Три неща, които показва новият рейтинг на висшите училища

ГЕОРГИ СТОЙЧЕВ 

Данните в новото издание на рейтинговата система за висшите училища в България дават основание да се направят най-малко три извода:

Първо, българското висше образование не може да бъде възприемано като монолитно цяло. Резултатите от рейтинговата система показват, че има видима диференциация както между различните професионални направления, така и вътре в тях.

Разликите в нивата на безработица сред завършилите висше образование през последните 5 години в различните професионални направления варират от 0,3% при направление “Фармация” до 7% сред завършилите професионално направление “Животновъдство”.

Разликите по отношение на приложението на придобитото висше образование също варират в широки граници от 90-95% в направления като “Медицина”, и “Военно дело” до под 17% в “Туризъм”.

Сред завършилите различни висши училища в едно и също професионално направление контрастите са не по-малки. В най-масовото професионално направление “Икономика” например средният осигурителен доход на завършилите висшите училища в челото на класацията надхвърля с до 3 пъти този на завършилите висши училища в дъното на класацията.

Тези съществени различия показват, че само по себе си наличието на диплома за висше образование не е достатъчно условие за успешна реализация на пазара на труда. Не по-малко важно е по каква специалност и в кое висше училище е придобита тази диплома.

Второ. Рейтинговата система показва, че за да има адекватна връзка между висшето образование и пазара на труда, е важно наличието не само на конкурентоспособни университети, но и на конкурентоспособни работодатели.

В професионалните направления, в които има силни университети, но не толкова силни работодатели, се създава съществен риск от изтичане на кадри извън страната и намаляване на ефективността на публичната инвестиция във висше образование. Въпросът е особено чувствителен, когато става дума за сфери, в които общественият сектор е основен работодател.

Характерен пример в това отношение е професионално направление “Медицина”, в което на практика всеки трети студент е чужденец, а всеки втори завършил не се реализира на българския пазар на труда. Това означава, че без реформи в здравеопазването, които да направят този сектор привлекателен за българските специалисти, може да се стигне до ситуация, в която да имаме много добри медицински университети, които да подготвят голям брой качествени специалисти, но въпреки това да нямаме достатъчно лекари, които да обслужват пациентите в страната.

Трето. Българското висше образование не само обслужва пазара на труда, но то самото представлява пазар, на който търсенето определя предлагането.

Особеността на този пазар е, че висшите училища, които предлагат образователни услуги, трябва да отговарят на два вида търсене - от една страна, на търсенето на подготвени специалисти от бизнеса и останалите работодатели, а от друга - на търсенето на конкретни специалности от кандидат-студентите.

В момента висшите училища в много по-голяма степен реагират на търсенето от страна на кандидат-студентите, отколкото на това от страна на бизнеса. Причината е, че финансирането както в държавните, така и в частните висши училища зависи от броя на приетите и обучавани студенти, а не от реализацията на завършилите на пазара на труда.

Това създава силни стимули висшите училища да следват политика на широко отворени врати на входа и широко затворени очи на изхода. За да има положителна промяна, е необходимо да се създадат условия за синхронизиране на търсенето на специалности във висшите училища от страна на кандидат-студентите с търсенето на специалисти от страна на работодателите

Това може да бъде постигнато чрез инструменти като рейтинговата система, които увеличават прозрачността на висшето образование и създават предпоставки за информиран избор от страна на кандидат-студентите, съобразен с възможностите за реализация на пазара на труда.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 4

Сортирай по:

0
Авторе, ама ти си взел много насериозно измислените рийтинги.

0
Функцията на българските университети всъщност е социална...когато аз кандидатствах през 80-те години влизахме 1 от 5 средошколци (беше голямо събитие за семействата на приетите, които се убиваха да се хвалят), а останалите 4 отиваха да бачкат в заводите. След като през 90-те години ликвидираха повечето промишленост, тези 4 нямаше къде да се дянат (тогава беше трудно да се вземе виза за Запад) и им направиха 52 ВУЗ (ПУЦ) -ове, за да не се шляят по улиците и генерират престъпност. През тази година ще завършат около 67-68 хил.д., които ще кандидатстват за около 75 хил.места :))) Имайки предвид, че 10-на хиляди ще гледат да отидат на Запад, значи 50-55 ил.кандидатстват за 75 хил.места. В момента всеки средностатистически олигофрен може да стане студент. Ако обаче се закрият например половината ВУЗ-ове, тогава всяка година ще идва бодра 30 хилядна смяна безработни, които искат бърз и лесен живот- направо са си заплаха за националната сигурност :)

0
И най-важен извод е, че българското висше образование и БАН се нуждаят от онази част от бюджетните пари, която сега отива за хрантутниците от частните неправителствени организации, най-големият лапач от които е "Отровено общество"!

0
Рейтингът е направен да се отбие номера за пред ЕС. Щом тресещата се от скандали и корупция в медиите Свищовска академия начело с нейният пишман ректор Величко адамов и 2500 валшиви дипломи издадени от него се намира сред първата 10 -ка на престижните университети в този рейтинг си на това място в зависимост приноса към ГЕРБ

Добави коментар

Добави коментар

Лишават хората от парите им

Всяко действие в осигурителната система задължително трябва да бъде базирано на експертни разчети. Докато споразумението между правителството и синдикатите ни предлага класически пример на слон в

Камерите на МВР са слепи вече при 3-ти поред министър

Колко нелепо е да отмениш законността на видеонаблюдението на Пътна полиция и да те блъсне кола, докато пресичаш неправилно точно пред камера, която обаче се оказва бутафорна и не успява да заснеме

Министър Москов, по-добре ли е умрял циганин вместо пребит лекар?!

Загрижен да покаже съпричастност към тези, на които е най-големият началник - лекарите, в частност тези от Бърза помощ, здравният министър Петър Москов направи едно от най-расистките,

Късно е, Любе, за китка...

“- Късно е, либе, за китка, месечинка си залезе, а петли не са попели - време е сега потайно, грозна, невярна полунощ; звезди блещукат над нази, веди прелитат край нази - змееве,

„Прозрачни планини” е гражданска инициатива за събиране на позиции

Във връзка с публикуваната на 24 ноември 2014 г. в 17:04 ч. публикация на електронната страница на вестник „24 часа“ екипът на проект Прозрачни планини би искал да използва правото си на отговор.

Становище на НГК „Природата за хората и регионите” относно швейцарска програма „Прозрачни планини”

Три швейцарски програми блокират развитието на зимния туризъм в България чрез намеса във вътрешната ни политика. Те се изпълняват от Фондация "Биоразнообразие",

Реклама на Lafka в “Капитал” разсърди “Протестна мрежа”

В последния брой на в. “Капитал” се появи реклама на сокове във веригата Lafka, което предизвика бурна реакция в социалните мрежи. “Тъжен ден за българската демокрация - написа във фейсбук страницата

  • Три причини за взривовете

    Поредният взрив във военен завод, при който отново има жертва, показва най-малко три неща. Първото е, че правилата за организацията на работа в тези заводи очевидно не са достатъчно строги, щом през няколко месеца стават толкова тежки инциденти. Второто е, че дори и когато се правят инспекции дали се спазват нормите за безопасност на труд (както
  • 10 правила за весело коледно парти - фейлетон от Лола Монтескьо

    БЪЛГАРИТЕ сме организирани хора. Неслучайно ни наричат прусаците на Балканите. Почти към всичко подхождаме с мисъл и план. Ето, дори коледните партита се организират в детайли още през август. Ако не резервирате ресторанта и хотела тогава, сега вече нямате никакъв шанс. Всичко е заето и препълнено от месеци. Така де, Коледата е сериозен празник,