Илиян Василев
It is the economy stupid! (Икономиката, глупако!)
Бил Клинтън, 1992 г.
Убеден съм, че дискусията за проучването и добива на шистов газ, която едва сега започва по промените в концесионното законодателство и регулаторната рамка ще допринесе за по-добрата информираност на обществото и за по-оптимални решения. Очевидно гафът с набързо приетото решение под диктовката на протестиращите не може да се приеме като адекватна управленска реакция. Най-малкото защото забраната блокира дейността в сектора, включително на компании по действащи договори и ще изправи държавата пред огромни неустойки. Не говоря за техническите несъвършенства.
Имаме съгласие по това, че стратегията на отлагането, на затваряне на дебата само в рамките на изпълнителната власт не води до никъде. Трябва да се ангажират и други институции, други граждански сдружения, външни експерти.
Сигурен съм, че хората не само имат право на цялата информация и на достъп до различни мнения. Но трябва спокоен тон, а не истерия и конфронтация. Протестиращите имат право да искат повече информация и увежение към позициите си, но нямат право да се самоопределят като изключителни представители на "гражданското общество", които могат да наложат паралелни механизми за вземане на решения извън демократичено избраните институции. Самите компании, които работят в проучването и добива, по конвенционален и неконвенционален способ, имат детайлно разработени политики в сферата на корпоративната социална отговорност, в комуникацията на рискове, ползи и канали за текущ обществен контрол и връзка. Странно е, че те не участваха в дебата и оставиха други да спорят относно техните намерения. Това беше грешка. Ако не участват професионално компетентни и реаално отговорни лица по въпросите на шистовия газ - няма как да се стигне до истината. Но съгласете се, че е абсурд да бъдат обвиняване в "конфликт на интереси"?! хората, свързани професионално с проучването и добива на полезни изкопаеми. Живеем в обществен договор, според който лекарят лекува, геологът проучва, банкерът финансира и т.н. - всеки прави това, за което е професионално компетен. България само може да се гордее, че има висококвалифицирани специалисти, които работят за най-престижни глобални компании в сферата на проучването и добива на полезни изкопаеми. В момента има много българи, по целия свят, които са на платформи в океана, правят сондажи в пустинята или шелфа,, в това число и с технологията фракинг - и много добре знаят за какво иде реч. Но никой не ги попита.
Сега си представете, че обърнем прожектора на общественото внимание върху лекарите онколози и им кажем - имате конфликт на интерес - от утре налагаме забрана върху химиотерапията и лъчетерапията. Защото там има използване на изотопи и химикали, от вредни по-вредни за човешкото здраве, а в други комбинации и за природата, въздуха, водите и т.н. Да, обществена реакция е остро необходима, защото последиците от всяка професионална дейност се консумират от обществото, но тази реакция нито може да предшества, нито трябва да замества експертното мнение. Иначе бързо стигаме границата на своята некомпетеност отвъд която минаваме в профанация на дебата.
Беда е, че обществото предпочита да играе на два спортни лагера - сини и червени, анти и прошисти, много зелени и по-малко зелени. Реагира се тоталитарно, по сталински - има технология, има проблем. Забраняваме технологията - няма проблем и спим спокойно. В бързината станахме за смях като единствените в света със забрана върху проучването и с неуместно техническо съдържание. Мнозина разпознаха в дебата около фракинг технологиите свои интереси - едни политически, други финансов, трети морален, четвърти, експертен. Ако малки компании си работиха по темата, едва ли щеше да се стигне до такова кресчендо. Но в момента, в който влезе една от най-големите американски петролни и газови компании - полето беше отворено за геостратегическа битка. Всъщност в патоса на отрицанието, неговите автори едва не забраниха самия "Шеврон" - аз поне с останах с такова усещане от заседанието на Икономическата комисия. Никой не сметна, че това решение на Народното събрание се намира в конфликт с конкретните текстове от Енергийната стратегия, която също е одобрена от него. Не беше помислено, че с тази тромава забрана не само можем да изгоним и малкото чуждестранни инвеститори, които работят в сферата на проучването и добива, но вкарваме страната в неустойки и правни спорове със стотици милиони долари потенциални претенции за щети и пропуснати ползи. Не толкова "Шеврон", но компании, които вече работят и са блокирани поради внезапните ограничения в решението на Народното събрание.
Всъщност събитията, които се развиха около шистовия газ, са прелюдия към по-важния сблъсък на мнения около съдбата на АЕЦ "Белене", която ще има съдбоносни геополитически последствия за България. Защото шистов газ, дори и да има, ще бъде след много години, но сега се взема конкретно решение по съдбата на новата ядрена мощност. Трябва да се признае на авторите на този сценарий, че успешно противопоставиха естествени съюзници - екологичните движения и привържениците на енергийната независимост и то в ключов момент - преди крайното решение по проекта АЕЦ "Белене".
Този мастър план не е плод на домашна заготовка в някой български екодом или партийна централа, а издава доста по-голям и дълбок замисъл на външни и вътрешни сили. Крайната цел е някакъв особен български хибриден тип геостратегическа ориентация при която словесно сме на Запад, а властовите ни структури продължавата да са свързани с Изток с още по-големи енергийни зависимости. Специалистите знаят, че няма непосредствена перспектива за алтернативни доставки на природен газ.
Кураж за подобни действия даде кризата в еврозоната и това, че САЩ загърбиха Източна Европа. Ако се успее в България, както успяха с шистовия газ, следващият етап е надграждане върху прецедента, за да се наложи забрана или мораториум в съседна Румъния, след това Полша, Германия и накрая в цяла Европа. Точно както с ядрената централа - първо в България, след това в Чехия и в ЕС.
В кампанията срещу шистовия газ се изпробваха схеми за манипулативно въздействие, които постигат няколко цели едновременно и които освен икономическите измерения имат потенциала да изострят отношенията ни с ключови съюзници. Отчетен е опитът на арабските революции и ролята на интернет технологии за създаване и управление на кризи, за проектиране на "масови" виртуални протести, от които произлизат реални политически събития. Можете ли да си обясните разликите в резултатите между класическите допитвания до общественото мнения от една страна и интернет допитванията и нагласите във форумите от друга? В реалното допитване над 2/3 от българите са на мнение, че трябва да има проучване и добив при контрол, който да гарантира стандартите на безопасност, т.е. имат нужда от повече информация, разбиране на ползи и рискове. Съгласете се, че това е далеч от представата за масова подкрепа за тотална, незабавна и окончателна забрана на проучването и добива на шистов газ. Ако не вярват на тези проучвания, нека отидем на референдум.
Не е толкова трудно професионални ПР и комуникационни консултанти да създадат немногобройни групи за генериране и насочване на електронно обществено мнение, за участие във форуми, за формиране на "преобладащи" нагласи в интернет пространството, които могат не само да не съвпадат, но и съществено да се различават от реалните предпочитания на избирателите.
Заетите хора нямат време да бъдат цял ден в интернет. С десет посветени компютърно грамотни хора, въоръжени с правилния катехизис, които са цял ден зад компютъра, може да се създаде измамно впечатление за масовост на каквото и да е мнение. С малко допълнителни усилия могат да се увлекат допълнителни симпатизанти - приятели, близки по партия, по професия, колеги. Евгени Дайнов силно греши, че антишистовите протести се организират от десни зелени - основна група на поддръжници на антишистовите протести са хора с убеждения в ляво от центъра, националисти и твърде малка част са ангажираните с каузата на опазването на околната среда.
Влезте в сайта на групата, която оприличава шистовия газ на Чернобил!? - не спорете с абсурда на тази аналогия - просто влезте. В момента един анонимен лидер огранизира антивоенен и антишистов /антиамерикански по същество/ протест срещу посещението на държавния секретар Хилъри Клинтън. В една тяхна анкета около 260 човека бяха вече потвърдили участие в демонстрацията и само един беше поставил условие - само ако демонстрацията издигне лозунги против АЕЦ "Белене"?!
Съгласен съм, че вероятно много хора, които са против проучванията и добива, са мотивирани от идеалистични подбуди и не са екофанатици. Но в свят на реална политика, на реални избори между много и по-малко рисков вариант, на реални действия и последствия, там където си плащаме все по трудно сметките - идеализмът лесно се пленява от користта, личните амбиции и професионални манипулатори.
Аз също искам незабавно и веднага да станем независими от фосилни горива или, както Евгений Дайнов зове за дясно-зелена алтернатива, но с лозунги не само нищо не става, но правим лоша услуга на добрите си намерения. Форсирането на "екоцелите " отвъд способността на икономиката и обществото да ги осмисли и приеме, ще обрече на бедност мно потребители, "едни хора ще спечелят", а най-много ще пострада каузата на възообновяемите енергийни източници и опазването на околната среда. ВЕИ трябва да се конкурират на пазара, защото постоянното им обрастване със изкуствени стимули ги "фосилизира", формира пазарни и структурни дисбаланси и им печели много неприятели.
Познати, казват, че имат доказателства, че кампанията срещу шистовия газ е била консултирана от добре платена международна компания, базирана в Брюксел. Това е по-малко важно - защото хората, които организират някакъв протест, са в правото си да плащат, за да бъдат по-ефективни в присъствието си. По-мощната кампания за АЕЦ "Белене" също е консултирана от още по-добре платени консултанти. От другата страна не съм сигурен дали ще има някой да плати на консултанти да информират обществото за неговите алтернативи и другите възможности.
Тези външни намеси подкопават способността ни да формираме и отстояваме националния си интерес - което на обикновен език се нарича външна зависимост. От едната страна, имаме газов монопол, който иска да съхрани своите позиции и да извлича монополна рента. Скоро очаквайте да ни предложат като жест на добра воля намаление на цената на природния газ, което ще закърпи положението за година, ще отнеме част от енергията на промяната и ще отложи търсенето на дългосрочни решения по алтернативните доставки. Да не говорим, че пак ще останем с по-високи цени от тези във Великобритания, Германия, Холандия или Турция. Азърбайджанският газ вероятно е алтернатива, но едва ли ще се конкурира остро с руския на "Газпром". Който не вярва, да види на какви цени са сключени договорите за изкупуване на азерски газ от "Газпром".
От друга страна, имаме западни компании, които се конкурират не само с "Газпром", но и помежду си - печели потребителят.
Енергийната независимост не е идеологически лозунг или декларация - в която се обявяваш против даден доставчик или страна, а най-вече способ да гарантираш сигурността и цените на енергийните си доставки при нестабилна и непредсказуема глобална конюнктура. Енергийната сигурност в този смисъл не е антируска, антиамериканска, антиевропейска, а антикризисна политика насочена към управление на рисковете към националната сигурност.
- Първо, чрез забраната беше отстранен смъртният враг на ядрената енергетика - евтиният и достъпен природен газ. Шистовият газ доведе до спадане на цените на електроенергията в САЩ с 30 до 50%!?! за различни щати. Не е тайна, че именно природният газ може да осигури плавния преход към нисковъглеродна енергетика. Забележете, че евентуално откритият шистов газ у нас щеше да излезе на пазара точно към датата на предполагамето включване на АЕЦ "Белене", т.е. газовата енергетика можеше да конкурира пряко ядрената, а тя има нужда от гарантиран хоризонт от най-малкото 20 години, за да се изплати.
- Второ, за да се докаже нуждата от АЕЦ "Белене", беше пусната в ход тезата, че животът на реакторите 5 и 6 на АЕЦ Козлодуй не може да бъде удължен с повече от 5-10 години. Животът на същите реактори в Русия се удължава с 20 години с опция за допълнително удължаване, В Западна Европа също не е изключение удължаването на подобни реактори със срокове над 20 години. Но АЕЦ "Козлодуй" в ескплоатация до 2037-2039, когато вече ще има новото поколение ядрени реактори, не оставя просто място на АЕЦ "Белене". Ето защо се търси трескаво да се докаже остра и незаменима нужда от новата ядрена мощност. Дори за сметка на канибализацията на останалите блокове на АЕЦ "Козлодуй". За да не изглежда спорът като руско-американска конфротация, лансиран бе и вариант, че "ако сме умни", ще имаме и нови 7 и 8 в АЕЦ "Козлодуи", и два блока в АЕЦ "Белене". Идеята е ние първо да си тръгнем с АЕЦ "Белене", пък после ще видим….
- Трето, завъртя се една информация, че и ключовата тема на новия президент - енергийната ефективност - не е алтернатива на АЕЦ "Белене". Цитираха се доклади от Англия, че разходите за допълнително повишаване на енергийната ефективност са забранително високи в условията на криза. Но не допълниха, че става дума за икономика с ниска енергоинтензивност,- където по-високите нива на енергийна ефективност се постигат с по-високи разходи. При нас относително неголеми разходи в енергийна ефективност предизвикват значително намаление на енергийната интензивност на брутния вътрешен продукт. Само с част от средствата, с които ще се изгражда АЕЦ "Белене", може да спестим и то в устойчив режим повече електроенергия, отколкото новата централа ще произведе.
- Четвърто, в употреба влезна и тезата за социалната значимост на АЕЦ "Белене" - от 12 хиляди работните места, които ще се открият, станаха 40 хиляди и то само в България!?! Разчети и доказателства никакви. Сметката за едно работно място намаля от 1 милион евро за открито работно място до половин милион лева. Пак страшничко.
- Доста наивно е да се гледа на външните и вътрешни монополи в изолация един от друг, когато те са производни или част от една верига. Защото, драги Евгени, монополната рента на "Топлофикация - София" /тази, която "дере кожи"/ произтича от монополната рента на "Газпром" и високата цена на природния газ, от липсата на алтернатива. Сега ДКВЕР прави фокуси като позволява на "Топлофикация - София" да продава на нереално високи цени /което си е скрита държавна помощ/ електрическата енергия от своите когенерации, за да омекоти ударите на високите цени на природния газ, които се плащат на "Газпром". Подобни "фокуси" допуска и ДКВЕР, която с цената на декапитализация на "Булгаргаз" омекотява високите цени на "Газпром" на входа. Но вече няма накъде.
Във време на криза е още по-валидна посочената под заглавието фраза на Бил Клинтън, използвана в президентската надпревара през 1992 година.
И да помним, че след Арабската пролет идват на власт фундаменталисти.
(Текста може да прочетете и в блога на автора: Idvassilev.blog.bg)
Авторът е дипломат и експерт по енергийна сигурност