"Не съжалявам, че станах свидетел. Съжалявам, че държавата не ни защитава така, както трябва. След като издадоха присъдите на Галевите, с нас, потърпевшите, стана ад. Всички са тотално смачкани", казва Антонио Якимов.
Той е сред 5-те ключови прокурорски свидетели по делото срещу бившите барети Пламен Галев и Ангел Христов, известни като Братя Галеви, и петима от сподвижниците им. Случаят e сред знаковите разследвания у нас и от около 4 г. е в обектива на Брюксел.
През юли 2011 г. шестима от групата бяха осъдени, а един бе оправдан.
Софийският апелативен съд отмени оправдателните присъди на Братя Галеви за въоръжена група за рекет и ги замени със затвор - 7 г. за Галев и 5 г. за Христов. (Виж карето долу.) Сега те са на свобода в очакване на окончателното решение на ВКС.
"Ако имах възможност да отида в чужбина, не бих останал в България", казва Якимов. Той не крие отчаянието си от преживяното през последните 7 години - от края на януари 2005 г., когато е зверски пребит в Дупница, досега.
“Целият ми живот пропадна - нямам семейство, близките ми починаха. Хората, които ме познават, ме избягват. Приятелите странят. Викат ми: "Ти си потенциална жертва. Ако решат да те гръмнат и сме наблизо, може и ние да закачим...", споделя Антонио.
Вместо мечтаното спокойствие на 10-ия ден от осъдителните присъди на САС се заредили нещастия - първо с работата, после със заплахи по телефона.
Якимов вече не живее в Дупница. Още двама от свидетелите срещу Галеви също се изселили оттам. В Дупница съдбата го запратила през 1998-1999 г. след края на безгрижния студентски живот. Антонио тъкмо се бил оженил и почнал да търси работа.
Пробвал да си изкарва хляба с такси, като взел кола на изплащане, но се натъкнал на неочаквана пречка. Където и да спре с таксито, навсякъде го гонели "разни хора с джипове". "Тук е частна собственост", казвали мъжете и твърдели, че работят за Братя Галеви.
"Оказа се, че ако искаш да работиш в Дупница, трябва да си плащаш. Ако не си плащаш, не работиш.
Отиваш в друг град или в друга страна и край. Сигурен съм, че и сега е така. Но е по-прикрито, по-тихо, да не се знае като преди...", казва Якимов. През 1999 г. той сам потърсил Пламен Галев, за да му даде работа. Срещнали се в заведение "Чадъра", където Галев често си пиел кафето.
"Съученици сме, като ме видя, каза: "О, ти ли си...". Беше възмутен от това, което му казвам - че спирам на разни стоянки и пиаци и ме гонят. Той ме изслуша и се засмя: "Аз за първи път чувам, че има такова нещо. Не познавам такива хора. Доколкото съм чувал, Тоци се занимава с такситата". После се оказа, че му е лична охрана", разказва Якимов. Той се срещнал с Тоци чрез посредничество на свой познат. Тоци дошъл с някой си Каплата и десетина души охрана. Разбрали се да работи на място, известно в Дупница като Развесената върба.
"Казаха ми - вземаш я тази пиаца, другите коли сами ще дойдат. Събирате се 10 човека и плащате по 50 лв. на месец. Другите ще ти дадат парите, не е нужно да ги молиш.
Знаят кои сме", спомня си Якимов. И наистина - на втория ден дошли 3 коли, на другия още 2 и до края на седмицата станали 11.
"Викат ми - ще си плащаме - тук е най-евтино, на другите места искат по 100 лв. на кола. И така, 5 години нямаше проблем. Даяджии нас не ни проверяват, защото колите са на определени хора. Полиция нени закача, данъчни - нищо. Не че има за какво - ние сме си изрядни... Плащали сме си такса "спокойствие" и сме си траели. Виждали сме неща, които не трябва да виждаме", обяснява Якимов.
Всеки месец между 25-о и 30-о число различен човек от охраната вземал парите и ги носел, където трябва.
В началото на 2005 г. обаче Якимов решил да напуска, за да замине в Испания. Към края на януари нямал възможност да плати "вноската". Трябвало да дава и още 50 лв. за друг негов колега - Ради, който заминал в Италия, без да плати.
"Тогава бях тежко болен, развих бронхопневмония и ме вкараха в болница. 2-3 седмици бях на лекарства и инжекции, не можах да работя. Ненадейно баща ми получи инфаркт и почина. Взех пари от този, от онзи за разходите по погребението. Но таксата "спокойствие" нямаше как да платя - обяснява Якимов. - Казах на Тоци, че не мога да дам този месец 50 лв., няма откъде да ги извадя. Само погребението ми струваше над 1000 лв. Той ме погледна странно - един вид как си позволявам. Впоследствие ми каза да намеря начин другия месец да дам паричките с лихва. Казах - добре. Можеш ли да не платиш?
Ако не платиш, отиваш в гробищата", пали се Якимов.
Междувременно той казал на колеги, че си подготвя документите да замине за Испания.
"Тоци си имаше вътрешни хора между нас. Като са разбрали, че напускам гнездото, вероятно са помислили, че може да пропея някъде. Или че ще ги завлека с тия 100 лв., това е тяхното мислене", разсъждава Якимов.
Пет дни след разговора с Тоци го извикали в "офиса на Галев". Антонио бил вкъщи на антибиотици.
"Викат ме в 23,30 ч, беше студ, сняг. Тоци каза: "Веднага да дойдеш да направя една справка с тебе. "Обясних му, че съм болен. А той: "Не ме интересува, трябва да дойдеш, че ще пратим хора да те вземат", разказва Якимов. Имал лошо предчувствие, но се облякал набързо, взел такси и отишъл пред Бункера, както последно му наредил Тоци.
"Там 100 души охрана. Първата вълна не ме пуска. Казвам: "Тоци ме викна". Минах през втората и третата вълна. Виждам 2 джипа. Като наближих, се натрупаха 10-ина човека. Излезе един от биячите на Галев. След 3-4 минути и Тоци. "Нали знаеш защо те викаме? Ти тия 100 лв., дето дължиш, трябваше да ги дадеш"."Отговорих: "Нали ви казах, че трябва да работя...". А той: "Е да, ама ти заминаваш за Испания", спомня си свидетелят.
След размяна на още няколко реплики Тоци кимнал с глава към охраната и наредил да го пребият.
"Първите ми усещания бяха, че всички шутове са по лицето. Удряха ме с крака, с плесници.
Усещах, че устата ми се пълни с кръв, че се задушавам. За част от секундата си спомням, че паднах на земята. Причерня ми и изгубих съзнание", разказва Якимов.
По-късно от приятелката си научил, че се е прибрал сам, целият в кръв. Преди да тръгне, той я предупредил - до един час, ако не се прибере, да го търси. Жената проверявала в "Бърза помощ", в полицията, напразно. Антонио се върнал сам след 3-4 часа.
"Нямам спомен за това. Събудих се в Александровска болница с избити 7-8 зъба", обяснява Якимов. Той лежал първо в "Пирогов", после го преместили. На едно от свижданията се снимал сам с камера.
След 8 месеца лечение Якимов се мести в друг град, после заминава за Испания по настояване на жена си. Почва работа като тираджия, но още на първия месец получава припадъци от горещините. На 4-ия месец го пращат да се лекува в България. Антонио се връща, но не в Дупница, нито в София, защото го е страх.
Негов роднина дори предлага да му сменят документите, никой да не знае къде е. Така Антонио работи 5 г., докато почва делото.
"Бях последният човек, който даде показания. Случайно разбрах от телевизията, че са ги заключили (Братя Галеви и хората им - бел.ред.) и търсят потърпевши", обяснява Якимов. Докато процесът върви, той се прехранва като таксиметров шофьор.
На 9-ия ден след осъдителните присъди по делото "Галеви" собствениците го изхвърлят от работа. Якимов твърди, че прекратили договора му без обяснения. Антонио разбрал случайно за това, след като опитал да вземе кредит от банка и направил справка в НОИ дали са му плащани осигуровки. От общината го посъветвали да се оплаче в инспекцията по труда. Сторил го, но нищо не последвало. Почвал работа ту в една, ту в друга фирма, но навсякъде след седмица-две го молели да напусне. Един от бившите му шефове дори се сопнал: "Абе, ти си си дал гъза под наем на софиянци, използвали са те и са те захвърлили. Да дойде Кокинов сега да те оправи, тук няма кой да те спаси".
"Три месеца не работех, гладувах като куче", разказва свидетелят. Познати му подмятали: "Ти какво мислиш, че е станало?".
Якимов смята, че причината за неудачите е, че е станал свидетел по делото "Галеви".
"Те са най-големите в България, имат връзки навсякъде, от тях по-големи няма", отсича Якимов. След месеци ходене по мъките накрая бизнесмен му подал ръка - дал му да кара кола и да си изкарва хляба. Но не му било писано да живее мирно и тихо. Последвали анонимни заплахи и страхът от неизвестното.
В ДУПНИЦА ГОВОРЯТ - НЯМА ДА ВЛЯЗАТ В ЗАТВОРА
Антонио Якимов не е оптимист за изхода на делото.
"Питате ме какво очаквам от Върховния съд? Нищо... Казаха, до месец ще ви кажем за присъдите. Сега кой месец сме - април... Това, че им дадоха по някоя година, не означава нищо. Още същия ден всички говореха, че няма да влязат в затвора. "Ще направят каквото трябва и присъди няма да има, това го говори цяла Дупница, знаят го и в Благоевград. Хора ме питат: "Абе, що се занимаваш с тия работи, бе? Те са хора на държавата, няма да ги осъдят."
Софийският апелативен съд обаче не оправда тези очаквания. Даде на Галев 7 г. затвор, а на Христов - 5 г. при първоначален строг режим. Двамата бяха признати за виновни за организиране на въоръжена група за изнудване. По-рано - през ноември 2010 г., Кюстендилският окръжен съд оправда Галеви, но осъди 4-има от приближените им за причиняване на телесни повреди. Апелативният съд увеличи наказанията им. За участие в групата Апостол Чакалов и Владимир Ангелов-Стъклето ще лежат по 4 г. в затвора. Георги Блатски получи 3 години и половина. С условна присъда от 1,5 г. се размина само Георги Градевски, а Красимир Оков бе оправдан.
Защитата настоява пред ВКС Галеви да бъдат оправдани или делото да бъде върнато за ново разглеждане заради нарушено правото на защита. "Престъпление няма, това е бизнес спор, който може да се реши от гражданския съд", твърдят адвокатите.
СТОЯН ТЕРЗИЙСКИ: БИХА МЕ ПРЕД ПОЛИЦАИ
"Все още се чудим какво става, няма окончателни присъди, а доста време мина. В напрежение сме", казва друг от свидетелите по делото Стоян Терзийски, бивш наемател на дискотека в Дупница. Иска му се най-после всичко да свърши и да затвори тази страница от живота си.
"Поне да се знае кое как е... Имаме неща, за които трябва да се мисли", обяснява Стоян. Сега той е в София, но понякога ходи в Дупница. "Рядко се прибирам. Засега никой не ме притеснява", казва Стоян.
Доволен е от работата на прокуратурата, имало обаче и пропуски. "При мене имаше много свидетели, имаше и 5-6 цивилни полицаи, които видяха какво става. Биха ме пред тях - първо няколко души, после само един. Полицаите дори не ги наказаха. Правиха ни очна ставка - казаха, че не е вярно, и така...", обяснява свидетелят.
Терзийски става жертва на побой през август 2008 г. За нападението срещу него е осъден един от подсъдимите по делото "Галеви". В момента Терзийски върти автомивка. "Нещата са по-сложни. Като държах дискотеки, имах кредити. След проблемите в Дупница и боя не можах да платя и сега ми е сложно", казва Терзийски.
ОСАКАТИЛИ ГО, НЯМА ДА ИМА ДЕЦА
Заплашваха ме, но не подсъдимите, а други хора, които може да са им подвластни. Обадиха ми се по телефона от два скрити номера. Казват: "Свършено е с тебе, ти знаеш защо", твърди Якимов. Той подал жалба в полицията.
На петия ден го извикали. Казали му, че са намерили двамата, които са го заплашвали.
За заканите били заподозрени счетоводител и шофьор. Единият отрекъл да се е занимавал с подобно нещо, а другият казал, че се "бъзикал" и си правел майтап.
"Хората гледат на мен като на стращилище, а не като на потърпевш, осакатен за цял живот", въздъхва Якимов. След побоя в Дупница той правил изследвания. Оказало се, че няма да може да има деца.
"На делото не можаха да докажат, че е точно вследствие на боя, но професорите ми казаха, че най-вероятно няма да имам поколение. Казах на съпругата ми, след 1 г. тя се разведе с мене. Каза: "Не искам мъж, с когото не може да имаме деца", сподели Якимов.
Според него и други свидетели имат проблеми, но се страхуват да говорят. Бившият надзирател Ивайло Иванов дълго не можел да си намери работа. Стоян Терзийски се изнесъл от Дупница, Пламен Миланов живеел в с. Палатово. "В Дупница съм си, тука работя, имам 4 деца, къде да ходя. Всичко е затишие пред буря", каза Миланов пред "24 часа". В града е и кореспондентката на в."Струма" Лидия Павлова. Открихме я по телефона, но тя отказа коментар.