С министъра на отбраната Аню Ангелов разговаря Любомир Денов:
- Г-н министър, как се прави интелигентна отбрана. Тези дни обявихте, че все още съществуват пречки пред реализацията на нейни проекти?
- Интелигентната отбрана на първо място изисква разходите да са максимално целесъобразни.
- Но ние вече 22 г. главно това правим - съкращаваме разходите за отбрана?
- Съкращаването на разходите не е характеристика, а причина за необходимостта от интелигентна отбрана. Идеята е със споделени средства да се добиват отбранителни способности, които може да се използват от повече държави.
Това не е нещо ново за НАТО, вече сме го прилагали при системата АУАКС и особено при стратегическите авиопревози, където участва и България. Сега кризата изостря нуждата от споделяне на разходи и съвместно използване на отбранителни способности в техния по-широк спектър.
За пример бих посочил решението на НАТО за т.нар. система за съюзно наземно наблюдение, тласък за което даде най-вече операцията в Либия.
Това решение закъсня с няколко години заради трудното съгласуване на икономически интереси между някои държави - членки на НАТО. Макар и позакъсняла обаче, тази система тръгва, в нея ще участва и България.
- Каква е същността на новата система?
- Това е система от разузнавателни средства - безпилотни летателни апарати, които от въздуха добиват информация за наземната обстановка и я предават на пунктове за управление на съюзните въоръжени сили. Предстои сключването на договори с промишлеността, в това число и с български фирми като подизпълнители.
България е дала съгласието си за общото поемане на разходите за използване и поддръжка на тази система. Единният център за ръководство ще бъде в Италия.
- В България ще има ли някакви елементи? По план на летище Безмер трябва да се разполагат безпилотни летателни апарати.
- В Безмер предвиждаме използването на безпилотни средства за разузнавателни цели за нуждите на отбраната на страната. Иначе у нас ще има елемент от натовската система за съюзно наблюдение, който ще получава и разпределя според потребностите съответната разузнавателна информация.
- Ще се осъществи ли мечтата на върховния главнокомандващ - център за киберотбрана? По силите ли ни са тези разходи?
- По принцип киберсигурността е много важен елемент от системата за отбрана.
В този смисъл идеята на президента Плевнелиев, доколкото аз я познавам, е да се обединят усилията на различни органи, които работят в сферата на киберсигурността. В България например няколко институции имат такива функции. Министерството на отбраната разполага с технически център за тази цел.
- Но няма още решение, всичко е в процес на планиране и разработка? По силите ли ни е всичко това?
- Ние разполагаме с добри специалисти по информационни технологии. А и дейността на този център е много повече организационна и процедурна, отколкото техническа. Въпросният център за киберзащита може да се реализира най-вече на базата на партньорско споразумение с други страни от алианса и странитепартньори. Това обаче няма да стане за сметка на общите фондове на НАТО, а всяка държава ще участва във финансирането.
Създаването на такъв център е особено важно в контекста на бъдещото електронно правителство. То ще бъде неговият най-сериозен щит.
- По-евтино ли ще ни излезе да вземем изтребители втора ръка, г-н министър? Припомням максимата "Не сме толкова богати, че да купуваме евтино"?
- Първо, вариантите за придобиване на многоцелеви изтребител са различни, ние не сме обявили окончателно на кой от тях се спираме. Второ, въпросът за цената е прекалено сложен, прави се точен анализ, затова дори е създаден специален софтуер. Нещо, което изглежда на пръв поглед евтино и ново, впоследствие се оказва, че ще излезе много скъпо, особено когато не се разчитат предварително необходимите средства за години напред.
Бъдете сигурни, че една от основните задачи е предварително да изчислим как ще осигурим жизнения цикъл на типа самолет, който ще изберем. В края на краищата стигаме до извода, че максимумът, който България може да си позволи за нов изтребител, е не повече от 400 млн. долара, и то в рамките на 5 г.
С тези пари трябва да осигурим абсолютно всичко - наземно оборудване, подготовка на техническия персонал и на летателния състав, снабдяване с резервни части и следгаранционна логистична поддръжка. Процесът е сложен и никой не трябва да се сърди, че МО подхожда много внимателно към него.
Затова ние ще доведем нашата работа докрай, но ще оставим на следващия парламент окончателното решение. Засега за охраната на въздушното пространство ще разчитаме на наличните изтребители МиГ-29, ще отделим и средства за възстановяването на няколко самолета от типа МиГ-21.
- Рязко усложнената ситуация в Афганистан не налага ли ускоряване на изтеглянето на нашия контингент оттам?
- Няма такава промяна в ситуацията. Съществува напрежение по един или друг повод. Днес се чух с командирите на контингенти в Кабул и Кандахар. Те изпълняват задачите си. Стратегията за изтегляне от Афганистан обаче е отворена и никой не казва, че тя е закон. Може да се промени в зависимост от конкретната ситуация. А и на срещата на върха в Чикаго ще се вземат важни решения за бъдещето на тази операция и след 2014 г.
- Разумно ли е при недостига на средства да се открива процедура за близо 5 хил. бронежилетки, пък макар и за 5 г.?
- Това е рамково споразумение - ако имаме пари, ще купуваме. Колкото средства трябват за тази година, са заложени в бюджета.
- Експерти обаче казват, че защитният материал кевлар има свойството да остарява?
- Точно затова предвиждаме подмяна на стари бронежилетки с изтекъл срок на годност. Но забележете - никого не съветвам да прави икономии от средствата за индивидуална защита! Колкото и да струват, ще ги дадем, за да имат нашите войници надеждни бронежилетки! Спомнете си колко остро реагирахте преди време вие, журналистите, когато бяха купени едни евтини и леки жилетки!
- Ако наводнението в Бисер се бе случило в Монтанско и Врачанско, откъде щяха да дойдат спасители? По-големите поделения са в Южна България?
- Няма проблем да помагаме и в Северна България.
Армията има 96 модула за борба с пожари, наводнения и други бедствия. Разполагаме и с транспортни самолети и хеликоптери за тяхното своевременно развръщане в района на бедствието. Освен това в Шумен има 1 батальон, в Плевен - център за обучение.
- Защо новият устав предвижда да се козирува на гола глава, г-н министър? В сегашния устав ясно се указва как да се отдава чест без шапка?
- В преобладаващата част от армиите на страните -членки на НАТО се отдава чест с ръка и без шапка. Много от българските военнослужещи работят в многонационална среда и изпадат в конфузни ситуации, когато са приветствани с отдаване на чест с ръка, а те не могат да отговорят със същия поздрав. Все пак това правило ще важи само тогава, когато военнослужещият се намира в района на военен обект.
ВИЗИТКА
Роден на 22 декември 1942 г. в Хасково
Инженер по радиоелектроника и магистър по оперативно и стратегическо ръководство на въоръжените сили
Зам.-началник на Генщаба - 1994-1997
Военен аташе във Великобритания - 1997-2000
Началник на Военната академия "Г. С. Раковски" - 2000-2002
Директор на дирекция "Планиране на отбраната" в МО - 2002
Зам.-министър на отбраната в правителството на ГЕРБ - 2008-2010
Министър на отбраната от 27 януари 2010 г.
Женен с 2-ма синове
Владее английски и руски език