Има ли сред близките ви емигрант, попитахме читателите в поредното издание на рубриката "Референдум".
Три четвърти от отговорите ни ги пратиха самите емигранти.
Какво значи това? Първо, че заминалите се интересуват какво става в родината и следят медиите. Второ, че "24 часа" се чете доста зад граница. Трето, че щом така активно се включиха в дискусията ни, значи искат да се чува и техният глас.
Всички, които ни писаха от чужбина, обясняват защо са заминали. Мнозинството сатръгнали, защото не са си харесвали живота тук и са търсили по-добър. За най-голямата група това "по-добър" има икономически измерения.
"Нямаше хляб за мен в България, затова тръгнах да го търся зад граница. И го намерих тук, в Германия. Не само хляб, а и масълце има. Разликата е, че в България всичките ти сили отиват да се бориш за залъка, а тук можеш да си позволиш да имаш мечти", писа ни Gogata.
Дори тези, които са заминали без намерение да се установят в чужбина, а уж временно - за да учат например, - също признават, че в крайна сметка са останали там, защото печелят по-добре, отколкото ако се бяха върнали в България.
Аргументите да остане в чужбина на втората по численост група могат да бъдат обобщени с коментара на Bobo:
Искам да живея в уредена държава, каквато нашата не е.
Трета група пък въобще не приемат понятието емиграция. "Кеф ми е 2-3 години да живея и работя на едно място, после да се преместя на друго. Със сигурност в някакъв момент ще мина и през БГ, може даже да се застоя. Не съм емигрант, а свободен пътуващ човек", писа Даниел.
She's: "Живея в друга държава, но не се чувствам емигрант. Така се чувствам, когато отида за малко в България. Живея на прекрасно място и съм щастлива. Тук няма емигранти, а хора, които за държавата са приоритет."
Ето още мнения на читатели.
salsa: "Едва ли има българско семейство без близък в чужбина."
baba ty: "Неправилен въпрос! Трябва да бъде: Има ли сред близките ви глупаци, които все още са в България."
imigrantka: "Емигрантка съм. Ако не бях аз, трябваше да са децата ми.
Пенсионерка: "И двете ми деца са от почти 10 г. в Англия и Франция. Там се родиха и внучетата. Останахме само старци в България, а после страната ни била застаряваща. За какво се мъчихме и дигахме къщи, апартаменти за деца и даже за внуци? Сега обикалям като глуха кучка из къщата, навсякъде снимки на деца и внуци и много сълзи.
Но ако не са те, досега да съм умряла от глад. Не е важно къде живееш, а как живееш!"
vili: "И трите ми деца са в чужбина и добре че е така, та помагат."
me: "Аз съм емигрант от 11 г. Помагам на брат си, майка си. И на приятелите си, когато закъсат, макар и с малки суми, че и на познати. Макар и устроена в BG с имот и средства, ме е страх да се върна - такова безумие и анархия навсякъде, а аз вече съм отвикнала да се боря с вятърни мелници."
svetla: "Аз съм емигрант, дъщеря ми и съпругът й са емигранти - в чужбина сключиха брак, там се роди първото ми внуче, там имат жилище. Сестра ми и тя е емигрант, само мъжът ми е в България
erich: "Добре че има емигранти, да пращат пари в България. Икономика не се прави с износа на няколко кутии сирене."
knoki: "Добре, че е синчето - праща на сестра си, на моето семейство и на тъща си. Кога за данъци, кога за някоя непосилна сметка. Голям срам е, когато му кажа, че изнемогваме, а се налага да отида за профилактичен преглед. Макар че като безработна плащам някакви си 16,80 лв., ако не е той, не мога да ги отделя. А когато се наложи да започна да правя разходи за възрастните си родители, пак ще се срамувам, но пак ще искам от синчето, за да си изпълня и аз синовния дълг."
В следващ брой:
Още за преживяванията на емигрантите. Колко пари наливат в българската икономика. Какви са мотивите за напускане на страната. (24часа)
Броят на заминалите в последните 3 г. скочи 10 пъти
С Алексей Пампоров, социолог разговаря Женя Милчева
- Знае ли се колко са емигрантите и в кои държави са най-много, г-н Пампоров?
- Има различни изследвания на емигрантския опит и мрежи в страната. Част от тях стъпват на подхода на "24 часа" - питат се живеещи тук дали има членове на техните семейства/домакинства, живеещи в чужбина. По тази схема обикновено около 11% от домакинствата посочват, че имат поне един член, който в момента трайно се намира в чужбина. От гледна точка на броя на домакинствата в страната, съгласно преброяването, това означава, че поне 330 000 в момента са в чужбина и поддържат връзка със своите близки, които все още ги считат като членове на своите домакинства.
Другият подход е чрез данните, събирани от Агенцията за българите в чужбина. Тя изготвя експертни оценки за размерите на диаспорите ни зад граница. Съгласно данните на АБЧ страната с най-много емигранти от България е Турция - около 450 000 хил. души. Около половината от тях са турци и миллет (турскоезични цигани), които емигрират по време на "голямата екскурзия" след възродителния процес или в началото на 90-те. Другата половина са помаци, които емигрират още в периода между двете световни войни и днес в Турция имат по-скоро статут на местно малцинство със собствени населени места, отколкото на емигранти. Понеже емигрантите в Турция са мюсюлмани, АБЧ и държавните ни институции като цяло имат по-особено отношение към тях и не ги броят за "български емигранти".
Оценките за българските емигранти в чужбина са, че броят им е над 1 млн. Най-много живеят в САЩ - около 250-300 хил. - основно емигрирали в периода 1990-1997 г. След това САЩ преразглеждат политиката си за "лотарията" зелена карта. Втората по големина общност е в Испания - около 150-170 хил. Следва Великобритания - около 110-150 хил. души. В Италия са 100-130 хил., в Германия 60-100 хил.
Най-противоречиви са оценките за Гърция и Кипър - от 80 хил. до 400 хил. Вероятната причина за това е, че Гърция не се смята за страна на постоянна емиграция, а на сезонна трудова емиграция, т.е. голяма част от хората, които имат постоянно жилище в Гърция, поддържат и жилище в България. За разлика от тези в САЩ, Канада, Германия и Обединеното кралство, които обикновено продават жилищата си тук и трайно се установяват там.
- Намаляват ли, или се увеличават емигрантите спрямо някакъв предишен период - примерно преди влизането на България в ЕС?
- Емигрантите намаляват и това се дължи на естествената логика на емиграцията - който е искал да емигрира след падането на желязната завеса или в периода на Виденовата криза, го е направил. Който е искал да емигрира след присъединяването ни към ЕС - също. По данни на НСИ и Евростат в момента средногодишно страната напускат около 20-25 хил. души основно на възраст 25-39 г. Трябва да се отбележи, че през последните три години (т.е. с началото на управлението на ГЕРБ) се наблюдава увеличение на емиграцията близо 10 пъти в сравнение с управлението на тройната коалиця (2-3 хил. души годишно). В това отношение България все още е "донор".
- Какви са основните групи сред емигрантите - нискоквалифицирани, които се хващат като общи работници; средни специалисти; високообразовани, "купени" от чужди компании; други?
- Има всякакви емигранти. "Циркулярните емигранти", т.е. тези, които отиват в чужбина за 3 до 6 месеца, живеят там, връщат се, харчат припечеленото, след което пак отиват - обикновено са нискообразовани и работят на позиции, които не изискват специална квалификация - шофьори, берачи на плодове, общи работници, чистачи. Инженерите се ориентират към Германия. Лекарите - към Великобритания. За високообразованите най-голямо значение има какъв е езикът, който са учили в университета или езиковата гимназия/паралелка преди него. Понеже английският доминира в образователната система, САЩ, Канада и Великобритания също стават естествени притегателни центрове.
- Кои области и какъв тип населени места най-често "кръводаряват" - селата, малките градове, големите градове? Икономически по-изостаналите райони ли се "изпаряват" първи?
- Всички "кръводаряват" горе-долу еднакво. В малките селища е по-осезаемо, защото те "кръводаряват" и в посока София и големите градове. Съвсем стандартна е траекторията "село - Пловдив или Варна - София - чужбина", в която Пловдив или София могат да отсъстват като стъпка. Да, емигрантите от по-малките населени места формират диаспори и е нормално жителите от един малък град да се съберат в друг град или село в дадена държава чрез съседските и приятелските си контакти тук.
- Има ли етническа структура емиграцията?
- В сравнение с българите ромите пътуват приблизително два пъти повече в чужбина. Но те обикновено се връщат в България. Факторът не е етническата принадлежност, а нивото на образование. Високообразованите роми отиват в САЩ, Англия и Германия по начина, по който това правят и високообразованите българи като цяло. Нискообразованите роми, а такива са 80%, отиват в Гърция, Испания и Италия, за да работят сезонна селскостопанска работа или по-черна работа в туристическия бранш и строителството - общи работници, чистачи.
- Гурбет и изселване - първото преход ли е към второто?
- Ако като гурбет се разглежда циркулярната емиграция, то тя не е преход към трайна емиграция, защото хората просто искат да припечелят пари, които се връщат да харчат у дома. За тях важи принципът "добре е там, където е родината". За високообразованите обаче намирането на работа в чужбина често е път от кариерната и житейската траектория и правилото е "където е добре - там е отечеството".