хубава жена”. Това е и хотелът, в който Елтън Джон отсяда всеки път, когато пристигне в Бевърли хилс.

Хофман ми показва гривната си от топчета, пълни със семена, която мирише. Направила я е съпругата му Лиса. “Тя непрекъснато създава красиви неща. Може да ги видите в сайта lisahoffmanbeauty.com”, обяснява усмихнат той.

Още с влизането ми Дъстин Хофман започва да ме разпитва, когато чува, че идвам от България.

- Сигурно се пътува ужасно дълго от България до Бевърли хилс. Не можахте ли да измислите друг начин да пристигнете?

- Какъв освен със самолет? Вие с какво бихте отишли до Европа?

- Предполагам, че с “Бритиш еъруейз”. Къде живеете в България?

- В София.

- Много филми с известни актьори се снимат там сега.

- Да, доста са, вероятно защото у нас се снима по-евтино, отколкото в Холивуд.

- Да, знам, че имат данъчни облекчения.

- Защо и вие не дойдете да снимате у нас?

- Дайте ми сценарий.

Снимам там, където се разиграва сюжетът. Има много неща, за които не знаем много. Нашият мозък е като на животните. И е чудо, че ние се разграничаваме като човешки същества. Осъзнаваме, че сме родени, че живеем и ще умрем.на филма. Имате ли добри режисьори?

- Да, и то не един. Тези, които в момента са много популярни у нас, са минали по пътя на Майкъл Ман (режисьора на сериала “Шанс” - б.а.). Точно като него започнаха кариерата си със снимането на реклами и документални филми. Сега правят много добри тв сериали.

- Прекрасно. Можеш да ми се обадиш и да ме свържеш с някой от тях.

- Защо получихте главната роля в “Шанс” (Luck)? Защото сте продуцент на филма, или просто беше късмет?

- Беше чист късмет. При мен дойдоха сценаристът Дейвид Милч и режисьорът Майкъл Ман и ме помолиха да изиграя ролята. Поисках да съм продуцент, защото това ти позволява да си в монтажната. Дава властта да казваш мнението си, докато се снима филмът, да махнеш някои кадри, ако така ти харесва. Това е истинската власт на продуцента - в монтажната.

- Какво трябва да видят зрителите в този филм?

- Мисля си, че сценаристът използва надбягването като метафора за това какво представлява животът.

Ние зависим от това, което наричаме шанс. Очакваме с нетърпение късмета, мислим за него като за нещото, което ще разреши проблемите ни. Ако спечелим от лотарията, това е невероятно добър късмет. Ако спечелим на надбягванията, също.

Но забравяме най-големия късмет, който съществува изобщо и който е духовният гръбнак на този сериал. И той е да се събуждаш всяка сутрин, да можеш да дишаш, да виждаш, да притежаваш отново онези способности, които си имал и предната вечер, когато си лягал да спиш, да станеш сутринта и твоите любими хора също да изживеят новия ден. Това е върховен шанс. И това е шансът, който приемаме за даденост, който се разбира от само себе си. Това е шансът, който минава незабелязан от нас до степен, че си мислим, че трябва да го заменим с някакъв изкуствен късмет, при който винаги става дума за пари.

- Какво представлява късметът? Дали човек се ражда победител, или трябва да се бори за шанса си?

- Дали съм роден победител? Мога само да се обърна към митологията на моето семейство. Както някой казва, историята е в слуховете.

Казвали са ми, че съм щял да умра през първите 3 седмици на раждането ми в болницата. Така че, предполагам, че съм победител, защото съм оживял.

Но истинският ми отговор е, че всяко поколение мисли, че е в предните редици. Сега сме 2012-а и си мислим, че сме маркерът, знакът. Но и през 2050-а ще мислят така за себе си.

Има много неща, за които не знаем много. Нашият мозък е като на животните. И е чудо, че ние се разграничаваме като човешки същества. Осъзнаваме, че сме родени, че живеем и ще умрем.

Това е единствено наше познание, за което животните нямат представа. Животните се събуждат всеки ден, но не си казват: Какъв късметлия съм днес. Не, те просто тръгват да търсят храна.

Шансът има връзка с тленността. Затова е нормално да се питаме колко от своя престой на земята ще пропилея? Моята жена казва, че се събужда всяка сутрин и всеки път се опитва да ми помогне. И това, което се пита, е: “Какво ще се обърка днес? Как ще се справя с него? Ще ме спре ли нещо?”

Късметът всъщност е ироничен термин, защото всички ние ще умрем по едно или друго време и със сигурност не много далече един от друг, както показват годините досега. А след 100 години Земята ще продължава да се върти.

Мисля, че късметът е да оценяваш мига.

- Кое е най-изненадващото нещо, което научихте за конете, докато снимахте?

- Наистина не знаех нищо за конните надбягвания. Всеки от конете сякаш има своя индивидуалност, характер, подобно на хората. Няма други такива създания. Тежат по 500-600 кг, които са носени от изключително тънки крака, и въпреки това успяват да бягат със скорост 60, 70, 80 км в час. Чистокръвните са смели и свръхатлетични. Хората, които се занимават с конете, сякаш усещат, че животните знаят, че са породисти. Знаят, че им е даден дар от бога.

- Залагали ли сте някога на конни състезания?

- Никога не съм залагал. За първи път отидох на хиподрума с Дейвид Милч, който написа сценария и ме заведе там. Тогава наблюдавах хората, които залагат. Те дори не излизат навън, за да гледат конете, а наблюдават състезанието на монитори.

Все още знам малко за конните надбягвания. И то е, че е невероятно колко малко се позволява на обществеността. Мисля, че това е нещото, което Майкъл и Дейвид се опитаха да покажат - експлоатацията на конете, на жокеите. Тези жокеи живеят живот, който вие не бихте искали. Те трябва да поддържат тегло, което е съобразено с коня им, затова много от тях са анорексични, не живеят дълго. Ужасно е. А вземат по 100 долара на месец. Няма съюз на жокеите, доколкото разбрах.

Има един мъж във филма - Гари Стивънс, може да погледнете за него в Google. Той има роля във филма, а на практика е жокей. По време на състезание пада от коня и всички останали коне минават върху него.

- Доволни ли сте от телевизията НВО и програмата й?

- Това не е телевизия или тв мрежа, това е НВО. За мен ролята ми е доста значима и бях напълно съгласен с условията, които произтичат от нея. Съобразяваш се със сроковете на хората, за които работиш, те знаят неща, които ти не знаеш. И въпреки че имат власт върху теб, ти засвидетелстват уважение.

- Вие сте критично настроен към филмовите студия, защо?

- Не точно към студията, а към правенето на филми. Защото не ти позволяват да останеш до края, да следиш какво се случва. Същото е и в журналистиката. Вие имате краен срок, дедлайн, който ви побърква. Отнема ви време да напишете нещо, което наистина харесвате, а когато го дадете на редактора, той маха последния ви параграф. А вие сте написали всичко само заради този последен параграф. Така че в определен момент може да кажете: Гледай си работата.

По същия начин съветвам и сценаристите да държат на своя текст.

- Това през цялата ви кариера ли ви е притеснявало?

- През цялата ми кариера. Станах актьор не защото мислех, че ще е успешно, а защото си мислех, че никой не може да си играе с мен. Мислех, че винаги мога да кажа довиждане и просто да си тръгна.

Има един велик документален филм - “Бил Кънингам”. Разказва за моден фотограф, който работи в Ню Йорк и снима жените. Той излиза навън с колелото си и така 40-50 години снима с какво са облечени жените. Пуска снимките си на цяла страница в “Ню Йорк таймс он сандей”. И в един момент казва, че няма да им позволи да му платят, защото по този начин те започват да го притежават. Той казва: “Парите са най-евтиното нещо. Влиянието, силата на твоята работа - това е най-скъпото, за да имаш свобода.”

- Имате ли такава свобода?

- Да. Вие знаете за какво говорим, тъй като във вашата работа се случват подобни неща. Имате ли време да свършите най-добре работата си? Приготвяте се за интервю, което трябва да продължи определено време. Това е абсурд. Ако не ви дадат възможност за достатъчно време да зададете много въпроси и след това да решите какво ще публикувате, как да работите по най-добрия начин?

- Вие станахте изключително популярен в България с участието си във филма “Крамър срещу Крамър”.

- Сигурно не сте била родена, когато той излезе.

- По онова време малко филми от Запада се показваха по нашите кина. Какво е чувството да знаете, че сте развълнували толкова хора в страна, в която никога не сте били и не познавате?

- Великолепен въпрос. Всичко това е като сън за мен, абстракция. Едно от нещата, които не успях да направя, беше, че не можах да посетя по-голямата част от земята. Мисля, че съм бил на по-малко места, отколкото хората на моята възраст, които познавам. Без значение дали са ми колеги, или се занимават с нещо друго.

Опитвам се да бъда добър семеен мъж, добър баща и съпруг, имам 6 деца. И винаги съм се опитвал да бъда с моето семейство колкото е възможно повече. Затова съм бил на малко места по света, свързани само с работата ми - там, където съм снимал. Така че не познавам Балканските страни, нито Близкия изток, нито Ориента. Напълно невеж съм по отношение на собствената ми планета и изобщо не се гордея с това. Но когато казвате какво е чувството да бъда познат във вашата страна, в България, където живеят 7 млн. души, а аз никога не съм бил там, първото нещо, което си помислих, докато слушах въпроса ви, е: какво ми става, какво ми е? Защо не съм стигнал дотам? Толкова глупаво от моя страна. Чувствам се по същия начин и сега. Знам, че може би няма да отида никога там, освен ако не ми бъде даден сценарий, в който сюжетът да се случва там.

Цяло чудо са нещата, за които съжалявам себе си. Би трябвало да се опитам да опозная моята планета, а аз не го направих, за което сега съжалявам. Съжалявам за всеки един от 7-те милиона българи, които не съм успял да срещна и да видя.

- Как се чувствате, когато се връщате назад и гледате например "Тутси"?

- Напоследък, каквото и да гледам, е болезнено, когато се виждам какъв съм бил. Заради това ми е трудно да разглеждам и семейни снимки.

- Кой е любимият ви филм, в който вие играете?

- Straight Time.

- Вие режисирате филм в момента, нали?

- Тъкмо свърших.

- Искахте ли съвет от други режисьори за работата си?

- Майкъл Ман прочете сценария и имаше една голяма забележка. Каза, че ако филмът е успешен, ще съм мъртъв за него.

- А ако не е?

- Ще съм като всеки друг режисьор.

- Вълнувате ли се дали ще спечелите награда?

- Разбира се. Мисля, че наградите са създадени, за да ни убиват.

Вземете например плуването или бягането, където някой побеждава с една стотна или с една хилядна. Това е абсурдно. А в същото време този, който не е победил, е като отритнат. Това е единствената причина, поради която те е грижа за наградата, защото в противен случай се чувстваш пренебрегнат.

Ако наистина работиш добросъвестно, тогава има моменти, в които не знаеш какво, по дяволите, правиш, а наградите засилват това чувство.

- Каква роля още ви се иска да изиграете?

- Няма определена роля. Искам да продължа с опитите да разбера себе си чрез моята работа. Това, което правя основно за съществуването си, е да се опитвам да разбера себе си през мен самия, да открия кой съм. В същото време се опитвам да разбера и кой искам да бъда.

- Успявате ли?

- Не. Мисля, че това е Божи план, според който умираш, без да си научил достатъчно за себе си. Той или тя - не знаем какъв е Бог, е доста капризен, своенравен.

- Кой е щастливият ви момент в кариерата или живота?

- Ако не бях срещнал съпругата си, щях да съм мъртъв. Защото вече съм в залеза на живота си.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 9

Сортирай по:

0
Затворко, Four Seasons at Beverly Hills се намира на South Doheny Drive, а Regent Beverly Wilshire, в който е направено интервюто и в който е сниман Pretty woman е на Wilshire Boulevard. Хотелът е от същата верига, но не носи името Four Seasons *Четири сезона/ както пише авторката. Не че е фрапиращо важно, но все пак не е лошо да има по-голяма прецизност.

1
Интервюто е по повод новият филм на HBO - Luck, за това въпросите се въртят основно върху сценария, идеята на филма и конете (филмът е за конни надбягвания). Въпросите не са налучкани, те са одобрени от HBO, които и правят филма с участието на Д. Хофман. Така че прочетете малко повече преди да пишете тук тъпите си и малоумни коментари. Въпросите са на място и са много резонни и във връзка с филма! Браво на авторката на статията!

0
Какво значи налучкване на въпроси? Всеки пита това, което го интересува и смята за интересно. Какво значи по-добър англ.? Айде, да ходят при него само заклети преводачи тогава! Човекът е супер добронамерен и естествен. Интервюто е интересно, човешко и естествено, не е напудрено, измислено и нереалистично!

0
Ей, гнусни хейтъри! Стига сте се правили на всезнаещи! Погледнете позитивно на статията, а не коментирайте английския и т.н. След като журналистката е поканена и взема интервю от звезда от такава величина, само можете да се пукнете откъм гърбовете за това! Интервюто е страхотно, въпросите са много хубави и точни! Браво на авторката!

0
Страхотно, почивка от мазната чалга

0
Към Милев - Голям отворко си, но това е един и същи хотел виж линкаhttp://maps.google.com/maps?client=safari&rls=en&oe=UTF-8&um=1&ie=UTF-8&q=regent+wilshire&fb=1&hq=regent+wilshire&cid=0,0,11364186511961742189&ei=xEAlT52qGYOLhQfFtJ3MBA&sa=X&oi=local_result&ct=image&ved=0CBoQ_BI А интервюто е върха. Не съм предполагал, че може да се доберето до звезда от такава величина. Браво

0
Хотелът, в който се развива действието във филма "Хубава жена" не е "Four seasons",/'Четири сезона/, както пише авторката, а Regent Beverly Wilshire. Не подценявайте читателите си. Някои от тях също са ходили, че и отсядали във въпросните хотели.

0
невежеството на някои "аффтури" е изумително! дъстин хофман бил известен тук с "крамър срещу крамър"?!? като не знаеш, моме, попитай! много преди това сме му се възхищавали в "среднощен каубой", където си партнираше с джон войт и особено в "малък, голям човек", където игра с фей дънауей. това е може би най-добрата му роля изобщо! "крамър..." е чаааак през 1979 г., тук дойде след '80-та! отивайки на среща за интервю трябва да се подготвиш, това е основен постулат в професията, която срамиш!

-1
прекрасно интервю с чудесен артист

Добави коментар

Добави коментар

Проф. Рамжи Прасад: Сензори ще помагат дистанционно на болни с алцхаймер

- Проф. Прасад, какво представлява проектът eWALL, получил 5 млн. евро от ЕС? - Платформа, която осигурява динамична среда за социално общуване и медицинско наблюдение на пациенти с когнитивни...

Д-р Константин Тренчев: Дойде ли време да плащат пенсии, частните фондове сами ще искат да бъдат национализирани

Отказвам се от политиката, защото опустошава душата Опасявам се от етнически конфликт у нас 2 са големите грешки на СДС - не направи структури и не изчисти идеологията Ще сме

Ал Бано: На Коледа ще пия "Феличита" - виното, което произвеждам

И на 71 години Ал Бано работи с ритми, достойни за музикант в най-добрите му времена. Лети за концерти от Букурещ до Москва, от Вилнюс до Малта, а после до Бриндизи.

Майката на правосъдния министър: В Москва боледувах от скорбут, мама ми даваше сурови картофи

- Преди дни вашият син Христо Иванов и съпругата му ви зарадваха с внуче - честито! - Той вече е на няколко седмици. Душичка, както всички други мои душички - имам двама сина и дъщеря, а бебето е

Георги Стойчев: Ловът на кадри трябва да започва още от средното образование

- Г-н Стойчев, защо си заслужава един кандидат-студент и родителите му да прегледат задълбочено рейтинговата система на българските висши училища? Какво ще им даде това? - Кандидат-студентите са изпр

Още след 5 месеца “Кемпински хотел Виктория” ще изглежда доста по-различен

С Калоян Николов, представляващ собствениците като оперативен мениджър на хотела, разговаря Ралица Даскалова Ако семейство Арабаджиеви са чакали да дойде подходящо време да инвестират,

Соня Найденова: Има "гнили ябълки" в Темида, щом има осъдени и за корупция магистрати

Има "гнили ябълки" в Темида, щом има осъдени и за корупция магистрати, казва Соня найденова, представляващ Висшия съдебен съвет, в интервю пред Ани Пармаксизян

  • Карай бавно, за да има празник

    Стотици хиляди са тръгнали на път, за да бъдат на Бъдни вечер с най-близките си хора. Заради голямото празнично преселение на народа органите на МВР са мобилизирани, разчитат на камери и радари, на по-стриктни проверки, за да има повече ред по пътищата и по-малко инциденти. (Виж 2-а и 3-а стр.) Трябва обаче да сме наясно, че каквито и чудеса да н
  • 7 посланици от ЕС: Добър знак е, че българите обсъждат съдебната система

    НА 10 декември 2014 г. петнадесет съдии от Софийския градски съд - ключова юрисдикция в държавата, отговорна за някои от най-чувствителните дела, публикуваха отворено писмо до Висшия съдебен съвет с призив за оставката на председателя на съда и двама от четиримата заместници. На следващия ден 25 други съдии от Софийския районен съд се присъединиха