Идва голямото възкресение за земния живот. За църквата то е свързано с идването на Христос - нравствена и духовна опора за християните по света. Събужда се и природата, за да извърви годишния си цикъл. Народът почита в един празник и двете начала - духовното и природното. Защото, макар и с различни ритуали, посланието на църквата и на фолклора е едно - възкръсва се за нов живот.
Знак за това е даден осем дена преди Великден - на Лазаровден, който е тази събота. Лазар, или Еliazar на староеврейски, означава "Бог помага" или "Божа помощ". Името подсказва по божествен начин какво ще се случи на Лазар. Исус разбира, че приятелят му е болен, но пристига във Витания 4 дни след смъртта му. Когато казва: "Лазаре, излез", той оживява и излиза от гробницата. Тогава мнозина повярвали, че Христос е бог. А Исус всъщност с чудото подготвял вярващите за наближаващата кръстна смърт.
Във фолклора този ден е известен с обичая лазаруване - момите берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница на следващия ден. Те пеят по къщите обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет, а накрая се хващат на несключено лазарско хоро.
На Цветница или Връбница според обичая се кършат върбови клонки за здраве, а момите хвърлят венчета в реката. Защо върбови клонки са в основата на ритуала, обяснява църквата, която чества този ден като Вход Господен в Ерусалим. Исус Христос влиза в Ерусалим, посрещнат след чудото с Лазар с радостни викове "Осанна". Пътят Му бил застлан с палмови клони. Тази икона - "Исус влиза в Ерусалим", ще получат читателите в събота с дебелия брой на "24 часа".
У нас вместо палмови клонки преди литургията се освещават и раздават върбови за благословение. Клонки слагаме над иконата или над входната врата вкъщи.