Невъоръжен пази 31 болни, извършили убийства

 3

• Пейзаж на квадрати през прозорец на отделението. СНИМКИ: АВТОРЪТ
• Прозорче с катинар на вратата на филтъра
• Мраморна плоча напомня за убийството на д-р Венера Иванова през 1955 г.
• Сградата, в която е единственото съдебно отделение в страната.

Пейзаж на квадрати през прозорец на отделението. СНИМКИ: АВТОРЪТ

Метална решетка раздробява болничния пейзаж на малки квадрати. Прилича на затвор, което е почти истина - това е съдебното отделение на Държавната психиатрична болница в Ловеч. В него прозорец без решетка няма - нито в стаите, нито в коридора.

На 4 януари обаче 15-годишният Антон (Името е променено - б.а.) се изнизал и по клоните на дърво слязъл от четвъртия етаж.

Момчето, за което има подозрения, че е извършило тежко убийство и два опита за убийства, избягало от единственото отделение в страната за принудително лечение на невменяемост.

В това отделение пациентите могат да се движат свободно, да си вземат кафе от автомата при входа, да мерят теглото си, тъй като там има и кантар.

На входа има метална врата, отваря я мъж, на чието яке пише, че е от охранителна фирма. След като влизам, пак я заключва.

По коридора вървят хора с блуждаещи погледи или вглъбени забили очи в пода - като във филма “Полет над кукувиче гнездо”.

Споделям го с доктора, който вече знае за пристигането ми.

- Не, не е като във филма, грешите - казва той.

- Как да ви наричам?

- Д-р В. Иванов.

- А първото ви име?

- Нека остана така - В. Иванов.

Медикът обяснява, че в момента в отделението се лекуват 35 души, извършили деяния против личността. Уточнява, че само 4-ма от пациентите не са отнели човешки живот.

Всички обаче са тук заради престъпление. По време на досъдебните производства е провеждано лечение, а експертизи са доказали тяхната невменяемост.

С други думи, хората са психично болни и не носят отговорност за постъпките си. Съдът им налага принудително лечение, за да предотврати други опасни прояви на заболяването.

Престоят на пациентите също се определя от съда. Първоначалният срок за лечение е 6 месеца. След изтичането му се иска експертно решение и от него зависи дали болните остават зад решетките, или ще бъдат лекувани в съответното районно отделение.

“Ако междувременно състоянието на пациента се обостри - има рецидив на психоза или автоагресия, може да го върнат при нас”, казва д-р В. Иванов.

От 12 г. той работи в създаденото през 50-те години съдебно отделение. Знае, че през 1955 г. пациент наръгал с нож главния лекар.

За трагичната гибел на 24-годишната д-р Венера Иванова от гара Земен напомня мраморна плоча, поставена на сградата.

Свидетели на зловещата случка отдавна не работят в отделението - пенсионери са.

Питам д-р В. Иванов има ли опасност кървавото събитие да се повтори и как се охранява отделението, щом може пациент да избяга от него.

Според него в наши дни това не би било възможно, тъй като методите за лечение са по-добри. А що се отнася до охраната, тя от 2003 г. не е полицейска. Частна фирма осигурява 24-часово дежурство на по един свой служител. Той не носи оръжие, няма дори палка - абсолютно забранено е.

Присъствието му е само физическо. Придружава медицинския екип на визитация, при раздаването на лекарства, стои в столовата по време на хранене и при ежедневната разходка на двора.

“Когато снеха полицейската охрана, при нас имаше пациент с 4 убийства. Мисля, че това беше грешка. МВР служителите също не носеха оръжие, но респектираха с униформата си.”

Оглеждам се за камери, но не виждам такива. Д-р В. Иванов забелязва озъртането ми и бърза да каже, че наблюдение се извършва само във филтъра.

- Това изолаторът ли е?

- Ние го наричаме филтър.

- Защо филтър?

- Не съм се замислял над семантиката. Елате да ви го покажа.

Влизаме в стая с дебела метална врата, на която има квадратен прорез, заключен с катинар. Отвътре лъхва неприятна миризма на спарено. Леглата са празни и неоправени, здраво занитени за пода.

“Друго в помещението няма, за да не се наранят болните, когато буйстват”, казва лекарят. Високо от един ъгъл се вижда око на камера.

“Престоят във филтъра е най-много 6 часа”, допълва д-р В. Иванов.

Двама лекари, трима фелдшери, 5 медицински сестри и 8 санитари - това са хората, които работят на смени в отделението.

В него камери няма. Казват обаче, че ще са по-спокойни, ако има. По усмотрение на директора на психиатричната болница д-р Митко Митев обаче 2 камери дебнат на входа й, където дежури и портиер.

Откривам Антон в трапезарията. Пременен в червен анцуг, той играе шах с младеж на 18 г.

Най-възрастните пациенти са двама на по 60 г. 15-годишният Антон е най-малък. И определено мястото му не е сред зрелите мъже.

Друго отделение няма. Няма и за жени, макар че при тях също има извършили убийства.

Д-р В. Иванов предлага да ми покаже пациенти, които са повлияни от лечението и са добре. Заварваме 38-годишния Павел от Плевен и Добромир, на 32 г., от Варна, да четат.

Павел вече 3 г. се лекува, след като затрил баща си. Обича да чете “Нешънъл джиографик”, да сваля музика и филми от компютър.

Добромир е с по-дълъг болничен стаж - 5 г. Въдворили го, след като в умопомрачение умъртвил сестра си.

Младият мъж затваря пълното издание на “Приказките на Шехеразада”. Обяснява ми колко философски, различен смисъл има оригиналният превод.

Преди да се случи нещастието, учил квантова физика в Хайделберг. После работил в световно известна фирма. Доверява ми, че освен четенето най-приятно му е да сърфира в интернет - има собствен лаптоп. Предстои в скоро време най-сетне да си тръгне.

“Близките му редовно идват на свиждания - не са се отказали от него.

Знаят, че е болен човек, но се притесняват какво ще кажат съседи и познати, когато се прибере у дома”, обяснява д-р В. Иванов.

Подчертава, че хората в отделението не са престъпници, а просто болни. Никой от тях няма вина за стореното.

“Всеки впечатлява с нещо. Бил е нормален човек, имал е семейство. И в даден момент нещо се случва, след което нищо не е като преди”, снизходителен е лекарят към пациентите си.

В друга стая показва четивото на един от тях. На леглото е захлупена научна литература на английски. В предишния си живот мъжът бил уважаван доцент. Настоял да му донесат и речници, за да поддържа езиковата си култура.

“Всеки пристъп на заболяването води до някакъв дефицит.

Щипе от паметта, волята, рефлексите, мисловната дейност. И руши личността”, категоричен е завеждащият, докато вървим към изхода. Металната врата се затваря с трясък. Зад нея остават живите, истински герои от “Полет над кукувиче гнездо”.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти