Три неща, които показва новият рейтинг на висшите училища

ГЕОРГИ СТОЙЧЕВ 

Данните в новото издание на рейтинговата система за висшите училища в България дават основание да се направят най-малко три извода:

Първо, българското висше образование не може да бъде възприемано като монолитно цяло. Резултатите от рейтинговата система показват, че има видима диференциация както между различните професионални направления, така и вътре в тях.

Разликите в нивата на безработица сред завършилите висше образование през последните 5 години в различните професионални направления варират от 0,3% при направление “Фармация” до 7% сред завършилите професионално направление “Животновъдство”.

Разликите по отношение на приложението на придобитото висше образование също варират в широки граници от 90-95% в направления като “Медицина”, и “Военно дело” до под 17% в “Туризъм”.

Сред завършилите различни висши училища в едно и също професионално направление контрастите са не по-малки. В най-масовото професионално направление “Икономика” например средният осигурителен доход на завършилите висшите училища в челото на класацията надхвърля с до 3 пъти този на завършилите висши училища в дъното на класацията.

Тези съществени различия показват, че само по себе си наличието на диплома за висше образование не е достатъчно условие за успешна реализация на пазара на труда. Не по-малко важно е по каква специалност и в кое висше училище е придобита тази диплома.

Второ. Рейтинговата система показва, че за да има адекватна връзка между висшето образование и пазара на труда, е важно наличието не само на конкурентоспособни университети, но и на конкурентоспособни работодатели.

В професионалните направления, в които има силни университети, но не толкова силни работодатели, се създава съществен риск от изтичане на кадри извън страната и намаляване на ефективността на публичната инвестиция във висше образование. Въпросът е особено чувствителен, когато става дума за сфери, в които общественият сектор е основен работодател.

Характерен пример в това отношение е професионално направление “Медицина”, в което на практика всеки трети студент е чужденец, а всеки втори завършил не се реализира на българския пазар на труда. Това означава, че без реформи в здравеопазването, които да направят този сектор привлекателен за българските специалисти, може да се стигне до ситуация, в която да имаме много добри медицински университети, които да подготвят голям брой качествени специалисти, но въпреки това да нямаме достатъчно лекари, които да обслужват пациентите в страната.

Трето. Българското висше образование не само обслужва пазара на труда, но то самото представлява пазар, на който търсенето определя предлагането.

Особеността на този пазар е, че висшите училища, които предлагат образователни услуги, трябва да отговарят на два вида търсене - от една страна, на търсенето на подготвени специалисти от бизнеса и останалите работодатели, а от друга - на търсенето на конкретни специалности от кандидат-студентите.

В момента висшите училища в много по-голяма степен реагират на търсенето от страна на кандидат-студентите, отколкото на това от страна на бизнеса. Причината е, че финансирането както в държавните, така и в частните висши училища зависи от броя на приетите и обучавани студенти, а не от реализацията на завършилите на пазара на труда.

Това създава силни стимули висшите училища да следват политика на широко отворени врати на входа и широко затворени очи на изхода. За да има положителна промяна, е необходимо да се създадат условия за синхронизиране на търсенето на специалности във висшите училища от страна на кандидат-студентите с търсенето на специалисти от страна на работодателите

Това може да бъде постигнато чрез инструменти като рейтинговата система, които увеличават прозрачността на висшето образование и създават предпоставки за информиран избор от страна на кандидат-студентите, съобразен с възможностите за реализация на пазара на труда.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 4

Сортирай по:

0
Авторе, ама ти си взел много насериозно измислените рийтинги.

0
Функцията на българските университети всъщност е социална...когато аз кандидатствах през 80-те години влизахме 1 от 5 средошколци (беше голямо събитие за семействата на приетите, които се убиваха да се хвалят), а останалите 4 отиваха да бачкат в заводите. След като през 90-те години ликвидираха повечето промишленост, тези 4 нямаше къде да се дянат (тогава беше трудно да се вземе виза за Запад) и им направиха 52 ВУЗ (ПУЦ) -ове, за да не се шляят по улиците и генерират престъпност. През тази година ще завършат около 67-68 хил.д., които ще кандидатстват за около 75 хил.места :))) Имайки предвид, че 10-на хиляди ще гледат да отидат на Запад, значи 50-55 ил.кандидатстват за 75 хил.места. В момента всеки средностатистически олигофрен може да стане студент. Ако обаче се закрият например половината ВУЗ-ове, тогава всяка година ще идва бодра 30 хилядна смяна безработни, които искат бърз и лесен живот- направо са си заплаха за националната сигурност :)

0
И най-важен извод е, че българското висше образование и БАН се нуждаят от онази част от бюджетните пари, която сега отива за хрантутниците от частните неправителствени организации, най-големият лапач от които е "Отровено общество"!

0
Рейтингът е направен да се отбие номера за пред ЕС. Щом тресещата се от скандали и корупция в медиите Свищовска академия начело с нейният пишман ректор Величко адамов и 2500 валшиви дипломи издадени от него се намира сред първата 10 -ка на престижните университети в този рейтинг си на това място в зависимост приноса към ГЕРБ

Добави коментар

Добави коментар

Как да се спасим на Великден

Понякога се чудя дали Спасителят не е искал да ни постави на изпитание, като е загивал и е възкръсвал за нас цял един дълъг уикенд. Щото то ден-два всеки може да си наляга парцалите и да е смирен и

"24 часа" - 23 години истина

Вчера станаха 23 години, откакто излезе първият брой на любимия ви вестник “24 часа”. През тези бурни и интересни години всеки ден читателите научаваха от “24 часа” истината - новините, каквито са.

"24 часа" - 23 години истина

Днес стават 23 години, откакто излезе първият брой на любимия ви вестник “24 часа”. През тези бурни и интересни години всеки ден читателите научаваха от “24 часа” истината - новините, каквито са.

Офшорки ще разпродават ниви, цените пак надолу

Две основни събития на пазара на земеделска земя след наскоро приетите промени в закона прогнозират представители на брокерски фирми в страната. Заради забраната офшорни фирми да купуват и да

  • Цената на мълчанието е животът на едно дете

    Можеше ли 7-годишната Пламена от Русе днес да бъде жива? Може би да, ако някой състрадателен съсед или достатъчно наблюдателен учител беше разбрал, че в семейството има насилие, че бащата бие децата си, че писъците от дома им не са глезотия някаква. Толкова много насилие, а нито един човек наоколо не е забелязал. Ако някой просто
  • Аферата “Пенгезов” и задкулисната схема "дело на чекмедже"

    Дълги години в прокуратурата бе много популярен терминът "дело на чекмедже", който в голяма степен илюстрираше пошлите корупционни практики на българските магистрати в годините на прехода. "Дело на чекмедже" не е официален термин - няма да го намерите в учебниците по право, защото е незаконна практика.

МАЛКИЯТ ИВАНЧО