Голмайстор №1 на “Берое” Петко Петков: Живея под наем, продадох всичко заради школата

С Петко Петков разговаря ВАНЬО СТОИЛОВ

- Вярно ли е, че днес ненадминатият голмайстор на “Берое” Петко Петков живее под наем?

- Вярно е. Продадох и ресторанта си “Мемфис”, и апартамента си, за да изградя футболната си школа за деца. Заедно със съдружниците ми вече сме вложили към 1 милион лева в нея. Общината ни предостави бъзвъзмездно за 10 години стария колодрум до гарата в Стара Загора, който практически беше изоставен. Разполагаме с две игрища за футбол на малки вратички с изкуствени терени, едното от които е на закрито. Имаме и терен с размери 90 на 45 метра, но търсим начин да сменим тревното му покритие, което не е добро.

При нас тренират 160 деца, родени между 1995 и 2004 година. Месечната такса е 15 лева, както аз казвам - колкото за 15 фунийки със слънчоглед на стадиона. С децата работят 4 треньори, доскоро бяха 5, но единия го взеха в “Берое”. Така е, вече даваме треньори на професионалния футбол, в скоро време очаквам в първия отбор на града да заиграят и футболисти от нашата школа.

- При вас нападателите с предимство ли са?

- Не, не! За мен няма значение кой на какъв пост играе. Така беше и когато като старши треньор на “Берое” съм налагал млади футболисти: Ивко Ганчев беше вратар, Стойко Стойков, Пламен Мечев и Вендо Сивриев бяха защитници, борил съм се за Данчо Митев, Гошо Гинчев, Стефан Динев... Може и някои от тях да са забравили това, защото не са знаели през какъв огън съм минал, за да заиграят те като титуляри.

- На какво искаш да научиш младите, защото си казвал, че голмайсторът се ражда?

- Може и да има нещо вродено у човека, но то трябва да се развива. Даже и сега, на тези години, като гледам мач по телевизията, не го гледам като кино, а следя движенията на играчите, кой как търси и поема топката. Това е най-важното във футбола - и за вратаря, и за нападателя - винаги да търсиш топката.

Отживелица е да я спираш, аз винаги съм се стремял със самото поемане да тръгна бързо с топката и това много ми е помагало като нападател да надиграя защитниците. Но като футболист не съм копирал никого. По мое време и малко преди това се играеше с техника. Аз винаги съм се стремял към техника на скорост.

- За колко пробягваше 100 метра?

- Трябва да ти кажа, че много бързи футболисти съм ги надбягвал на 20-30 метра. При мен имаше една взривност, рязък спринт, което ми позволяваше на едно късо разстояние да избягам от противника. Дългото бягане вече е маратон... Аз дори имах затруднения да покривам теста на Купър, който беше модерен по мое време. А и не съм бил някакъв режимлия, та чак вода да не пия.

И цигари съм палил, но трябва да имаш мярка кое кога и доколко е позволено. Но ти попита на какво искам да уча малките. По принцип навсякъде в живота трябва да се мисли и преценява всяка стъпка, но особено във футбола само с едни крака не става. За това винаги давам един пример с “Берое”. Още се помни, че през 1979 г. играхме 1/8 финал за КНК с италианския гранд “Ювентус”. В първия мач на собствен терен победихме с 1:0 и това досега се смята за една от най-важните победи на българския клубен футбол.

На реванша в Торино те ни поведоха с 1:0, а в 90-ата минута ние атакуваме. От центъра подадох вдясно на Таньо Петров-Чапъра. Той спринтира, финтира защитниците и изсипа топката към вратата на Дино Дзоф, който в този момент беше паднал на терена и се изолира от играта. Може би Чапъра искаше да подаде вляво към Валентин Пеев, но топката се завъртя и полетя към вратата на “Ювентус”. В такъв момент има три възможности: или става гол, или топката излиза в аут, или се удря в гредата и се връща на терена. Ти като футболист трябва да предвидиш третата и да си готов да посрещнеш отбитата от гредата топка. Затова викнах на Таньо да спре и да чака топката. Но викнах така, че ме чули и на резервната скамейка. Но не и Чапъра - той продължи да си тича и вместо топката влезе във вратата на Дзоф и се оплете в мрежата.

А топката наистина се удари в гредата и се върна на игрището, където нямаше кой да я вкара в мрежата. После дойдоха продълженията и ни отстраниха, като ни вкараха още два гола. Вярно, при първия топката беше излязла в аут, но какво от това? После разбрахме, че италианците играели за премия от 3000 долара, преди продълженията им я вдигнали на 6000. Нашите премии за победа бяха 250 лева, но ги направиха 400.

Представяш ли си, бяхме на косъм да отстраним “Ювентус” начело с Джовани Трапатони, в който по това време играше по-голямата част от италианския национален отбор: Дино Дзоф, Клаудио Джентиле, Марко Кабрини, Роберто Бетега... Бяхме на косъм, но не стана.

- В тези мачове ти не вкара гол, но пък изработи дузпата, с която “Берое” победи в първия мач. Кой те спъна тогава?

- В Стара Загора ме пазеше Джентиле, но в 81-ата минута, когато стана дузпата, се спънах сам в италианското наказателно поле. Беше валял дъжд, в калното наказателно поле имаше струпани много играчи, а аз реших да мина точно през тях. То няма откъде да минеш, но се спънах в нечий крак, а съдията от Швейцария даде дузпата. После, може би и за компенсация, изгони Теньо Минчев.

Тази дузпа я вкара Гошо Стоянов-Бръснаря. Така му викаха заради занаята на баща му. Често потърпевшите изпълняват дузпите, но аз не бях дузпаджията в отбора. Предпочитах да бия фаулове от пеналта, на това съм се учил от Петър Жеков, с когото бяхме двойка нападатели в първата ми беройска година. Аз играех зад него и трябваше да го захранвам с топки. Така се бяхме сработили, че ако искаше на носа, и на носа щях да му подам.

- На “Ювентус” не вкара, но през 1972-а на “Аустрия” отбеляза общо 7 гола, 5 от които в първия мач пак в Стара Загора...

- Зависи как ще ти тръгне един мач. Тогава Георги Белчев ми центрира една топка, аз я намерих от воле и я пратих в главата на техен защитник.

Момчето сигурно получи леко комоцио, но остана да играе. После на няколко пъти се объркваше и ми подаваше топката, която улесни задачата ми.

След този мач австрийците ме харесаха и ме искаха да играя при тях, но това стана възможно чак през 1980 година. Нали имаше изискване български футболист да играе в чужбина чак след като навърши 28 години. През това време от мен се интересували дори от “Манчестър Юнайтед”, от испанския “Еспаньол”, но тези работи ги научих много по-късно. А тогава австрийците очаквали звездата Ханс Кранкъл, който играеше като преотстъпен в “Барселона”, но той поставил невъзможни финансови условия и потърсиха мен. И стана така, че с “Аустрия” станах шампон, а с “Берое” стигнах едва до трето място.

Там играх със заплата 1500 долара. Година по-късно дойде Чавдар Цветков и вече взе 100 хиляди. Но пък направих пробива на български футболисти на Запад. Във Виена попаднах в друг свят. Много неща научих в “Аустрия”, но първото, за което се сещам е, че там си перяха екипите след всяка тренировка. А у нас ги перяхме веднъж на седмица.

- Гурбетът в Австрия е една от малкото ти изневери на “Берое”. Всъщност, за един сезон игра и в Свищов...

- След земетресението през 1977 година. Записахме се със съпругата ми Илка студенти, но всъщност отидох в Свищов на инат - в “Берое” ме обвиниха, че съм искал да продам мач на “Ботев” (Пловдив). По това време треньор ни беше Иван Манолов-Големия орел. Решил той да полегнем на “Ботев”, но го прави хитро - предварително обяви, че аз, Борис Киров и Жельо Домата сме продали мача. И на самия мач сменя Домата още в 10-ата минута, след още 10 минути вади и Борис Киров. На почивката го питам какво става, а той: Ако имах право на още една смяна, итеб щях да сменя... Той човекът така си намерил алиби да обезкръви отбора. След мача аз викам: Помнете ми думата, този догодина ще е треньор на “Ботев”. Така и стана.

Като преминах в “Академик”, ме наказаха да не играя един полусезон. И ми измислиха, че не съм си плащал тока в Стара Загора - извадиха ми сметка от 600 лева. 600 лева при заплата 80 лева - представяш ли си? От този период е приятелството ми с Валентин Михов. А с фланелката на “Академик” ми се наложи да изляза само веднъж срещу “Берое” - на мача в Свищов. Тогава ни биха, а мен ме пази, и то доста успешно, Теньо Минчев. Е, не вкарах гол на “Берое” и в Свищов ме упрекваха, че било нарочно.

Така с моите изневери. А са ме искали и от “Славия”, от ЦСКА, от “Левски”. Дори една година бях на заплата в “Левски” и ми дадоха звание лейтенант, но след смъртта на Гунди и Котков през 1971 г. смениха Ангел Солаков, вътрешен министър стана Димитър Стоянов и връзката на “Левски” с “Берое” се прекъсна.

Сега си давам сметка, че ако играех в София, нямаше да запиша 36 мача с националния отбор, а поне 66. А по мое време централни нападатели в националния бяха Георги Аспарухов, Петър Жеков, на чие място да играя?

А после, когато това стана възможно и първият ми треньор в “Берое” Христо Младенов водеше националния отбор, през 1974 г. се разболях от жълтеница. Той искаше да наложи беройско нападение - аз, Борис Киров и Димитър Димитров, но заради болестта не заминах. Хепатитът се оказа най-тежката контузия в кариерата ми. Чупил съм левия си крак още в Мадан, но това беше по-страшно. Така и не разбрах откъде пипнах жълтеницата. Дали защото не се възстановявахме добре след преумора, дали защото в националния отбор всеки ден ни вземаха кръв за изследване - ей тук, от ушите, и нещо е било замърсено...

И от същата тази 1974 г. е парадоксът, че станах голмайстор на България с 20 гола, отбелязани само през есенния полусезон. Ако бях играл и през пролетта, сигурно щях да взема “Златната обувка”, в такава форма бях.

- Казват, че заради ината си се размина и с шампионската титла на България вече като треньор?

- Не е тайна, че като старши треньор колегата ми от “Берое” Евгени Янчовски стана шампион през 1986 г. с моята селекция. Взе само Стоян Бончев и Мюмюн Кашмеров. Преди него начело бях аз. Само че се скарахме с председателя на клуба Бончо Мерджанов за това на коя дата да започнем подготовката за новия сезон. Аз държах, че сезонът беше тежък, момчетата трябва да почиват 3 дни повече и настоявах да почнем на 11 юли. Той искаше на 8-и. Аз не отстъпих и си пуснах молба за освобождаване. Уж я бяха хвърлили в коша. После ходих до Смолян да договарям условията за подготовка, връщам се в Стара Загора и чувам, че Янчовски вече е старши треньор. Дори от клуба излъгали в партийния комитет, че не искам да ида на среща там, за да изяснят защо искам да напускам. Така стана тогава - едни сяхме нивата, други я ожънаха.

- И като футболист ли беше толкова чепат?

- Не търсех карез на другите. И много рядко са ме гонили, но веднъж сам напуснах по време на мач. Беше в Перник срещу “Миньор”. Ние поведохме с 3:0, те ни изравниха. И вкараха четвърти гол, но от явна засада. Заобиколихме съдията, не помня кой беше, и 5 минути не му даваме да излезе от наказателното поле. В един момент той ни излъга, че отива да се консултира със страничния, а заложи топката на центъра. Само че по правилник, ако не бъде подновена играта от отбора, допуснал гола, той не се зачита. И аз казвам на моите съотборници никой да не бие центъра.

Добре, но в този момент треньорът ни прави смяна и пуска Тошко Апостолов, който нищо не знае. А треньорът му наредил да влиза и да бие центъра, страх го е да не загубим служебно. Той така и направи, а аз му се скарах: Що риташ, бе? Тошо ме погледна и хукна да бяга, а аз инстинктивно го настигнах и му теглих един шут отзад.

После не чаках да ме гони съдията, сам си тръгнах от терена, а публиката хвърля камъни и снежни топки по мене. Но аз си излязох невъзмутимо. Дори извадих и двете ъглови флагчета и ги хвърлих в стената на стадиона. После ме наказаха за 3 мача, двата ги опростиха.

Държах на честността. И пак имам една история с пернишкия “Миньор”. За да останат в групата, трябваше да бият в Стара Загора. И ми носят 10 хиляди лева на ръка само и само да кажа, че съм контузен, и да не играя в този мач. Разбираш ли, 10 хиляди, при положение че апартаментът ми по това време струваше 5200 лева? Можело да дадат и още 10 бона, ако трябва да посветим в заверата и други играчи. И какво се иска от мен - да се хвана за слабините и да кажа, че съм контузен. Но аз - не! Казах на треньора Иван Танев какво искат от мен, влязох, вкарах им 4 гола и си излязох.

- Срещу кои защитници ти е било най-трудно?

- Срещу грубите. Онази вечер ми се обажда Георги Илиев-Майкъла от ЦСКА. Били в някаква компания и го поднасяли, че съм му прекарал веднъж топката между краката, та ме пита дали е вярно. А аз го питам: Ти защо играеше грубо срещу мен? Той вика: Аз не те контузвах, аз те убивах на терена.

А срещу Добромир Жечев от “Левски-Спартак” например ми беше лесно. Даже съм му казвал, че заради усрешните ми игри срещу него ме направиха национал.

- Кое все пак е по-лесно - да си футболист, треньор или скаут, какъвто си сега в “Берое”?

- Футболист, разбира се. И да сбъркаш, ще наведеш глава, ще помълчиш и ще ти простят.

- Кой е най-скъпият ти спомен от времето, когато играеше футбол?

- Не зная какъв човек съм, но чак сега си давам сметка, че нищо не съм запазил от онова време. Всичко съм раздал - екипи, обувки. Дори и фланелките, които сме си разменяли с различни футболисти. Останал ми е само един медальон с моята и със снимката на жена ми. С него под фланелката играех във всеки мач, а по мое време това все още не беше забранено.

Визитка

Петко Петков е роден на 3 август 1946 г. в пазарджишкото село Синитево. Идва в “Берое” през 1968 г. от “Горубсо” (Мадан), преди това е играл и в “Локомотив” (Септември). През 1977 г. се състезава за един сезон в “Академик” (Свищов), след което се връща в Стара Загора. С “Берое” е носител на бронзовите медали от първенството през 1971/1972 г.

В периода 1980-1982 г. е футболист на “Аустрия” (Виена). Там става първият българин, шампион и носител на купата на Австрия.

Голмайстор на “Берое” за всички времена. Със зелената фланелка в "А" група вкарва 144 гола, но казва, че са повече, защото навремето членувал в създадения от спортния седмичник “Старт” “Клуб 150”. Голмайстор на България за 1974 и 1976 г. Рекордът му в “Б” група са 56 гола за една шампионатна година.

Записва 36 мача в “А” националния отбор на България. В състава е за световното в Мексико през 1970 г., но не играе. За следващото рита в квалификациите, но след това се разболява от хепатит и отпада от групата. В края на ХХ век е обявен за футболист на столетието в Стара Загора.

Прекратява състезателната си дейност през 1983 година, завършва ВИФ и става треньор. Освен “Берое”, през годините е водил отборите на “Локомотив” (Стара Загора), “Академик” (Свищов), “Черно море” (Варна), “Загорец” (Нова Загора), “Ботев” (Гълъбово), “Берое 2000” (Стара Загора).

В момента е скаут на “Берое” и председател на сдружението с нестопанска цел “Спорт за всички” в Стара Загора, в чиято футболна школа тренират 160 деца.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 2

Сортирай по:

0
Нищо страшно няма да се живее под наем ! Страшното е да нямаш доходи !

0
Само Берое

Добави коментар

Добави коментар

Халф на ЦСКА пред трансфер в италианския Лацио

Полузащитникът на ЦСКА Иван Маркович може да напусне клуба в изненадваща посока, а именно един от грандовете на италианския футбол - "Лацио". Информацията е на интернет страницата Lazionews24.

Печалби от тираж №101 на Българския спортен тотализатор

"6 от 49", I теглене (10, 11, 13, 20, 28, 48) I гр. (6) - няма II гр. (5) - 15 по 2310,10 лв. III гр. (4) - 673 по 51,50 лв. IV гр. (3) - 13 926 по 3,50 лв. Джакпот - 1 266 461,83 лв.

Джакпотите оцеляха отново

Днес отново всички джакпоти на БСТ и за неделя най-голямият джакпот, който ще се натрупа, е в първо теглене на играта 6/49 и е в размер на 1 290 000 лева.

Британец: Видях страх в очите на Кличко

Владимир Кличко на този етап нямал никакво намерение да се бие с Тайсън Фюри. Мениджърът на британеца Франк Уорън разкри, че опитът му да се свърже с щаба на украинеца претърпял пълен провал.

Най-силният мъж на Америка стана спортист на годината в Гоце Делчев (Снимки)

Най-силният мъж на Америка за 2014 г. стана спортист на годината в родния си гр. Гоце Делчев. 34-годишният Димитър Саватинов от 8 г. живее в САЩ и редовно участва в състезания по силови спортове.

Виковете "Моци! Моци!" донесоха на Алекси Сокачев награда от рефери

Спортният журналист от bTV Алекси Сокачев, който достигна неподозирани висоти в отразяването на успехите на "Лудогорец" в Европа,  бе награден за най-атрактивен футболен коментар за 2014 г.

Херо проговори: За Мурсия можеше да освободят 10-15 играчи, за мен - не

"През лятото за Мурсия можеше да се освободят 10 или 15 човека и да се привлекат още, а на мен не ми се даде възможност. Така усетих, че явно не съм желан в този клуб.