Какво работите? Охранител съм - така подсъдимият Димчо Димов отвръща на съдийката Мирослава Тодорова през 2004 г. Той е един от седмината подсъдими за брутално изнасилване на две сестри и грабеж на семейството им през януари 1998 г.
По време на престъплението е бил полицай, но няколко месеца по-късно напуска и става охранител. Този факт обаче не е известен на съдия Тодорова. Не е изяснен и по време на предварителното следствие от прокуратурата и разследващите. Иначе делото трябваше да се води от военната прокуратурата и да се гледа от военния съд.
Освен данните за самоличността си, които е длъжен да съобщи на съда, Димов не дава повече никакви обяснения. Така делото продължава в цивилния градски съд до 2006 г. Разпитани са свидетели, събрани са всички доказателства. Проведени са 23 заседания. Едва в края на процеса обаче един от защитниците съобщава, че Димов е бил действащ полицай по време на престъплението и проверка потвърждава това. Съдия Тодорова е длъжна да прекрати делото и да го прати на военната прокуратура, което и прави.
Случаят наскоро бе изваден на светло от вътрешния министър Цветан Цветанов и даден като пример за бавно правосъдие.
14 г. след престъплението и след 40 заседания общо в градския и военния съд все още няма наказани за грабежа и изнасилването. И все още присъда дори на първа инстанция няма.
Действието в този ужасяващ случай се развива вечерта на 31 януари 1998 г. в софийското село Чепинци.
Около 19 ч 7 въоръжени мъже нахлуват в къща, за да отмъкнат парите на семейството, а отвън оставят пазач. Бандитите са маскирани с качулки с прорези за очите.
В къщата са бащата и 16-годишната му дъщеря. Майката и по-малкото момиченце - на 11 г., са излезли малко по-рано до магазина. Единият бандит вади светкавично пистолет и опира дулото му в тила на бащата.
Крещи в ухото му и пита къде са парите. Не получава отговор и стоварва няколко юмрука по тялото му. Дъщерята я е ударена с дръжката на пистолета. Минути по-късно съпругата и малката дъщеричка се прибират в къщата и изпадат в шок от гледката.
Нападателите ги разделят в различни стаи. Майката остава в дневната, бащата в мазето, едната дъщеря я натикват в стая на първия етаж, а другата - на втория. За всеки е определен пазач, който ги удря и крещи в лицата им.
Към бащата злодеите са безмилостни. Очакват да разберат къде са парите. Затова в мазето се редуват ритници и въпроси. Накрая вадят нож и го намушкват. После чупят буркан с компот в главата му.
Докато част от бандитите измъчват семейството, другите ровят и търсят парите. Накрая откриват към 90 хил. германски марки и 9 хил. долара. Майката чува стоновете на съпруга си и моли да спрат. Бандитите обаче продължават и питат отново за пари.
Тогава, за да принудят родителите да кажат къде са, решават да изнасилят децата им.
С едното момиче се гаврят двама, а с другото - един. След като разбират, че наистина няма повече пари, бягат. Освен парите задигат обеците от ушите на майката, въдици от гаража, ловна пушка, дрехи и други вещи.
Първоначално делото е образувано срещу неизвестен извършител. През 2000 г. случайно бащата вижда единия нападател във Второ РПУ, окован с белезници за друго престъпление. Това е Божидар Методиев-Лудия.
Междувременно разследващите попадат в дирите на човека, който е стоял да пази пред къщата в Чепинци, когато вътре влязла наказателната бригада. Казва се Ангел Велков. В началото той е анонимен свидетел, после разкрива самоличността си. Ангел разказва, че малко преди нападението ромски бос събрал десетина души в кафене в жк Дружба. Казал им, че трябва да нападнат семейството, защото му дължало пари. Според следствието обаче не ставало дума за дългове. Ромът научил, че дни по-рано семейството взело 55 хил. марки от продажба на имот и държи парите вкъщи.
Във фаталната вечер тръгнали десетина души с 4 коли. Вътре влезли седмина, останалите стояли на пост. Насилниците били Борис Маринов, полицаят Димчо Димов, Божидар Методиев-Лудия, Ивайло Рангелов-Джинката, Димитър Николов-Бомбата, Цветко Ненов и Петър Стоянов.
Именно срещу тях прокуратурата внася обвинителен акт в Софийския градски съд (СГС).
На 15 септември 2006 г. делото в СГС е прекратено и пратено на военната прокуратура. Тя внася обвинителен акт в съда през юли 2007 г. През август обаче съдията докладчик повдига спор кой да гледа делото. През октомври 2007 г. Върховният касационен съд решава, че компетентни да го решават са именно военни магистрати.
Пред тях са изправени шестима подсъдими, тъй като през май 2005 г. седмият - Ивайло Рангелов-Джинката, е застрелян. Подсъдими са за въоръжен грабеж в особено големи размери. За това престъпление наказанието е от 15 до 20 г. или доживотен затвор. Предвижда се и конфискация на имущество.
От шестимата само един е обвинен за изнасилване - на по-голямото момиче, и то като помагач. Другият, участвал в гаврата, е убитият Джинката. Според обвинението е имало и осми човек в групата, който е реалният извършител на изнасилването. Той обаче не е разкрит.
Процесът започва във военния съд през 2008 г. Пострадалите са конституирани като граждански ищци и частни обвинители. През юли обаче става ясно, че подсъдимият Петър Стоянов страда от параноидна шизофрения и не може да участва в делото. По искане на страните делото се спира.
То е възобновено чак на 31 март 2010 г., когато от Софийския районен съд съобщават на колегите си под пагон, че на Петър Стоянов е проведено необходимото лечение. Процесът обаче се отлага, защото един подсъдим е в ареста по друго дело, а друг е обявен за издирване, след като не се върнал в затвора след отпуск. Назначена е нова експертиза на Петър Стоянов.
През август съдът постановява подсъдимият да бъде настанен принудително в психиатрична клиника на 4-и километър. В 5 заседания съдът не дава ход поради отсъствието на подсъдими или защитници. Двама от адвокатите представят документи, че са оперирани.
През юли 2011 г. вече се разпитват свидетели, а процесът се отлага, за да се призоват останалите. През ноември делото отново се отлага заради неявяване на двама от подсъдимите. Според защитата единият катастрофирал във Варна, а другият бил в ареста.
На последното заседание на 8 декември м.г. отново не се явява подсъдим и съдът го обявява за общодържавно издирване. Пак се оказва, че защитник е бил опериран.
Следващото заседание е насрочено за 6 март 2012 г.
Дългата пауза е заради служебни ангажименти на адвокатите по други дела. Съдът е изискал от Софийската адвокатска колегия да определи резервни защитници.
Досега в процеса са направени 3 ДНК експертизи. Разпитани са повечето от 16-те свидетели, посочени в обвинителния акт. Показания трябва да дадат още петима, но те са напуснали страната. Ако съдът реши да ги заличи, делото може скоро да приключи.
Вероятно ще се наложи провеждането на очни ставки между жертвите и насилниците им.