След Иван Андонов и Коста Цонев и Ангел Георгиев-Ачо отиде в небесния театър. Актьорът почина в неделя вечерта, само 39 дни след като навърши 67 години. Роден на 28 декември 1944 г. във Враца, завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кр. Сарафов" през 1968 г. в класа на проф. Желчо Мандаджиев.
Последният ми разговор с Ачо беше на 31 март 2011 г., четвъртък, в болничната му стая в "Царица Йоанна", някогашния ИСУЛ. Актьорът бе на системи, но в добро настроение. Магърдич Халваджиян го беше избрал за ролята на генерала от ДС Лука Карлов в сериала "Седем часа разлика", а адът на химиотерапията през май, юни и юли на 2010 г. - отминал. Диагнозата "дребноклетъчен карцином" на белия дроб се оказва погрешна, туморът бил доброкачествен.
Когато Любен Л. Дилов, съсценарист на сериала, разбира кой ще играе ролята на ченгето от ДС, възкликва: "Как Ачо, бе?
Той е толкова десен, че вдясно от него е само стената...”
Преди години Ангел Георгиев е лидер на партията "Българска евродесница", но не крие, че това е най-голямата грешка в живота му, повярвал на хора, които искали да използват лицето, имиджа и биографията му.
А биографията му - и житейската, и творческата, започва от Враца, където 4 месеца преди раждането на Ачо комунистите вземат властта. Дотогава баща му, млад юрист, е кмет на града. А след това е въдворен за една година в Белене. Чичо му, офицерът, е убит през 1945 г. от Народния съд. Въпреки всичко орисниците на Ачо вече са решили той да стане артист, Бог го е целунал по челото, за да му даде талант, и пред това дори всемогъщата ДС е безсилна.
През 1955 г. във Враца идват трима млади, току- що завършили ВИТИЗ актьори и ги настаняват на квартира в семейната къща на Георгиев. Това са Григор Вачков, Никола Анастасов и Цако Дачев. Тримата заемат бившия кабинет на дядото на Ангел - юрист, завършил право в Лозана и защитил докторат в Брюксел.
Директор на театъра във Враца е бай Пано, легендарният актьор Димитър Панов. Когато вижда детската физиономия на Никола Анастасов, промърморва: "Е, що ми го пращат тоя сега?! Че аз си имам такова момченце, което ми играе детските роли."
Момченцето е Ангел Георгиев. Още 7-годишен е едно от децата на чорбаджи Марко в "Под игото". Когато е на 11, играе Жанек - почти главна роля в съветската пиеса "Без да се посочват имена". Като осмокласник самият Николай Фол го режисира в пиесата си "Живата кукла".
И ето така, въпреки непрогресивния си произход, Ангел Георгиев кандидатства и е приет във ВИТИЗ. Никой не го подготвя за изпитите, но роднина моли приятеля си, много известния тогава актьор Йордан Матев, да прослуша кандидата.
Ачо отива в кафенето на "Славянска беседа", където Йордан Матев се черпи със Спас Джонев - друг актьор от Народния театър, когото навремето смятат за по-добър от Апостол Карамитев.
"Йордан Матев ме почерпи с малко коняче - разказа ми Ачо. - После ме заведе в една от гримьорните на театър "Сълза и смях", където добросъвестно му рецитирах стихотворението, баснята, разказа. "Кога си на изпит?" "Днес след обяд..." "Влизаш, ела после да изпием по още едно коняче."
Само че и приемната комисия не е вчерашна. След първия кръг казват на врачанския кандидат-актьор, че всичко е минало добре, обаче има "леко напрежение в очите". Засечката идва, когато Ачо трябва да пее пред комисията, а пеенето не е най-силната му страна. Поема въздух и запява: "Вятър ечи, Балкан стене..." И вижда как лицата на изпитващите се променят, започват да си шушукат. Ангел спира и въздъхва: "Дааа, видях, че започнахте да стенете...
Изглежда, опитният председател проф. Желчо Мандаджиев оценява хитрото и смешно измъкване на младежа от ситуацията и го взема в класа си.
След завършване на института Ачо е разпределен в Благоевградския театър. През 1969 г. баща му успява да види първата премиера - "Далечни прозорци" и 13 дни по-късно умира.
Същата година актьорът печели наградата на Националния преглед на българската драма и театър за ролята на Борил в "Калоян" на Камен Зидаров.
Изкарва една година в Пазарджишкия театър, който тогава е един от най-силните в страната. От Сатиричния театър идва специална комисия - Гриша Островски, Методи Андонов, Мирослав Миндов и Нейчо Попов, за да гледа един от актьорите. Вместо него харесват Ангел Георгиев, канят го и така за цели 30 години - от 1971 до 2001, той става част от звездната трупа на Сатирата. И колега на някогашните си квартиранти Григор Вачков и Никола Анастасов, с когото често са дубльори.
Има над 100 роли в театъра и още толкова в радиото, телевизията и киното. Сред по-известните му театрални образи са Сотир в "Одисей пътува за Итака", Манчо във "Вражалец" и Кочев в "Новото пристанище", Безотговорният в "Рейс", Тихов в "Мамут", Висящия в "Сако от велур", Михал в "Михал Мишкоед", мъжът в "Брачен етюд", президентът Делбек в "Хотел между тоя и оня свят", Борисов в "Конят на Александър Велики" и Йосиф във "Всички луди ме обичат", баптистът Минола в "Укротяване на опърничавата" от Шекспир и др.
Освен вече споменатата награда през 1969 г., Ангел Георгиев е отличен и на Национален преглед на младежката пиеса - Русе, за ролята на Часовников в "Океан". Има първа награда за радиопиеса на национален преглед в Разлог за ролята на Вълка в "Тайната сила на Мечока Пепо".
През 1989 г. на Националния преглед на българската драма и театър е отличен за ролята на Маджаров и Унгарски в "Обичате ли човешко?". През 1998 г. получава наградата "Икар" на Съюза на артистите в България" за най-добра мъжка роля - Михал в "Михал Мишкоед".
За съжаление киното не използва пълноценно таланта на Ачо. Снима се в малко роли, може би най-известната му е на пияния Дядо Мраз в “Не си отивай” Затова пък го оценяват в чуждите продукции, снимани в България. В "Бюро за убийства" е адвокат и съпруг на самата Орнела Мути. По сценарий имат и целувки. Е, само по бузката, но пък бузката е на божествената Орнела, чието истинско име е Франческа.
Сбогом, Ачо. Знам, че много обичаше страната си и сигурно ще я наблюдаваш отгоре с надеждата, че все някогаживотът в нея ще стане по-добър...
Опелото ще се състои на 9 февруари, четвъртък, от 12, 30 ч. в църквата "Св. Седмочисленици".