Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент поръчала (с пари на данъкоплатците) изследване, което показва, че в Европа има голяма сива икономика и е добре тя да е по-малка. Българският евродепутат Ивайло Калфин в прессъобщение до медиите акцентира, че в България сивата икономика е най-голяма и че няма пряка връзка между нивото на данъците и тяхното укриване.
Няма да коментирам това, че европейските социалисти са възложили толкова важно изследване на малка еднолична фирма, финансирана основно от синдикатите във Великобритания (Tax Research LLP). Но няма как да пропусна факта, че авторът на изследването (Ричард Мърфи) проповядва високите данъци като решение на всички проблеми. И затова не е учудващо, че в своето изследване дори не му е хрумнало да разсъждава по въпроса дали намалението на данъците може да помогне на борбата със сивата икономика.
Имат ли значение данъците?
Трябва да отбележа, че прочетох внимателно цялото изследване, както и прессъобщението на европейските социалисти - и там има много интересно различие. В прессъобщението се твърди, че няма връзка между нивото на данъците и тяхното укриване. Нищо подобно не пише в самото изследване. Изглежда, някой прессекретар от социалистическата група се е престарал в преразказа, а и също така изглежда, че никой от неговите шефове не е прочел изследването, за да види грешката.
Авторът на изследването всъщност въобще не търси връзка между нивата на данъците и размера на сивата икономика. Той посочва нивата на данъчните приходи в бюджета и размера на сивата икономика. Общо взето, и с прост поглед се вижда, че там, където има голяма сива икономика, има по-малко приходи в бюджета. И обратно, там, където сивата икономика е малка, приходите в бюджета са по-високи. Това е, общо взето, очевидно и всяко дете от детската градина може да ви го потвърди - ако много хора не си плащат данъците, приходите в бюджета са по-ниски. Гърция е типичен пример за страна, в която има малко данъчни приходи, защото никой не си плаща данъците (които по закон всъщност са много високи).
За съжаление в изследването никъде не се разсъждава по въпроса защо има сива икономика, защо тя е по-висока в южните страни и защо е по-ниска в северните. Нещо повече, всъщност дори не се прави изследване на сивата икономика - а се използват отдавна известни данни на големия изследовател проф. Фридрих Шнайдер (още през септември 2010 година цитирах същите данни в статия за “24 часа”). Проф. Шнайдер обаче не само изследва колко е сивата икономика - той изследва и начини за борба със сивата икономика. Например той доказва, че високите данъци и осигуровки водят до по-висока сива икономика; също така, че увеличението на електронните разплащания намалява сивата икономика.
Нищо от това не е посочено в анализа на Такс Рисърч. Те ползват изследванията на проф. Шнайдер, но цитират избирателно само това, което е угодно на поръчителите. Което въобще не увеличава доверието в анализа, публикуван от групата на европейските социалисти и демократи.
Може ли сивата икономика да изплати дълговете? В изследването се твърди, че ако Европа обложи сивата икономика, в бюджета ще има допълнителни приходи и с тях Европа ще може да покрие бюджетните си дефицити, без да се налага да реже разходи. Това е вярно, но не е вярно другото твърдение - че ако се обложи сивата икономика, страните от ЕС ще могат да си изплатят всички дългове за 9 г.
Приходите от облагането на сивата икономика биха били достатъчни за покриване на бюджетните дефицити, т.е. правителствата няма да има нужда да вземат нови дългове. Обаче, след като тези пари вече са използвани за покриване на дефицитите, нищо няма да остане за изплащане на дълговете. С едни и същи пари не може едновременно да се покрие дефицит и да се плати дълг - това дори английските синдикати би трябвало да разбират.
В България, разбира се, понеже имаме нисък дълг, облагането на сивата икономика би могло да покрие както дефицита, така и изплащането на дълга. Но България е по-скоро изключение.
Как да борим сивата икономика?
Основният фокус на изследването е как да се бори сивата икономика. За съжаление, тъй като авторът е англичанин, той се занимава само и единствено с неща, които са валидни за богатите и големи западни страни и нямат никакво приложение в нашия регион.
Нещо повече, някои от предложенията са директно насочени срещу нашите страни. Например в изследването се твърди, че за да се ограничи заобикалянето на данъци, трябва да се ограничат чуждите инвестиции. Как така?
Ами просто много компании местят бизнеса си от западните страни на изток, в новите страни членки (включително в България).
Вместо да си направят икономиките по-конкурентни, някои западни политици просто искат да забранят движението на капитали към новите страни и по този начин да ни обрекат на вечна бедност.
Абсурдно е въобще подобна идея да се обсъжда сериозно, не само в България, но и в ЕС!
Нещо повече, авторът подкрепя идеята за данъчна хармонизация, като се започне с хармонизация на данъчната основа.
Както многократно е изтъквано, тази мярка води до един-единствен ефект - преместване на плащането на данъци от малките и бедните страни към богатите и големите. Например компаниите ще строят заводи в България, но ще плащат данъците си във Франция; или още по-лошо, въобще никой няма да строи заводи в България.
При такива предложения единственото, което можем да направим с изследването на Такс Рисърч, е да го изхвърлим в кошчето за боклук и да не си губим времето с него.
Георги Ангелов, икономист