През 1958 г., когато в САЩ е създадена НАСА, в Университета в Синсинати пристига нов професор по аерокосмическо инженерство - българин, тръгнал от малко селце в западна Стара планина. Съвпадението е случайно, но много скоро Виден Табаков вече работи по проекти на американската космическа агенция.
11 г. по-късно, когато на 20 юли 1969 г. командирът на "Аполо 11" Нийл Армстронг стъпва на Луната, в списъка на учените с принос към успеха са и двама българи - инж.Иван (Джон) Ночев и инж.Виден Табаков.
Армстронг и Табаков лично се познават, а по-късно и преподават в едно и също учебно заведение, след като Армстронг става професор в Университета в Синсинати.
Половин век на американска почва Виден Табаков продължава да е активен изследовател и последните му научни проекти включват изследвания за американските военоморски сили и за Дженерал електрик, Проктър енд Гембъл, Ролс Ройс, Тексако. Канен е като лектор из целия свят - от Англия, Германия, Испания до Египет и Индия. Участва в проекти на НАСА, Националната научна фондация, министерството на енергетика, министерството на отбрана. Член е на Американския институт по аеронавтика и астронафтика и на Амеракинската асоциация на машинните инженери.
Въпреки световната си известност, Табаков никога не е забравял откъде е тръгнал и при всяка възможност се е завръщал в България и в родния си край - видинското с.Стакевци.
Напуснал е родината през 1939 г., след като завършва гимназията във Видин и се записва да следва машинно инженерство в Прага. По онова време в България имало университетска специалност строително инженерство, но не и машинно инженерство и затова, като син на богат търговец с контакти в Европа, Виден заминал да следва в Прага. Там изкарал един семестър, но след идването на Хитлер чешките училища били затворени и студентите чужденци се прехвърлили в германския университет в чешката столица. Табаков знаел френски и руски, но за да продължи следването, трябвало да научи и немски и изкарал курс за усвояването на новия език в Семеринг, Австрия, а после завършил машинно инженерство в германския университет.
Преподавателите му препоръчали докторантура в Берлин, защото имал много добър успех и се интересувал от авиация. Докато подготвял доктората си, преподавал в университета и паралено с това работел с човека, който направил първия самолетен турбореактивен двигател Ханс фон Охайн и с Вернер фон Браун, баща на немското ракетостроене и създател на ракетите Фау-1 и Фау-2.
Табаков завършил докторантурата през 1945 г., когато идва и краят на Втората световна война. Тогава Вернер фон Браун и голяма част от екипа му заминали за САЩ, но Табаков се оказал нежелан в Америка, защото е от комунистическа държава. Затова с други германци отишъл в Аржентина, където през 1946 г. на власт идва Хуан Перон. Там участвал в разработването на първия аржентински свръхзвуков самолет, зедно с германци и италианци.
След 3 г. успял да замине за САЩ при Вернер фон Браун, който вече се е утвърдил като архитект на американската космическа програма.
Първите задачи на Табаков са свързани с опитите около изстрелването на космическите ракети "Сатурн", които са едни от най-мощните правени дотогава за нуждите на програмата "Аполо".
Учените са били ангажирани със задачата да създадат ракета с достатъчна мощност, която да достигне до Луната, а също космически кораб, който да стигне до лунната повърхност и да се върне обратно. Задачата на проф.Табаков е да изследва материал, който издържа на 6000 градуса по Фаренхайт и който служи като съпротивление за отблъскване на огнената струя от реактивния двигател при излитане на ракетата.
В лаборатория в Синсинати българинът изследва тези материали и те се оказват добри. Направена е поръчка за милиони долари, но когато ракетата е изстреляна, от пламъка всичко се стопява. Военните започват дело във Федералния съд срещу фирмата, която не си е свършила качествено работата. Проф.Табаков е призован като свидетел, а фирмата опитва да го купи. "Предлагаха да ми дадат за седем години заплата и да не свидетелствам. Отказах и спечелихме делото", разказва при последното си идване във Видин преди 4 г. Табаков.
В Университета в Синсинати той поставя началото на докторска програма по космонавтика, в която през годините при него се обучават повече 50 докторанти и над 200 магистри.
Научните интереси, с които проф.Табаков е познат в целия свят, са свързани с разкриване на причините за ерозията и уврежданията на турбодвигателите. "Дали е прах от вулкан, или внезапен сблъсък с птица, Табаков може да изчисли вредата, която се нанася на турбините на реактивния двигател", обясняват за него колегите му.
С помощта на американския военен отдел за изследвания проф.Табаков развива и създава тунел за симулация на аеродинамични условия, в които се установява ерозията на перките на турбодвигателите, изложени на висока температура и обтичани от силна струя въздух. Това съоръжение се използва за изпитания на материали преди прилагането им в реактивни двигатели и за установяване на важни ерозионни параметри. Негово продължително изследване в тази област включва разработване на методи за предвиждане на местата, изложени на ерозия, в отделните двигателни компоненти. Цялата му научна работа е важна за предотвратяване на аварии в самолетните двигатели, а резултатите от изследванията му имат директно влияние за повишаване на защитата на реактивните двигатели.