Димитър Иванов е един от инициаторите за създаване на Движението за енергийна независимост, което се учреди тези дни. В него участват експертът по национална сигурност в САЩ Алекс Алексиев, бившите шефове в "Булгаргаз" Васил Филипов и Христо Казанджиев, шефа на Института за пазарна икономика Красен Станчев и др.
- Г-н Иванов, убеден ли сте, че технологията за добив на шистов газ е безопасна?
- Това се доказва от всички научни изследвания. Никой не може да покаже и един инцидент, който е довел до катастрофа или тежка авария.
- Протестиращите срещу шистите показват кадри от Еквадор и Южна Америка, където земята е станала пустиня.
- В Еквадор има инциденти с петролни добиви, както и в Мексиканския залив. Правят манипулации, управлявани от "Газпром". Русия няма как да повлияе на САЩ, Канада, Китай, Полша, Турция, Аржентина и др., но на слаби и зависими посткомунистически страни като нашата очевидно може. Полша им каза, че не Не казвам, че няма
инциденти, но не е ли така при всяка технология за добив на петрол, газ, мед и т. н. Тя е с контролиран риск и затова се практикува на много места в света.
- Кабинетът наясно ли е с научните разработки?
- Няколко академични форума имаше през миналата година включително организирани от Министерството на икономиката. Там експертният потенциал - хора от Геологическия институт при БАН, Минно-геоложкия университет, Софийския университет и др., се произнесоха. Ясно бе заявено, че тази технология не е вредна. Участваха и експерти от Полша, които казаха какво правят там от години.
В САЩ, Канада, Европа са извършени хиляди сондажи - има много информация. Затова не мога да кажа, че парламентарното мнозинство е взело неинформирано решение.
- Тоест вие ги подозирате, че те са под руско влияние?
- Да. През ноември 2011 г. Управителеният съвет на "Газпром" обяви шистовия газ за заплаха. За първи път това бе заявено от Александър Медведев преди години в Лондон. Там той каза, че шистовият газ е екологично опасен и много скъп. Миналата година "Газпром" потвърди тази констатация.
Веднага след това натиснаха бутона и започнаха масовите протести у нас. По-късно Путин в среща с кръга "Валдай", в който участват интелектуалци от цял свят, говори разпалено срещу шистовия газ. За мен това бе ясен знак, че Русия включва тежката артилерия, защото шистовият газ заплашва "Газпром".
- Защо?
- Вижте какво стана в САЩ. Те бяха зависими от вноса включително от втечнен газ. През 2003 г. започнаха добив на шистов газ, с който ограничиха импорта на газ. "Газпром" също се бе наредил на опашка да внася в САЩ, дори откри офис в Хюстън.
Разчитаха да продадат значителни количества там. Когато САЩ започнаха собствен добив, се оказа, че имат огромни залежи и промениха конюнктурата в света. Износители като Катар и Нигерия останаха с огромни количества непродаден газ. Успоредно с това добивът на шистов газ в САЩ се увеличи и прогнозата е, че през 2030 г. половината от консумацията им ще се покрива от шисти. Същата тенденция върви и в Канада и в други страни - големи потребители.
Полша от догодина също може да започне да произвежда. По предварителни оценки там има около 5 трилиона куб. м газ. Става независима и ще обезпечава с газ себе си и региона. Това става огромен политически, геополитически и икономически въпрос. Изведнъж Полша, вместо да дава 4-5 млрд. долара, за да купува газ от Русия, започва да взема тези суми от износ. Все едно ги вади от джоба на руснаците. Въпросът е на живот и смърт за "Газпром" и политиката им.
- Екогеолози казват, че в земята се инжектират 600 химикала, за да се добие шистов газ. Това не е ли опасно?
- Защо управляващите не прочетоха становището на Геологическия институт при БАН и Минно-геоложкия университет, че технологията е известна от десетилетия и в нея няма нищо толкова опасно? Становищата са гледани на научен съвет. Шистовият газ се добива с фракинг, който се използва от 60-70 г.
Истината е, че ГЕРБ се уплашиха. По-мъжки щяха да постъпят, ако бяха казали, че са започнали стачки, спряха "Мини Марица-изток", протести и че в тази ситуация можеше да се помете правителството. Бих разбрал това. Но да кажеш на американския държавен секретар Хилари Клинтън и на съветника в Белия дом Ричард Морнингстар, че технологията е опасна, е несериозно. Те веднага разбират за кого работиш.
Светът вижда, че сме абсолютно зависими от Русия
Когато нещо засегне енергийната ни примка, тогава става страшно - политически, икономически и медийно. Ако не се откъснем от енергийното си робство, никога няма да имаме самостоятелно развитие. Изсмукват ни огромни пари от джобовете, които отиват в олигархични структури, с които купуват изборите у нас. На практика ни заробват с нашите пари.
- Колко биха стрували токът и парното, ако имахме собствен добив?
- При нормален договор с "Шеврон" цената на газа ще падне от 2,5-3 пъти - около 150-200 долара. Но крайната цена няма да е 600 долара, както сега. Да не говорим, че индустрията ни става абсолютно неконкурентоспособна - произвежда два пъти по-скъпи торове, което е удар по земеделието. Когато се разбра, че има вероятност за залежи за 50-100 г., атаката, организирана в Москва, стана страшна. Искам да попитам ДАНС имат ли информация кой финансира и организира тези протести?
Правили ли са проучване, или мълчат и се правят, че не ги засяга? С този мораториум българският национален интерес бе ударен право в сърцето. В момента в САЩ ядрената енергетика е заплашена от шистовия газ, защото той започна да осигурява себестойност на тока от 7-8 цента. Цената на газа там стана под 100 долара срещу 450 у нас.
Парното също ще поевтинее. 80 на сто от себестойността на топлоенергията се дължи на синьото гориво. Ако цената му падне три пъти, парното ще поевтинее два пъти. Вместо фактура от 300 лв., тя ще е за 150 лв. Проблемът е, че се огъваме, и монополистът
"Газпром" всеки път надува цената.
Шефът му Алексей Милер в тази ситуация ще каже великодушно: "Намалявам ви цената с няколко долара." И ние трябва да се радваме. Вместо да го намали два пъти. Същото е, когато "Булгаргаз" иска 27% увеличение, а защитниците на социалния интерес казват: "Не, 15%." И ние трябва да сме щастливи. Отвратителна социалистическа пропаганда.
- Колко е себестойността на природния газ?
- Между 20 и 30 долара е добивът в Русия. Транспортирането е средно 2 долара на 100 км. Ако горивото идва от 5 хил. км, това са 100 долара. У нас себестойността на газа, който идва от "Газпром", е около 120 долара, но го купуваме на 450 долара.
Близо 4 пъти по-скъпо. Разликата отива в руския бюджет, в касите на олигарсите. Които след това си купуват влияние у нас. Шистовият е по-скъп като себестойност на добива. Първоначално цените в САЩ бяха 150 долара, но падат постоянно. Китай вече е затворен пазар за Русия, защото залага и на добива на шистов газ.
Тогава какво става с "Газпром"? Какво става с руския бюджет? В момента в Русия има някакво мнимо благоденствие заради цената на петрола от 100 долара и на газа, който го продават на над 400 долара за 1000 куб м. За сравнение преди 10 г. газът бе 100 долара. Затова в Русия казват, че са добре и се развиват. Какво развитие? Помпат и продават.
За тях продажбата на нефт и природен газ е на живот и смърт.
- В ЕС също има страни, които са против шистовия газ?
- Във Франция го забраниха, защото е заплаха за техните повече от 50 реактора.
Ядреното лоби там е против. АЕЦ "Белене" също ще пострада от шистовия газ. Норвегия и Холандия този добив засега не ги интересува, защото си имат конвенционален газ.
- Правителството иска да е убедено, че технологията е безопасна?
- Е, как да го убедят, като не е опасно? Те се чудят дали да строят "Белене" на фона на Фукушима. Германия и Италия спряха да говорят за ядрена енергетика, а тук се разиграва театър на абсурда. Разберете - шистовият газ отменя тръбния газ и съветските тръбопроводи може да останат пусти.
- Защо толкова години нямаме газова връзка с Турция и Румъния. Нали след спирането на газа преди три години стана ясно, че трябва да има?
- Блокира се от администрацията, а правителството не е самостоятелно. След газовата криза през 2009 г. ние сме в същата безпомощна позиция.
ПЕТЯ МИНКОВА