МИРА РАДЕВА, СОЦИОЛОГ
ПРЕДИ две години изглеждаше напълно естествено след завършването на мандата си бившият президент Георги Първанов да се върне в БСП и да заеме мястото на сегашния й председател Сергей Станишев. Поне така мислеше мнозинството на симпатизантите на БСП тогава. Това категорично сочеха изследванията ни от този период, включително един много задълбочен анализ на вътрешнопартийната ситуация в БСП, реализиран от Институт за социални изследвания и маркетинг МБМД през лятото на 2010 г. Аргументите тогава изглеждаха така:
1. Първанов вдигна БСП на крака след тежкия погром на Виденовото управление.
2. Той именно се нагърби с тежката задача да се изправи срещу свръхпопулярния по това време Петър Стоянов през 2001 г. и не само че противно на всички обществени очаквания го победи на президентските избори, но дори удържа властта си над бялата къща цели 10 г.
3. Той на практика даде шанс на Станишев да овладее председателския пост в БСП. Станишев бе негова рожба и изглеждаше такава дори когато се възкачи на министърпредседателския пост в кабинета на тройната коалиция.
4. Първанов е далеч по-популярен от Станишев и преди, и днес. Това сочат данните и от последното ни досега непубликувано изследване. Впрочем и в момента на директно зададения въпрос с резултат четири към едно убедително в общественото мнение води Първанов. А сред симпатизантите на БСП преднината му като съотношение леко намалява.
Защо обаче все пак мисля, че Първанов е с по-слаби шансове от Станишев да победи на предстоящия през май конгрес на БСП.
Първо, защото Станишев през последните две години ясно и категорично заяви волята си да отстоява председателския пост. Дори когато след парламентарните избори през 2009 г. се оказа под ударите на нескончаеми публични атаки, той не се отказа от тази претенция и на всеки етап успешно парираше опитите да бъде свален. Станишев е изключително костелив орех. Именно тази му устойчивост се оказа решаваща през изминалата година, когато трябваше да прокара кандидатурата на Ивайло Калфин за кандидат-президент на БСП.
Второ, днес Станишев е несравнимо по-силен, отколкото преди 2 г. Изкара партията си от кризата. Получи много убедителен резултат на местните и президентските избори. Спечели поста на председател на европейските социалисти. Даже последните му действия срещу прокарването на АСТА и у нас, и в чужбина показват категоричността му да се заяви като неоспорим лидер, човек с характер, със собствено мнение. Това повиши чувствително доверието към него сред симпатизантите на БСП.
Какво направи на този фон Първанов? Първо тръгна да създава АБВ, после се отказа. Това вече се е отчело като предателство в твърде чувствителните в това отношение среди на БСП. Изключително неубедителни изглеждаха опитите му да обяснява успехите си при последните му масирани изяви в медиите. Въпреки желанието му зад тези пиар акции проличаваха и гузна съвест, и опити за извинение, и най-вече страх, че популярността му не е на същата висота. Сякаш Първанов се страхува, че напускайки президентството, ще бъде забравен, отречен.
БСП винаги е била твърде трудна за анализи партия. Защото както показа и нашето изследване, тя има феодална структура, което ще рече, че съотношението на вътрешните клики в крайна сметка ще реши избора.
И тук обаче Станишев, струва ми се, има предимство. Цели 10 г. е имал шанса да ги изучава в детайли и вероятно знае днес много повече за тях от Първанов.