От есента на 2011 г. журналистката Капка Сидерова е разделена със съпруга си и дългогодишен партньор Волен Сидеров. Двамата бяха заедно повече от 20 години. Заедно със сина й Димитър Стоянов основаха партия “Атака”. През годините неведнъж е признавал, че възприема Волен Сидеров като свой ментор. Както и че не поддържа връзка с истинския си баща Кин Стоянов.
След публичното признание за семейния раздор в “Атака” продължи започналият процес на роене. Самият Волен Сидеров обвини най-близките си доскоро хора в предателство.
В момента Димитър Стоянов е европейски депутат, а Капка – общински съветник в София.
- Бяхте трима, станахте двама. Свикнахте ли?
Димитър Стоянов: Да, триножникът е по-стабилен. Но животът ти сервира всякакви изненади и трябва да съумееш да ги посрещнеш. Защото много често народната поговорка “Всяко зло за добро” сеоказва вярна.
Капка Сидерова: Всъщност ние отново сме трима. Защото имаме малката Капка.
Д. Ст.: Господ си знае работата.
- Как е тя?
Д. Ст.: Много е добре. Очертава се добро и спокойно бебе. От изписването е пораснала повече от 6 см. Ще стане висока и стройна госпожица. Като баба си.
- Вероятно вече си показва и характера. На кого прилича?
Д. Ст.: На себе си най-вече. Става любознателна наистина, вече не е просто парче месо. Точно днес казах на Мариела, че толкова добре не съм се чувствал никога през живота си.
- На какво бихте искали да я научите след поредицата от тежки уроци, които вие си взехте?
К. С.: Да отстоява избора си в живота. Да се бори. Да разчита на себе си. Да си създаде добри приятели. И никога да не се отказва от каузата си. Да не се спира и замисля. Човек замисли ли се, почва да се съмнява...
Д. Ст.: И потъва като свети Петър в Галилейското езеро. Вярата е най-важното. И в себе си, и в избора си. Никакви компромиси не трябва да се правят с това, в което вярваш.
К. С.: Да си жена в България, не е лесно. Трябва да бъде силна като амазонка, за да може да наложи себе си и принципите си.
- При последния ни разговор ти много се радваше, че комбинацията от Капка и Сидерова се превежда като желязната капка. Такава ли си още?
К. С.: Абсолютно. Винаги ще си остана желязната Капка.
Д. Ст.: Мога да добавя, тъй като я познавам най-добре. И преди да бъде Сидерова, беше желязна. Такава е със или без името.
- Кое ви кали повече - че не сте вече задружно семейство, или разпадът на партия “Атака”?
К. С.: Разпадът в партията започна, когато престанахме да бъдем задружно семейство. Тогава се видя на практика поговорката на хан Кубрат, че единството прави силата.
Ние бяхме съвършен тандем. Мислехме и действахме едновременно като по дадена команда. Митко също беше част от това.
Да си разбиеш семейството, е страшно. Но да провалиш една кауза, е още по-страшно. Защото в последните години ние нямахме нормален семеен и личен живот, всичко е било публично. Станеш ли политик, ставаш слуга на избирателите си. Затова и изчезването на каузата беше много по-болезнено.
Д. Ст.: Поне в онзи й вид. Защото ние все още я носим в себе си. Трябва да намерим начин да я продължим.
- Спомням си, че Капка бе готова да гарантира, че никой от вас няма да “стане извънземен” заради политиката. Какво извънземно ви се случи?
К. С.: Като във филма “Матрицата”. Желанието на Волен да изяде виртуалната пържола. Елементарни човешки желания, които трябва да се изключват, ако си се захванал с обществена дейност. Защото, гонейки малкото, губиш голямото.
- И двамата казахте, че той драстично се е променил. Как?
К. С.: Волен беше човек, който се съобразява с чуждото мнение и го цени. Беше като бумеранг. Хвърлиш ли го - връща се и носи посланията на хората. Сега това го няма. Има потъване в собствен свят и лични проблеми.
Д. Ст.: Най-добрият период на “Атака” беше, когато всеки сядаше и си казваше мнението. Дори решението да не съвпада с твоето виждане, си спокоен, защото можеш винаги да кажеш какво мислиш. В един момент нещата бяха сложени така: “Или ще изпълнявате всичко, което ви се каже, или сте предатели.” Това е заробване едва ли не.
- Сравняваха случилото се в семейството и партията ви с латиносериал. Затова ли Капка дълго мълча?
К. С.: Това беше една от причините. Мен ме нарани начинът, по който Волен обясни разпада на нашата връзка, опитвайки се да ми вмени вина. Бях готова и това да премълча. Но хората сами отсяха зърното от плявата. И мои колеги журналисти ме посъветваха да си кажа честно какво мисля, вместо да давам почва за свободни съчинения.
Ние с Митко никога не сме били герои от латиносериал. Няма и да бъдем. Така че да си кажем истината и да продължим с живота и политиката.
Д. Ст.: Всъщност модерната политика не приема латиносериали. Опиташ ли се да превърнеш организацията си в латинопартия, както се получи с “Атака”, политиката те изхвърля.
- Ти чувстваш ли вина, че заведе твой приятел - Деница Гаджева, в “Атака”?
Д. Ст.: Нормално е човек при такава ситуация да се пита дали не е трябвало да действа по друг начин. Но това, което се случи, не зависеше от мен. Волен взе решението. Ако не беше Деница, щеше да е друг. Не може постоянно да се питаш дали не си сбъркал, защото се превръщаш в нерешителен човек. Точно това се вижда в “Атака” в последно време. Така беше и когато подкрепяхме ГЕРБ. Огромно колебание да се вземат каквито и да е решения, което доведе до отцепването на първите депутати от групата. И до голям отлив на доверие.
- Впрочем не е ли странно, че най-тежкият трус стана, когато “Атака” беше най-кротка и стабилна?
К. С.: Може би заради относителния комфорт, който си извоювахме. Най-после успяхме да покажем, че не сме просто хората, които крещят силно по площадите. А имаме идеи, принципи, позиция, фактор сме. Това доведе до разконцентриране на Волен. Той явно реши, че животът изтича, годините минават...
Затова и Митко му поиска оставката. Когато избереш личния си живот и комфорт, тогава се отказваш от политиката. Дори да не го направиш - както той - политиката те изхвърля.
- Само заради другата жена ли се случи всичко. Има ли пари в отношенията между вас?
Д. Ст.: Не сме си прехвърляли пари помежду си, нито пък аз съм получавал от партията. А Деница получаваше и имаше договор.
- Имаше обвинения за злоупотреби с партийната субсидия и че подкрепата ви за ГЕРБ не е била безвъзмездна. Затова питам.
К. С.: Пари между нас не са играли никаква роля. Докато издавах вестника, дори не си отделях нормална заплата като за главен редактор. Всичко влагах в общата каса. Аз нямам отношение към парите. Останах изненадана, че нещата се развалиха на основата на една меркантилност. Защото съм убедена, че не може да става дума за любов между 56-годишен мъж и 30-годишна жена. Ако са на самотен остров, да... Но те са публични личности.
- Мислиш, че тя го използва?
К. С.: Има меркантилност.
- Той какво ти каза при последните ви разговори? “Съжалявам”, “Не те обичам вече”, “Върви по дяволите”?
К. С.: Никога не е казвал такова нещо. Напротив. Казваше: “Избирам да съм с теб”. До последно. Затова ме нарани толкова. Не пожела да ми каже истината и да се разделим нормално.
Д. Ст.: Може би не събра смелост. Казваше, че избира да е с Капка, но ще си прави, каквото иска. Какъв избор е това? Човек, който претендира да управлява държавата, не може да има такова двойствено поведение.
- Идвало ли ти е да реагираш чисто по мъжки и да го фраснеш например?
Д. Ст.: Въпреки все още битуващия агресивен образ за мен, аз никога не съм си разрешавал проблемите с насилие. Не вярвам в това. Не случайно избрах и професията на юриста. И да ми е идвало, какво щях да реша?
- Нищо, но понякога емоциите надделяват.
Д. Ст.: Е, да, но аз не съм някой от квартал Обеля и да отида при някой от Люлин да му фрасна един. Евродепутат съм все пак.
- Много раздели се събраха на Волен от създаването на “Атака” досега. Очаквахте ли да свършат с вас?
К. С.: Не сме. Миналата година аз написах книга с историята на партията. За мен беше невъзможно да превърнеш съмишленик във враг. Каквито ние и до ден днешен не сме. Волен не може да го приеме. Загрижени сме за него, но врагове не сме.
- Общувате ли изобщо?
К. С.: Той няма желание. Затова не общуваме.
- Можеш ли да илюстрираш с цитат от книгата си своето отношение към партията и семейството?
Д. Ст.: Не е възможно, тя цялата книга е един цитат, който описва събитията в цялост.
К. С.: Но си спомням как веднъж на излизане от ресторант ме видя продавач на вестници и почна да скандира “А-А-А”. Оказа се, че е глухоням и скандира “Атака”. Много се трогнах.
Това беше нашата партия. Тя лежеше върху общото желание на хората да се изрекат, дори да се изкрещят истините. В началото това ги удовлетворяваше. След това трябваше да се мине към действие, законодателство, прагматизъм. Стигнахме до този етап и нещата приключиха.
- А вие къде сбъркахте? Едва ли само той е виновен.
Д. Ст.: Може би че не бяхме достатъчно настоятелни да се следват идеите на “Атака”, когато това спря. Човек все се надява, че нещата ще се оправят, иска да даде още един шанс. Твърде много шансове дадохме.
- Сидеров каза, че сте го притискали за постове и близки хора.
К. С.: Нищо такова няма. Баща ми работеше в централата. Но той беше като буфер за стотиците българи, които идваха в София и искаха да се срещнат с някого, да му дадат поемата си, стихотворението си, плана си за развитие на държавата.
Д. Ст.: Той беше назначен в централата по лично настояване на Волен.
- Волен подаде ли документи за развод?
К. С.: Не. За мен това е загадка. Аз смятам, че нещата в живота трябва да се развиват честно. И да се гради ново начало. Той за себе си, аз за мен. Смятам, че трябва да го направи.
- Има ли друг мъж до теб?
К. С.: Не. Аз в момента се занимавам с писане на новата си книга за Петър Дънов. Цялото ми време минава в изследване на живота и лекциите му. Нямам време и желание за други връзки.
- И внучка имаш.
К. С.: Тя ме възроди. Да носят името ти, е нещо като орден. Никой не кръщава детето си на някого, който е неуспял, карък. А на човек, който е постигнал нещо и има воля. Затова благодаря.
- Как го решихте, Митко?
Д. Ст.: Нямаше много за решаване. Такава е народната традиция. А и много от нещата за живота съм научил от майка си.
- Казвала си, че голямото ви желание е с Волен да имате дете. Ако това се бе случило, сега нещата щяха ли да са различни?
К. С.: Убедих се в последно време, че детето не е фактор, който може да спаси едно семейство.
- Митко е казвал, че е в политиката благодарение на Волен Сидеров. Сега накъде?
Д. Ст.: Политиката се прави от партии, което означава отбор от хора. Така че всеки има някаква заслуга. Ясно е, че се следват и ярки личности.
Но аз имам самочувствието да се боря и да отстоявам интереса на държавата си. Не съм направил малко в Европарламента, един от най-активните български евродепутати съм. И имам амбицията това да продължи. България спази своите ангажименти към ЕС, заслужаваме същата коректност. Примерно знам за няколко програми, които у нас просто не работят. А от тях могат да постъпят стотици милиони. Ще опитам да ги докарам.
- А в локален план? Ще правите ли партия, или ще се борите за “Атака”?
К. С.: За съжаление “Атака” изгуби много от магията и заряда си. И от съдържанието.
Д. Ст.: Изгубиш ли веднъж доверието на хората, много е трудно да го възстановиш. В момента самата дума “Атака” се превръща в синоним на бита карта.
- Още си със значка “Атака”.
Д. Ст.: Да, формално още съм член на тази партия. И няма да я напусна по собствено желание. Но каузата стои по-високо от юридическото лице. Идеята на патриотизма трябва да бъде продължена, националистическия вот го има в България. Тези хора не трябва да бъдат лишавани от представителство. Така че и това може да бъде направено.
К. С.: Но не самоцелно. Ако има такова желание у хората. Над 90% от структурите на “Атака” са готови да напуснат и да тръгнат след нас. Ако това желание е живо и те виждат в наше лице истинската искра на “Атака”, ще направим партия.
- Според Волен отцепилите се от “Атака” ще се провалят, защото нямат собствени идеи и са водени от чувство за мъст.
К. С.: Ще има и такива. Имаше и преди. Създадоха се движения, на които никой не запомни имената.
- Вие няма ли да мъстите?
К. С.: В никакъв случай няма да мъстим. Ще направим партия, ако се види, че желанието е трайно и постоянно. Ако не - Митко е дипломиран юрист само с шестици, аз съм журналист и писател. Имаме с какво да се занимаваме.
- Как стана така, че точно когато според Волен си се опитвала да обсебиш партията, той те номинира за водач на общинската листа в София?
К. С.: Той просто трябваше да каже истината. Бях номинирана от Централния сбор и софийските структури. Листата спечели двойно повече гласове от партийната кандидатура за кмет.
Д. Ст.: Противоречие има, но в неговите твърдения. Протоколът за тази листа е подписан единодушно. Просто нямаше такова нещо по онова време.
- Всички напуснали "Атака" начело с вас са обвинени, че са купени от ГЕРБ.
К. С.: Нелепо. Точно колкото и това, че едновременно съм предател и водач на листата. Нито ГЕРБ, нито друга партия е тъмната сила, която купува и пренарежда. Те си имат свой живот, структури. Винаги са знаели, че сме “Атака”, по-различни сме, подкрепяме ги, защото са алтернатива на БСП и ДПС. Няма с какво и защо да ни купят.
Д. Ст.: А и ако са такива, защо сме ги подкрепяли 2 години?
- Това грешка ли беше?
Д. Ст.: От политическа гледна точка беше правилно. В тежка криза всяка държава има нужда от стабилно управление. Това осигури “Атака”, но пък пропусна други неща. Но съвсем убедено мога да кажа, че от ГЕРБ никога не са се месили в нашите партийни неща. Ако това се твърди, то е обикновено търсене на удобния външен враг.
- Много напуснали се оплакаха от тормоз - нощни есемеси, преследване на близки и роднини. На вас случвало ли ви се е?
Д. Ст.: Лично на мен не. Разбрах за колеги, в чиито есемеси е било намесено името ми. Жалко е това. Дори италианската мафия не закача майките и децата, когато има проблем с някого.
К. С.: Аз получих есемес от Десислав Чуколов. Но той показва неговата обърканост. В него той декларира, че не знае какво се случва, че му е безкрайно мъчно.
- Последната ви публична поява с Волен беше на сватбата на Димитър. Тогава вече разделени ли бяхте?
К. С.: Аз до последно вярвах, че слуховете са несериозни. И че е невъзможно да жертваш всичко заради някаква лична връзка. Оказа се, че е възможно.
- С Деница разговаряла ли си?
К. С.: Имах разговор, но принципен. Преди година и половина. Казах й, че трябва да намери своето място, да се изгради като личност и политик. Не изпитвах ревност от нея.
- Вярно ли е, че си посягала на живота си, ходила си в манастир?
К. С.: Не. Може би се бях затворила за известно време. Исках да запазя достойнството на другата страна. И собственото си.