Голмайстор №1 на “Берое” Петко Петков: Живея под наем, продадох всичко заради школата

С Петко Петков разговаря ВАНЬО СТОИЛОВ

- Вярно ли е, че днес ненадминатият голмайстор на “Берое” Петко Петков живее под наем?

- Вярно е. Продадох и ресторанта си “Мемфис”, и апартамента си, за да изградя футболната си школа за деца. Заедно със съдружниците ми вече сме вложили към 1 милион лева в нея. Общината ни предостави бъзвъзмездно за 10 години стария колодрум до гарата в Стара Загора, който практически беше изоставен. Разполагаме с две игрища за футбол на малки вратички с изкуствени терени, едното от които е на закрито. Имаме и терен с размери 90 на 45 метра, но търсим начин да сменим тревното му покритие, което не е добро.

При нас тренират 160 деца, родени между 1995 и 2004 година. Месечната такса е 15 лева, както аз казвам - колкото за 15 фунийки със слънчоглед на стадиона. С децата работят 4 треньори, доскоро бяха 5, но единия го взеха в “Берое”. Така е, вече даваме треньори на професионалния футбол, в скоро време очаквам в първия отбор на града да заиграят и футболисти от нашата школа.

- При вас нападателите с предимство ли са?

- Не, не! За мен няма значение кой на какъв пост играе. Така беше и когато като старши треньор на “Берое” съм налагал млади футболисти: Ивко Ганчев беше вратар, Стойко Стойков, Пламен Мечев и Вендо Сивриев бяха защитници, борил съм се за Данчо Митев, Гошо Гинчев, Стефан Динев... Може и някои от тях да са забравили това, защото не са знаели през какъв огън съм минал, за да заиграят те като титуляри.

- На какво искаш да научиш младите, защото си казвал, че голмайсторът се ражда?

- Може и да има нещо вродено у човека, но то трябва да се развива. Даже и сега, на тези години, като гледам мач по телевизията, не го гледам като кино, а следя движенията на играчите, кой как търси и поема топката. Това е най-важното във футбола - и за вратаря, и за нападателя - винаги да търсиш топката.

Отживелица е да я спираш, аз винаги съм се стремял със самото поемане да тръгна бързо с топката и това много ми е помагало като нападател да надиграя защитниците. Но като футболист не съм копирал никого. По мое време и малко преди това се играеше с техника. Аз винаги съм се стремял към техника на скорост.

- За колко пробягваше 100 метра?

- Трябва да ти кажа, че много бързи футболисти съм ги надбягвал на 20-30 метра. При мен имаше една взривност, рязък спринт, което ми позволяваше на едно късо разстояние да избягам от противника. Дългото бягане вече е маратон... Аз дори имах затруднения да покривам теста на Купър, който беше модерен по мое време. А и не съм бил някакъв режимлия, та чак вода да не пия.

И цигари съм палил, но трябва да имаш мярка кое кога и доколко е позволено. Но ти попита на какво искам да уча малките. По принцип навсякъде в живота трябва да се мисли и преценява всяка стъпка, но особено във футбола само с едни крака не става. За това винаги давам един пример с “Берое”. Още се помни, че през 1979 г. играхме 1/8 финал за КНК с италианския гранд “Ювентус”. В първия мач на собствен терен победихме с 1:0 и това досега се смята за една от най-важните победи на българския клубен футбол.

На реванша в Торино те ни поведоха с 1:0, а в 90-ата минута ние атакуваме. От центъра подадох вдясно на Таньо Петров-Чапъра. Той спринтира, финтира защитниците и изсипа топката към вратата на Дино Дзоф, който в този момент беше паднал на терена и се изолира от играта. Може би Чапъра искаше да подаде вляво към Валентин Пеев, но топката се завъртя и полетя към вратата на “Ювентус”. В такъв момент има три възможности: или става гол, или топката излиза в аут, или се удря в гредата и се връща на терена. Ти като футболист трябва да предвидиш третата и да си готов да посрещнеш отбитата от гредата топка. Затова викнах на Таньо да спре и да чака топката. Но викнах така, че ме чули и на резервната скамейка. Но не и Чапъра - той продължи да си тича и вместо топката влезе във вратата на Дзоф и се оплете в мрежата.

А топката наистина се удари в гредата и се върна на игрището, където нямаше кой да я вкара в мрежата. После дойдоха продълженията и ни отстраниха, като ни вкараха още два гола. Вярно, при първия топката беше излязла в аут, но какво от това? После разбрахме, че италианците играели за премия от 3000 долара, преди продълженията им я вдигнали на 6000. Нашите премии за победа бяха 250 лева, но ги направиха 400.

Представяш ли си, бяхме на косъм да отстраним “Ювентус” начело с Джовани Трапатони, в който по това време играше по-голямата част от италианския национален отбор: Дино Дзоф, Клаудио Джентиле, Марко Кабрини, Роберто Бетега... Бяхме на косъм, но не стана.

- В тези мачове ти не вкара гол, но пък изработи дузпата, с която “Берое” победи в първия мач. Кой те спъна тогава?

- В Стара Загора ме пазеше Джентиле, но в 81-ата минута, когато стана дузпата, се спънах сам в италианското наказателно поле. Беше валял дъжд, в калното наказателно поле имаше струпани много играчи, а аз реших да мина точно през тях. То няма откъде да минеш, но се спънах в нечий крак, а съдията от Швейцария даде дузпата. После, може би и за компенсация, изгони Теньо Минчев.

Тази дузпа я вкара Гошо Стоянов-Бръснаря. Така му викаха заради занаята на баща му. Често потърпевшите изпълняват дузпите, но аз не бях дузпаджията в отбора. Предпочитах да бия фаулове от пеналта, на това съм се учил от Петър Жеков, с когото бяхме двойка нападатели в първата ми беройска година. Аз играех зад него и трябваше да го захранвам с топки. Така се бяхме сработили, че ако искаше на носа, и на носа щях да му подам.

- На “Ювентус” не вкара, но през 1972-а на “Аустрия” отбеляза общо 7 гола, 5 от които в първия мач пак в Стара Загора...

- Зависи как ще ти тръгне един мач. Тогава Георги Белчев ми центрира една топка, аз я намерих от воле и я пратих в главата на техен защитник.

Момчето сигурно получи леко комоцио, но остана да играе. После на няколко пъти се объркваше и ми подаваше топката, която улесни задачата ми.

След този мач австрийците ме харесаха и ме искаха да играя при тях, но това стана възможно чак през 1980 година. Нали имаше изискване български футболист да играе в чужбина чак след като навърши 28 години. През това време от мен се интересували дори от “Манчестър Юнайтед”, от испанския “Еспаньол”, но тези работи ги научих много по-късно. А тогава австрийците очаквали звездата Ханс Кранкъл, който играеше като преотстъпен в “Барселона”, но той поставил невъзможни финансови условия и потърсиха мен. И стана така, че с “Аустрия” станах шампон, а с “Берое” стигнах едва до трето място.

Там играх със заплата 1500 долара. Година по-късно дойде Чавдар Цветков и вече взе 100 хиляди. Но пък направих пробива на български футболисти на Запад. Във Виена попаднах в друг свят. Много неща научих в “Аустрия”, но първото, за което се сещам е, че там си перяха екипите след всяка тренировка. А у нас ги перяхме веднъж на седмица.

- Гурбетът в Австрия е една от малкото ти изневери на “Берое”. Всъщност, за един сезон игра и в Свищов...

- След земетресението през 1977 година. Записахме се със съпругата ми Илка студенти, но всъщност отидох в Свищов на инат - в “Берое” ме обвиниха, че съм искал да продам мач на “Ботев” (Пловдив). По това време треньор ни беше Иван Манолов-Големия орел. Решил той да полегнем на “Ботев”, но го прави хитро - предварително обяви, че аз, Борис Киров и Жельо Домата сме продали мача. И на самия мач сменя Домата още в 10-ата минута, след още 10 минути вади и Борис Киров. На почивката го питам какво става, а той: Ако имах право на още една смяна, итеб щях да сменя... Той човекът така си намерил алиби да обезкръви отбора. След мача аз викам: Помнете ми думата, този догодина ще е треньор на “Ботев”. Така и стана.

Като преминах в “Академик”, ме наказаха да не играя един полусезон. И ми измислиха, че не съм си плащал тока в Стара Загора - извадиха ми сметка от 600 лева. 600 лева при заплата 80 лева - представяш ли си? От този период е приятелството ми с Валентин Михов. А с фланелката на “Академик” ми се наложи да изляза само веднъж срещу “Берое” - на мача в Свищов. Тогава ни биха, а мен ме пази, и то доста успешно, Теньо Минчев. Е, не вкарах гол на “Берое” и в Свищов ме упрекваха, че било нарочно.

Така с моите изневери. А са ме искали и от “Славия”, от ЦСКА, от “Левски”. Дори една година бях на заплата в “Левски” и ми дадоха звание лейтенант, но след смъртта на Гунди и Котков през 1971 г. смениха Ангел Солаков, вътрешен министър стана Димитър Стоянов и връзката на “Левски” с “Берое” се прекъсна.

Сега си давам сметка, че ако играех в София, нямаше да запиша 36 мача с националния отбор, а поне 66. А по мое време централни нападатели в националния бяха Георги Аспарухов, Петър Жеков, на чие място да играя?

А после, когато това стана възможно и първият ми треньор в “Берое” Христо Младенов водеше националния отбор, през 1974 г. се разболях от жълтеница. Той искаше да наложи беройско нападение - аз, Борис Киров и Димитър Димитров, но заради болестта не заминах. Хепатитът се оказа най-тежката контузия в кариерата ми. Чупил съм левия си крак още в Мадан, но това беше по-страшно. Така и не разбрах откъде пипнах жълтеницата. Дали защото не се възстановявахме добре след преумора, дали защото в националния отбор всеки ден ни вземаха кръв за изследване - ей тук, от ушите, и нещо е било замърсено...

И от същата тази 1974 г. е парадоксът, че станах голмайстор на България с 20 гола, отбелязани само през есенния полусезон. Ако бях играл и през пролетта, сигурно щях да взема “Златната обувка”, в такава форма бях.

- Казват, че заради ината си се размина и с шампионската титла на България вече като треньор?

- Не е тайна, че като старши треньор колегата ми от “Берое” Евгени Янчовски стана шампион през 1986 г. с моята селекция. Взе само Стоян Бончев и Мюмюн Кашмеров. Преди него начело бях аз. Само че се скарахме с председателя на клуба Бончо Мерджанов за това на коя дата да започнем подготовката за новия сезон. Аз държах, че сезонът беше тежък, момчетата трябва да почиват 3 дни повече и настоявах да почнем на 11 юли. Той искаше на 8-и. Аз не отстъпих и си пуснах молба за освобождаване. Уж я бяха хвърлили в коша. После ходих до Смолян да договарям условията за подготовка, връщам се в Стара Загора и чувам, че Янчовски вече е старши треньор. Дори от клуба излъгали в партийния комитет, че не искам да ида на среща там, за да изяснят защо искам да напускам. Така стана тогава - едни сяхме нивата, други я ожънаха.

- И като футболист ли беше толкова чепат?

- Не търсех карез на другите. И много рядко са ме гонили, но веднъж сам напуснах по време на мач. Беше в Перник срещу “Миньор”. Ние поведохме с 3:0, те ни изравниха. И вкараха четвърти гол, но от явна засада. Заобиколихме съдията, не помня кой беше, и 5 минути не му даваме да излезе от наказателното поле. В един момент той ни излъга, че отива да се консултира със страничния, а заложи топката на центъра. Само че по правилник, ако не бъде подновена играта от отбора, допуснал гола, той не се зачита. И аз казвам на моите съотборници никой да не бие центъра.

Добре, но в този момент треньорът ни прави смяна и пуска Тошко Апостолов, който нищо не знае. А треньорът му наредил да влиза и да бие центъра, страх го е да не загубим служебно. Той така и направи, а аз му се скарах: Що риташ, бе? Тошо ме погледна и хукна да бяга, а аз инстинктивно го настигнах и му теглих един шут отзад.

После не чаках да ме гони съдията, сам си тръгнах от терена, а публиката хвърля камъни и снежни топки по мене. Но аз си излязох невъзмутимо. Дори извадих и двете ъглови флагчета и ги хвърлих в стената на стадиона. После ме наказаха за 3 мача, двата ги опростиха.

Държах на честността. И пак имам една история с пернишкия “Миньор”. За да останат в групата, трябваше да бият в Стара Загора. И ми носят 10 хиляди лева на ръка само и само да кажа, че съм контузен, и да не играя в този мач. Разбираш ли, 10 хиляди, при положение че апартаментът ми по това време струваше 5200 лева? Можело да дадат и още 10 бона, ако трябва да посветим в заверата и други играчи. И какво се иска от мен - да се хвана за слабините и да кажа, че съм контузен. Но аз - не! Казах на треньора Иван Танев какво искат от мен, влязох, вкарах им 4 гола и си излязох.

- Срещу кои защитници ти е било най-трудно?

- Срещу грубите. Онази вечер ми се обажда Георги Илиев-Майкъла от ЦСКА. Били в някаква компания и го поднасяли, че съм му прекарал веднъж топката между краката, та ме пита дали е вярно. А аз го питам: Ти защо играеше грубо срещу мен? Той вика: Аз не те контузвах, аз те убивах на терена.

А срещу Добромир Жечев от “Левски-Спартак” например ми беше лесно. Даже съм му казвал, че заради усрешните ми игри срещу него ме направиха национал.

- Кое все пак е по-лесно - да си футболист, треньор или скаут, какъвто си сега в “Берое”?

- Футболист, разбира се. И да сбъркаш, ще наведеш глава, ще помълчиш и ще ти простят.

- Кой е най-скъпият ти спомен от времето, когато играеше футбол?

- Не зная какъв човек съм, но чак сега си давам сметка, че нищо не съм запазил от онова време. Всичко съм раздал - екипи, обувки. Дори и фланелките, които сме си разменяли с различни футболисти. Останал ми е само един медальон с моята и със снимката на жена ми. С него под фланелката играех във всеки мач, а по мое време това все още не беше забранено.

Визитка

Петко Петков е роден на 3 август 1946 г. в пазарджишкото село Синитево. Идва в “Берое” през 1968 г. от “Горубсо” (Мадан), преди това е играл и в “Локомотив” (Септември). През 1977 г. се състезава за един сезон в “Академик” (Свищов), след което се връща в Стара Загора. С “Берое” е носител на бронзовите медали от първенството през 1971/1972 г.

В периода 1980-1982 г. е футболист на “Аустрия” (Виена). Там става първият българин, шампион и носител на купата на Австрия.

Голмайстор на “Берое” за всички времена. Със зелената фланелка в "А" група вкарва 144 гола, но казва, че са повече, защото навремето членувал в създадения от спортния седмичник “Старт” “Клуб 150”. Голмайстор на България за 1974 и 1976 г. Рекордът му в “Б” група са 56 гола за една шампионатна година.

Записва 36 мача в “А” националния отбор на България. В състава е за световното в Мексико през 1970 г., но не играе. За следващото рита в квалификациите, но след това се разболява от хепатит и отпада от групата. В края на ХХ век е обявен за футболист на столетието в Стара Загора.

Прекратява състезателната си дейност през 1983 година, завършва ВИФ и става треньор. Освен “Берое”, през годините е водил отборите на “Локомотив” (Стара Загора), “Академик” (Свищов), “Черно море” (Варна), “Загорец” (Нова Загора), “Ботев” (Гълъбово), “Берое 2000” (Стара Загора).

В момента е скаут на “Берое” и председател на сдружението с нестопанска цел “Спорт за всички” в Стара Загора, в чиято футболна школа тренират 160 деца.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 2

Сортирай по:

0
Нищо страшно няма да се живее под наем ! Страшното е да нямаш доходи !

0
Само Берое

Добави коментар

Добави коментар

"Левски" отказал да плати 10-ина хиляди лева за отопление на терена за дербито

Ръководството на “Левски” отказало да плати, за да бъде пусната отоплителната система на националния стадион “Васил Левски”. Закъсалите финансово левскари трябвало да платят сума в рамките на до

Стойчо: Изхвърлете "Левски" от "А" група, утре някой ще умре!

“Изхвърлете “Левски” от “А” група!” Това призова треньорът на ЦСКА Стойчо Младенов след шестата поредна шампионатна победа за “червените” над “сините”, и то с любимото му 3:0.

ЦСКА съсипа “Левски” за 6-и пореден път, легендата за Тройчо продължава

Нищо ново - и на слънце, и на сняг “Левски” пада от ЦСКА. “Червените” съсипаха “сините” с 6-а поредна победа в “А” група. И то с любимото за Стойчо Младенов 3:0.

Национал осъди във ФИФА украински клуб да му плати

Националът Петър Занев спечели дело във ФИФА срещу бившия си украински клуб “Волин”. Защитникът го напусна през миналата година заради дължими суми. След това чрез представителя си Георги Градев,

Нови 2 гола на Камбуров = 3 т. за “Локо” (Пд) в София

Мартин Камбуров продължи октомврийското си развихряне с нови 2 попадения, които донесоха победата на “Локо” (Пд) с 2:0 над “Славия” насред София. Така най-резултатният действащ голаджия в “А” група в

Иван Цветков се разправи с 10 от “Берое”

Благодарение на впечатляващото представяне на капитана Иван Цветков “Ботев” (Пд) се наложи с 3:1 над гостуващия “Берое” в напечен мач. Гостите от Стара Загора останаха с човек по-малко в 38-ата мин.

Гонзо: ЦСКА ми носеше радост 15 години, притеснявах се да не го закрият

"Аз лично не се притеснявам от ЦСКА - отбор, който 15 години ми е носил голяма радост. Имах притеснения, когато преди няколко години щяха да ги закрият, но това е в кръга на шегата",