Да има задължителна застраховка на недвижими имоти срещу природни бедствия, обмислят управляващите след последните наводнения, които взеха и жертви. Темата стана актуална особено в последните дни, когато и държавни институции подкрепиха идеята за катастрофичен пул. Очаква се тази и следващата седмица да започнат дебат и сондиране на мнения как би трябвало да изглежда той.
Допитване на "24 часа" до депутати от управляващата партия ГЕРБ показа, че те подкрепят идеята за задължително имуществено застраховане при природни бедствия, но имат различни виждания по какъв модел да бъде създадено. Все още обаче няма единно становище на партията, нито на парламентарната група по темата. Предстои то да бъде избистрено.
"Личното ми мнение е, че е необходима задължителна застраховка срещу природни бедствия - пожар, наводнения, земетресения. Набраните средства биха се използвали в случай на беди като тази в с. Бисер и в целия Хасковски регион, а преди години - в Северна България", коментира Диан Червенкондев. Според него така няма да се утежнява държавният бюджет.
Депутатът е на мнение, че когато се застраховат всичките няколко милиона имота, премията би била ниска - между 5 и 20 лв. Според него по-справедливо е сумата да се изчислява на база на данъчната оценка, да е пропорционална част от данък сгради и да се събира заедно с него от местните администрации.
Според Червенкондев, ако се стигне до изплащане на обезщетения, първо ще се прави оценка на щетите в размер, че да се възстанови състоянието на имота преди събитието. Той е категоричен, че няма да се прави разлика дали е имало човешка грешка, безстопанственост, или немарливост, защото първопричината е природна стихия. Нямало да се взема предвид примерно лошото състояние на дигите или ниското качество на строителството, нито дали пожарът е заради хвърлен фас.
Депутатът смята, че към вноските могат да се добавят и държавните пари от фонд "Бедствия и аварии". След няколко години, когато ще има достатъчно набрани средства, премията можело да се намали. Парите трябвало да се управляват от новосъздадена държавна застрахователна компания. Така щели да се пресекат спекулациите, че частни дружества ще се облагодетелстват.
На друго мнение е колегата му Валентин Николов. "Държавата е лош стопанин. Вярвам в конкуренцията и смятам, че полицата трябва да се сключва при застрахователите, както е "Гражданска отговорност", казва Николов. Той предлага компаниите да се конкурират по други показатели като време за изплащане на обезщетение например.
Николов е на мнение, че може да се създаде гаранционен фонд, в който да се отчисляват част от премиите и който да поема обезщетенията на хората без полица. Депутатът смята, че минималната полица трябва да застрахова най-важните рискове - земетресение, наводнение и пожар. Покритието обаче нямало да е високо - за премия от 20 лв. например не повече от 2000 лв. Той е категоричен, че задължително полицата трябва да се сключва и от държавата, и от общините за имотите, които те притежават.
За дебат по темата се обяви и председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев преди дни. Според него може да се помисли за смесен модел на катастрофичен пул с участието на държавата и застрахователите. Мавродиев припомни, че до 1997 г. е имало такива полици за частни и държавни имоти. Тогава сумите се събирали с данък сгради. Според шефа на финансовия надзор и в момента цената на доброволната имуществена застраховка не е голяма. Той дава пример с имот от 60 000 лв., застрахован с покритие за пожари, бедствия, аварии и наводнения. Премията била между 0,004 до 0,02% от стойността, или между 3 и 12 лв. на година.
Представителите на Инициативата за национална програма за управление на катастрофични рискове, създадена преди няколко години, смятат, че може би това правителство ще реализира идеите им за пул. Експертите заявиха готовност да съдействат в изработването на най-подходящия модел за България.
От началото или от средата на 2013 г. може да започнат действието на катастрофичния пул и събирането на първите задължителни застраховки, прогнозира Румен Гълъбинов, председател на инициативата. Според него задължителната полица може да покрива 3 риска - земетресение, наводнение и свлачища.
Той е категоричен, че премиите трябва да се плащат от всички, а обезщетенията да се разпределят на солидарен принцип. Вноските могат да се събират от местната власт. Пулът може да се формира от застрахователите и държавата, като всеки поеме определен риск, а остатъкът се презастрахова.
СОФИЯ ТЕРЗИЙСКА
Застрахователите са предпазливи
Застрахователите са предпазливи в мненията си за катастрофичния пул. Повечето от тях избягват да изразяват категорични позиции дали трябва да го има, или не.
"Необходимо е да се дискутира какво евентуално да влиза като рискове и покрития и да се намери най-вярната формула", каза Недялко Чандъров, шеф на ДЗИ. Той не е сигурен, че би било най-сполучливо полицата срещу бедствия да е задължителна.
Според Стефан Софиянски, шеф на "Лев инс", в почти всички страни има катастрофичен пул в два варианта - доброволен и задължителен. "И двата стават в чужбина, защото там почти всеки си прави имуществена застраховка, докато в България, ако е доброволна, пулът няма да съществува, защото малко хора ще я сключват", смята Софиянски. Той е на мнение, че вариант е създаването на катастрофичен пул по модела на ядрения - където всяко дружество записва определен капацитет, знае се каква отговорност носи, а оттам нататък рискът се презастрахова. Логика имало и в другото предложение държавата също да участва с определени средства.
За задължителна имуществена полица са и от "Евроинс" и "Бул инс".
Румен Георгиев, изпълнителен директор на "Армеец", обаче е категорично против задължителни застраховки, когато става дума за отговорност на самите нас към нашето имущество. Според него това е отживелица на социализма, а сега трябва да има право на избор, на възможности и пазарни условия. Без значение каква ни е застрахователната култура, ще я изграждаме постепенно на пазарен принцип, казва Георгиев. Наблюденията му показват, че задължителна полица има в малко страни и често там, където държавната собственост е над 30%.
Кольо Делев, управител на застрахователен брокер SDI, е на мнение, че може да се помисли за задължителна полица с два катастрофични риска - земетресение и наводнение. А предвид огромната съвкупност от имоти цената би била много ниска и не би натежала на бюджета на домакинствата. Същевременно в случай на природно бедствие би защитила техните имуществени интереси.
Брокери и застрахователи не отчитат ръст на имуществените полици в последните седмици след големите наводнения и очакванията за такива при топенето на снега. Според тях, дори и да има, то ще е моментна тенденция и ще може да се отчете поне след месец. (24часа)
В ЧУЖБИНА
В повечето западноевропейски страни застраховането на природни бедствия е доброволно. В някои съществуват катастрофични пулове, но в тях се отчисляват суми от имуществени полици по желание.
От съседките ни в Румъния от около 2 г. има задължителна застраховка на имуществото срещу природни бедствия. Покрива три риска - земетресение, наводнение и свлачища. Годишната премия по застраховката е в две разновидности - срещу 10 евро се покрива събитие за 10 000 евро, а срещу 20 евро - щети за 20 000 евро. В средата на миналата година не бяха застраховани около 60% от имотите. Ето защо румънското правителство обяви, че ще започне да налага глоби.