Със СВЕТЛА КОВАЧЕВА, разминала се по чудо с атентатите в Осло, разговаря МОМЧИЛ ИНДЖОВ :
Светла Ковачева е родена в Несебър. Учи скандинавистика в София, след което специализира в Норвегия. Живее в скандинавската страна от 1996 г., вече има и гражданство. Тя по чудо се размина с бомбения атентат на Андерш Брайвик на 22 юли 2011 г. в центъра на Осло, при който загинаха 8 човека. Взривовете предшестваха масовия разстрел на 69 души, извършен от фанатика на близкия остров Ютея.
- Какво си спомняте от 22 юли 2011 г.?
- Бях на работа и трябваше да тръгна точно към мястото в центъра на Осло, където стана експлозията. Бомбата гръмна преди разстрела на остров Ютея. В Норвегия през лятото работният ден в държавния сектор приключва в 15 часа. Университетът се намира на 10-12 минути от парламента. Смятах да сляза с метрото до парламента и да вървя пеша към фитнес залата, където тренирам. Но се забавих около 20 минути на работата и щях да тръгна в 15,30 часа. Бомбата в центъра избухна в 15,20. Извадих луд късмет. Иначе нищо чудно да бях сред жертвите.
Ужасът, страхът - те не могат да бъдат описани. Оттогава минаха девет месеца. За това време първият ужас премина. Но когато делото започна на 16 април, тези спомени се върнаха, но по по-различен начин. Знаем кой е престъпникът и искаме да разберем защо стана всичко това. Хората искат да знаят как е възможно един единствен човек да планира всичко сам и да бъде въплъщение на злото. Как е възможно Андерш Брайвик да разказва съвсем спокойно как е избивал жертвите си, без да показва абсолютно никакви чувства. Беше толкова страшно, че една телевизия отказа да предава показанията му.
- Тези дни Брайвик заяви, че съжалява за жертвите и пострадалите от атентата в центъра, защото те не били политически цели. Как възприемате това съжаление?
- Извършеното е извършено, пострадалите пострадаха. Ако на мен ми се бе случило най-лошото, извинението му не би ми помогнало - както не помогна и на убитите от бомбите. Някои от тях са ги вадили на парчета.
- Как норвежците се отнасят днес към Брайвик?
- Имаше дълга подготовка към делото, което започна след Великден в Норвегия. Сградата на съда отдавна е барикадирана. Хората в началото бяха любопитни да видят кой е този човек, какво ще каже, как ще се представи. В първите 3 дни на процеса снимката му бе на първите страници на всекидневниците. Но след това тя изчезна. За хората той се превърна в човек, който е толкова далече от реалността, че никой не може да разбере как е възможно да мисли така.
- Има ли в Норвегия симпатизанти на Брайвик?
- Открити няма. Казват, че може би има хора, споделящи неговия начин на мислене против толерантността и отвореното мултикултурно общество. Но никой не би си и помислил да извърши такова клане. Никой не е изказал на глас подкрепа за действията на Брайвик. Изключение е само един американец, който му пише писма до затвора.
- Има ли норвежка партия, която да споделя възгледите на Брайвик?
- Не. Има една Партия на прогреса, една от най-големите в Норвегия. Тя е дясна и популистка, има представители в парламента. Оказа се, че Брайвик бил неин член. Партията обяви, че го е изключила заради неплатен членски внос. Той обаче твърди, че я е напуснал сам, тъй като не била достатъчно последователна в критиките срещу мултикултурното общество. Но партията по никакъв начин не го подкрепя.
- За кого е по-тежко случилото се миналото лято? За норвежците или за хора като вас, преселили се там?
- За самите норвежци. Защото Брайвик ги уцели в самото сърце. Неговите атентати не бяха срещу чужденците. (На лагера на Работническата партия на о. Ютея имаше доста младежи, имигранти от Източна Европа и ислямските страни - бел. авт.). Той посегна на основните принципи на толерантността и демократичното общество.
Освен това норвежците са много възмутени, че Брайвик получаваше - поне в началото, толкова внимание в съдебната зала. Той иска публичност, да говори открито за своята идеология. Радва го това, че журналисти от цял свят следят процеса. Схващането на норвежците е, че най-тежкото наказание за него е човек да го пренебрегне. Реакцията им е такава, защото по природа те не са злобни и отмъстителни. Дори премиерът Йенс Стултенберг досега никога не е произнесъл името Андерш Беринг Брайвик, а го нарича "той" или "извършителят".
- Често се говори и пише, че толерантността в Норвегия и други западноевропейски страни много често е показна и фалшива. Така ли е наистина?
- Не бих казала. Тази толерантност е положителното отношение и доверието, проявявани към всекиго. Всеки, който дойде в Норвегия, трябва да докаже, че ги заслужава. Норвежците ценят най-вече честността. Цялата политическа и социална система тук е изградена върху увереността, че всеки от нас ще даде своя принос и ще бъде честен и открит.
- Как постъпват с тези, които не оправдават надеждите?
- Има форми на санкции. Но най-страшното в това общество е норвежец да загуби доверието в някой чове, организация или система. Това е по-тежко от присъда. По този начин човек губи всякакви шансове за развитие и издигане в норвежкото общество.
- А какво е бъдещето на Брайвик?
- Специално заради него промениха закона, според който досега най-тежката присъда бе 21 г. затвор. Сега вече има възможност той да лежи до живот, в затвор или психиатрия, ако се окаже, че е невненяем.
- Но теоретично може и да излезе на свобода след 20 или 30 години...
- Този въпрос също се дискутираше в медиите. Нещата бяха погледнати от друга гледна точка. Има хора, които се страхуват за неговата сигурност. Защото и тогава ще има такива, които да помнят неговите зверства. Норвежките законодатели се опасяват, че някой ще му отмъсти много жестоко.
Светла Ковачева е родена в Несебър. Учи скандинавистика в София, след което специализира в Норвегия. Живее в скандинавската страна от 1996 г., вече има и гражданство. Тя по чудо се размина с бомбения атентат на Андерш Брайвик на 22 юли 2011 г. в центъра на Осло, при който загинаха 8 човека. Взривовете предшестваха масовия разстрел на 69 души, извършен от фанатика на близкия остров Ютея.
Убиецът: Гадно е да гледам кадрите
"Гадно е да се намирам тук, да слушам свидетели и да гледам кадрите от това, което съм извършил."
Това призна вчера пред съда в Осло масовият убиец Андерш Брайвик, предаде Нюзру. Той обаче отново не изрази съжаление за постъпката си и заяви, че ако някой трябва да се извини, това е управляващата Работническа партия. Брайвик поиска тя да се извини, задето е отворила Норвегия за имигранти.
В съда бяха прожектирани кадри от миговете след атентатите. На тях се виждат тежко ранени и окървавени хора.
Фанатикът говори за двете направени му психиатрични експертизи. Той обвини лекарите, които го обявиха за невменяем, че са фабрикували заключенията си. "Аз не съм такъв, какъвто ме изкарват", каза убиецът по адрес на психиатрите.
За първи път той се изправи лице в лице срещу свидетел. Пред съда говори Ейвинд Дал Туресен, тежко ранен от бомба в центъра на Осло. "Бях сигурен, че умирам. Не усещах краката си и се питах къде са те", каза 26-годишният норвежец, който все още се лекува. Девет месеца след раняването му той продължава да се плаши от силни и резки звуци. (24 часа)