Огромните енергийни загуби в България стават видими още в 80-те години, когато страната се опитва да навакса изоставането си от Западна Европа чрез все по-високо потребление на евтина енергия. И днес за производството на единица продукция България изразходва много повече енергия от европейските си съседи.
Въпреки данните за големи загуби при производството, преноса и потреблението на енергия нито едно българско правителство до този момент не си постави като приоритет намаляването им. Вместо това правителствата предпочитат увеличаване на предлагането, като инвестират в големи енергийни проекти. Ползите от подобна политика за управляващите са явни - големи краткосрочни икономически и политически облаги като тези, свързани със сключването на множество обществени поръчки за изграждане на нови производствени мощности.
А ползите от намаляване на енергийните загуби не носят очевидни политически дивиденти и са "обществено благо" с ниски и забавени във времето политически ползи. Съответно подкрепата за енергийната ефективност е хаотична и неорганизирана, докато всяка генерираща мощност си има обособено лоби - ядрено, въглищно, топлофикационно и т.н.
В този смисъл с обръщението на президента пред Народното събрание в петък за първи път на най-високо държавно равнище фокусът се поставя върху най-неотложните проблеми в енергетиката - ограничаване на огромните загуби, съществено повишаване на енергийната ефективност и диверсификацията на доставките.
Ефективното използване на енергия и ресурси, познато ни като "енергийна ефективност", означава намаляване на количеството енергия, необходима за производството на продукти и предоставянето на услуги, като отопление например. Предвид това, че около
35% от домакинствата у нас не могат да отопляват дома си адекватно, поставянето на изолация на жилището (най-често чрез саниране и дограма) е мярка от първа необходимост.
Досега обаче повечето български домакинства не вземат мерки за повишаване на енергийната си ефективност, не защото са зле информирани или не желаят, а защото не могат да си го позволят. В тази връзка най-големият проблем пред българската политика е намиране на решение на противоречието между цените на енергията, които се повишават и се очаква да растат не само в България, но и на световно равнище, и
ниските доходи, предвид факта, че значителна част от домакинствата са енергийно бедни.
Цените на изчерпаемите енергийни източници са се увеличили многократно - с 50% за петрола, с 80% за газа и с 30% за въглищата. Цените на енергията в Европа са скочили с 40% от 2000 г. насам.
Повишават се цените и в България, не само на енергията, но и на всички стоки и услуги - от опаковките на храни до самите хранителни продукти. Това се дължи най-вече на увеличението на цените на изчерпаемите енергийни източници като петрола. Очакванията за бъдещо покачване са свързани с ред неизбежни промени, като изравняването на ценовите равнища в Европа заради либерализацията и разходите за наложителните инвестиции в енергийната мрежа.
В тази среда намаляването на енергийните загуби е едно от малкото очевидни решения за ограничаване на негативното влияние на повишаващите се цени върху доходите.
За финансирането на тези мерки трябва по-рационалнo да се използват наличните средства от европейските фондове. Ако това не се случи, най-бедната част от населението няма да може да се възползва от тези схеми и ще продължи да консумира предимно въглища и дърва за огрев (60% от домакинствата са използвали дърва поне един път през 2010 г., докато само 7% са ползвали схеми за енергийна ефективност).
Това е не само неефективно, но има и здравни последици, свързани със замърсяването на въздуха, както усетиха всички през изминалата зима.
Трябва да се вземат предвид и рисковете при държавно финансираните мерки за енергийна ефективност. Тъй като се предполага с обществени средства да се решават частни проблеми, има риск от прахосване на средства.
Той трябва да се минимализира, като се продължат утвърдените схеми и се направят нови, които да се целят към онези 35% от домакинствата, които не могат да поддържат адекватна температура в дома си, и към енергийно бедните (които дават твърде голяма част от доходите си за енергия).
Както всяка програма за субсидии, вероятно ще има и нарушения и злоупотреби. Затова трябва да се предвидят системи за мониторинг и контрол.
Намаляването на загубите по преобразуване и пренос на енергия
Половината от произведената в страната енергия се губи в процеса на производство, пренос и разпределение, а загубите на електроенергия при нейния пренос превишават количеството електричество, произведено от възобновяеми енергийни източници. В момента домакинствата разчитат прекомерно на електроенергия за готвене и отопление, а енергийната ефективност на електричеството за тези цели е ниска, като огромна част от енергията се губи по пътя.
Въпреки че не могат да си позволят такъв висок дял в използването на електричество, в момента за българските домакинства няма алтернативи. Нищожна част от домакинствата имат достъп до газ, а за тези, които имат, тя остава твърде скъпа. Стига се до абсурдни на пръв поглед ситуации, домакинства, свързани с газовата мрежа, да се отопляват и готвят на дърва.
Именно тук е ролята на диверсификацията на доставките на газ - чрез нея може да се постигне намаляване на цената за домакинствата в пъти. Това може да направи по-привлекателни инвестициите в газ и инсталации за отопление и топла вода. Малкият дял на газ в българския енергиен микс е едно от големите различия с Европа.
Енергийната ефективност при транспорта
Тя включва развитието на обществен транспорт, затваряне на централните градски зони, подобряване качеството на автомобилния парк и поощряване на видове транспорт с ниски емисии, като метро и железници например. В същото време, смущаващо е наличието на възможности за данъчен кредит за най-енергоемките автомобилни класове, които се ползват от най-платежоспособните, при липсата на стимули за по-ефективни технологии.
Сегашната криза в железниците (хроничното недофинансиране и лошото управление на БДЖ) и постепенното орязване на маршрути са противоположни на европейските тенденции. В Европа този вид транспорт се приема за основна част от нисковъглеродната и устойчива икономика. Проблемите с железопътния транспорт у нас водят до понижаване на възможностите за географска мобилност на по-бедното население. От това следва по-нататъшно изпадане в социална изолация или концентрация на все повече и повече хора в големите градове.
Засега в публичното пространство липсва една по-нетрадиционна страна на енергийната ефективност - подобряване на управлението на енергийните проекти и намаляване на разхищението на средства по обществени поръчки.
ДЕНИЦА МАНЧЕВА, анализатор Център за изследване на демокрацията