БУЛАТ НИГМАТУЛИН*
ПРОЕКТЪТ АЕЦ "Белене" не е нужен нито на България, нито на Русия в сегашния си вид. Това твърди и с днешна дата Булат Нигматулин, първи заместник-директор на руския Институт по проблемите на естествените монополи и бивш зам.-министър на атомната енергетика на Русия. Преди време в София той посочи, че ядреният проект носи високи рискове и за двете страни, тъй като има опасност да не върне направените инвестиции. Заради това твърдение той си навлече възмущението на президента на "Росатом" Сергей Кириенко.
В интервю пред руското издание ProAtom.ru Нигматулин отново разкритикува продължаването на българския ядрен проект, който според него е за сметка на руския бюджет и е нерентабилен. Според експерта общата инвестиция в АЕЦ "Белене" се изчислява на 10 млрд. евро, като се включат и допълнителните разходи на българската страна за строеж на инфраструктурна мрежа за преобразуването и транспортирането на произвежданата в централата електроенергия към преносната мрежа.
Товар от 24 млрд. евро за българската икономика вижда в реализирането на този проект Нигматулин. При това положение проектът може да се изплати за 19 години при производство на 14 млрд. квтч електроенергия от двата блока на стойност не по-малко от 10 евроцента за квтч, посочва експертът и сравнява тази цена с тарифата на АЕЦ "Козлодуй", която е 2,2 евроцента.
Нигматулин посочва, че българската икономика ще бъде натоварена с 27 млрд. евро за 19-те години за изплащане на проекта.
Според него планираната, но с неясно бъдеще втора атомна централа в България не е необходима на българската икономика. Той посочва, че в резултат на деиндустриализацията на страната има спад в потреблението на електроенергия и големи излишъци на електроенергия.
През 2010 г. при обща разполагаема мощност 8,6 гигаватчаса (гвт) резервът от мощности в България възлиза на 1,8 гвт или 26%, а експортът - на 20%. Според прогнозите на Националната електрическа компания (НЕК) от 2010 до 2015 г. потреблението ще нараства с 1,13% годишно. Към 2020 г. потреблението ще е със 7,4% по-високо, а към 2025 г. - с 18,4%. Нигматулин посочва, че това е предвиждане само ако няма икономически кризи. Той дава за пример кризата от 2008 г., след която през 2010 г. потреблението е намаляло със 7,6% - от 39,5 до 36,6 милиарда квт.ч.
Независими експерти прогнозират въобще отсъствие на какъвто и да било ръст в потреблението и смятат, че то ще достигне нивото от 2008 г. (39,5 млрд. квтч) едва през 2030 г. Мисля, че прогнозата им е близка до реалността. Това следва, първо, от намаляването на броя на населението на България от 7,5 до 6,6-6,9 милиона до 2030 г. според Националния статистически институт, посочва Нигматулин. Второ, от съпоставката на БВП и производството на електроенергия на глава от населението в България и в съседните й страни АЕЦ "Козлодуй" е достатъчна, анализира експертът.
По БВП България е една от най-бедните страни в Европа. Същевременно в България производството на електроенергия на глава от населението е 5900 квтч, в Италия - 4900 квтч, Гърция - 5400, в Унгария - 3600, в Турция - 2900, в Румъния - 2700. От което се вижда, че българската икономика има съществен излишък от електроенергия в сравнение със своите съседи дори при годишен износ от 7-8 млрд. квт.ч (20% от обема на производството), посочва специалистът.
Ето защо строителството на АЕЦ “Белене” до излизането от експлоатация на двата блока на АЕЦ “Козлодуй”, тоест до 2030-2035 г., е икономически необосновано, подчертава Нигматулин. Пазарен риск от 27 милиарда евро представлява непосилно бреме за икономиката на България и е в противоречие с политиката на ЕС за стабилизация, допълва той.
Нигматулин коментира още дали България ще може да върне на Русия щедро предлагания й от "Росатом" кредит за дострояване на атомната централа, какви рискове поема Русия в случай, че вложеното в строителството на “Белене” не се върне. Според него на България не й трябва да приема условията на Русия за строеж на АЕЦ, а трябва да се поучи от Турция как се сключва договор за изграждане на ядрена централа.
Според експерта България трябва да се притеснява от руски натиск за преждевременно спиране на АЕЦ “Козлодуй” като увеличаване на гаранциите за възврьщаемост на инвестициите в АЕЦ “Белене”. Този натиск съвпада с аналогичен натиск от страна на европейските страни, преследващи свои интереси в тази област.
Строителството на АЕЦ “Белене” би било оправдано, ако можеше да се организира износ на електроенергия от тази централа за съседните страни. Този експорт обаче ще бъде възпрепятстван от високата цена на електроенергията от новата АЕЦ и политиката на тези страни за обезпечаване на националната енергийна сигурност чрез строителство на генериращи мощности на собствена територия. Пример за това е Турция, посочва Нигматулин. Според него единствената възможност за България да продължи строителството на “Белене” е да покани за съинвеститори в проекта електроенергийните компании от съседните страни, изпитващи дефицит на енергия. Трябва да се разгледа и вариантът за строителство на 7-и и 8-и блок на площадката на АЕЦ “Козлодуй”.
Нигматулин задава и въпроса: "В какво е руският интерес в АЕЦ “Белене”, ако, разбира се, не подменяме това понятие с корпоративни или с нечии лични интереси? Според мен опитът за изтегляне от руската икономика на средства, които биха могли да работят за нейното развитие, и влагането им в проекти с голям риск да не бъдат върнати, представлява предателство, както и да се лъже ръководството на страната за ефективността на този проект, казва Нигматулин и пита за какво са й на Русия нови невъзвращаеми дългове.
*Булат Нигматулин е бивш зам.-министър на атомната енергетика на Русия