Как да изиграе Коста Цонев хитреци, подлеци, измамници, убийци, с каквито е пълна световната драматургия? Само като го погледнеше човек, виждаше колко е тържествен. На него му отиваше да е цар, шеф, въобще човек, който държи чуждите съдби в ръцете си. Пък нека да е пълен със самозаблуди, ирония или грешки. На сцената това той правеше също тържествено. За разлика от брат си Васил, който бе присмехулник, разрушаващ представи и имиджи, Коста Цонев ги изграждаше с тържествено чувство за отговорност. Не случайно той остана единственият театрал в парламента, след като неговите колеги се отказваха, разочаровани от негативите на политиката. Истински класик!
Изглежда, че такъв го е виждал и големият немски режисьор Бено Бесон, който дойде в България, за да постави "Както ви се харесва"от Шекспир. Дадоха му сцената на днешния МГТ "Зад канала", която тогава се водеше филиал на театър "София". Спектакълът, посрещнат с мълчание, все едно, че го няма, стана любим за младото поколение театрали и заради необичайната роля на Коста Цонев като шута Жак - изнежен интелектуалец, който повече говори, отколкото действа. Бесон откри у актьора качества, които контрастираха на вече познатите.
Заради този полъх на модерност у Коста Цонев по-късно с него поискаха да работят Леон Даниел и Вили Цанков, а след 1990 г. Здравко Митков го покани за ролята на френския дипломат, влюбил се в китайски шпионин травестит, представящ се за оперна певица (постановката "М.Бътерфлай"). И най-после, пак заради парадоксалното съжителство на тържественост и модерност у Коста Цонев живеещият в Германия Иван Станев го взе за постановката си "Дон Жуан в ада", приета със скандал.
Коста Цонев щастливо затваря веригата между кариерата и личния живот, когато бъдещата му съпруга и ангел пазител Елена отива да гледа в Пловдив гостуващото представление "Както ви се харесва" и потропва на вратата на гримьорната му.
ДИМИТЪР СТАЙКОВ
Изпратиха го със “Сбогом, великане”
"Така, както Санчо обича своя Дон Кихот, така аз обичах Коста Цонев. Сълзата трябва да се изплаче..."
Така се сбогува с Рицаря на печалния образ верният му оръженосец Никола Анастасов - помним ги двамата в тези роли в мюзикъла "Човекът от Ла Манча".
Стотици хора не се стреснаха от прогнозата за много студено време и дойдоха вчера пред Народния театър да изпратят в последния му път големия актьор. Той си отиде в сряда на 82-годишна възраст. "Такава жажда имаше да живее, да играе. Последно ми каза по Нова година: "Държа се, няма да се дам..." Работеше с ищах и стръв, които, за съжаление не усещам у младите актьори. Бях убеден, че Коста ще доживее до 100 години", сподели Стефан Данаилов. Той припомни голямата заслуга на Коста Цонев като депутат в две народни събрания за възстановяването на Младежкия театър, чийто дългогодишен ремонт бил голямата му болка.
Ириней Константинов, когото Коста Цонев лично завел при директора на театър "София" и му казал: "Вземете това момче", няма да забрави един негов урок. Той често казвал на колегите си:
“По-високо говорете! По-ясно говорете! Да ви чуват!”
Затова е убеден, че гласът на актьора винаги ще се чува в историята на българския театър. "Голям мъжкар! Такива вече са рядкост", лаконичен беше Христо Мутафчиев. А Татяна Лолова през сълзи сподели: "Висок, строен, забележителен, взискателен към всеки, който е работил с него. Много съм получила от него."
"Наричаха го българския Джеймс Бонд заради ролите му на разузнавача Емил Боев във филмите по романите на Богомил Райнов", допълни кинорежисьорът Георги Стоянов.
Глава пред паметта на актьора сведоха Николай Василев, Огнян Герджиков, Гергана Паси, Весела Драганова, Даниел Вълчев, Татяна Дончева и други негови съпартийци от НДСВ и колеги от парламента, Цветелин Кънчев, Янчо Таков, Слави Бинев.
"Сбогом, великане!" С тези думи изпрати своя голям приятел министърът на културата Вежди Рашидов. Към неговият поклон се присъединиха Светослав Пеев, Мария Стефанова, Тончо Токмакчиев, Борис Панкин, Богдана Карадочева, Мариан Бачев, Камелия Тодорова, Йорданка Христова, Илка Зафирова и др.
Коста Цонев беше погребан в Алеята на българските интелектуалци в Централните софийски гробища. (24 часа)