Ще откриете една нова Аманда Лиър: по-рокерска и по-електро (видео)

Театърът е най-новата дрога на Аманда Лиър. Досега тя е била всичко в живота си - муза на Салвадор Дали, художничка, топмодел за „Пако Рабан", „Шанел", и „Ив Сен Лоран", фотомодел на Хелмут Нютон, журналистка, писателка, тв водеща, филмова актриса и най-вече - кралица на диско музиката през 70-те и 80-те години.

Зад гърба си има продадени 15 млн. албума и 30 млн. сингъла, до които стига след лансирането й от рокпевеца Дейвид Бауи.

Аманда е облечена в прилепнали по нея дънки и пуловер - демонстрира перфектна фигура, с която могат да се похвалят само някои 20-годишни момичета.

Има осанката и излъчването на звезда и почти не спира да говори, спомняйки си и за България, и за певицата с български произход Силви Вартан, която познава. Допълва, че сега вече няма време за концерти, въпреки че не е скъсала с музиката.

Неотдавна излезе най-новият й компакт диск I don't like disco, в който типичният дрезгав глас, запазена марка на певицата, интерпретира нещо средно между поп, рок и електронна музика.

Еротичен видеоклип с новата версия на певицата Аманда Лиър и песента й La Bete et la Belle предизвиква пък истински бум в You Tube. (Вижте го в галерия +18)

Интервюто с Аманда е в гримьорната й след шестия за седмицата спектакъл на „Лейди Оскар" в историческия парижки театър "Ренесанс".

В същата тази гримьорна навремето е седяла и Сара Бернар, която е танцувала в театъра, облепен сега в плакати на Аманда Лиър. Навсякъде в гримьорната са разхвърляни театралните й костюми и обувки.

Не е ясно каква точно е възрастта на Аманда Лиър - по интернет има различни версии, а на жена, и то звезда, подобен въпрос не може да бъде зададен.

Сигурното е обаче, че досегашният живот е по-зрелищен и от най-зрелищния екшън филм. За много от събитията в него има по няколко версии, дадени от нея самата в различните интервюта, така че загадките продължават да витаят.

Една от тях - какъв точно е полът й, гложди най-често любопитството на публиката, но тук отговорът на Аманда е винаги един. Двусмисленото послание в тази насока е било лансирано навремето от продуцентите й с рекламна цел и за да се продават повече дискове. След публикуването на напълно голи снимки на Аманда в сп. „Плейбой" през 1978 г. повечето от слуховете около пола й заглъхват.

Аманда Лиър е артистичното име на родената в Хонконг Аманда Тап от британски моряк и майка с руско-монголски произход, която по-късно я отглежда сама в Ница. Аманда владее френски и английски - езиците, говорени в семейството й, но също така перфектно и италиански, испански и немски, на които дори е водила тв предавания.
След началното училище се мести от Ница в Париж, за да учи в Академията за изящни изкуства.

„Израснах със съзнанието, че съм грозна, грозна, грозна. Бях твърде висока, твърде кльощава, твърде плоска, имах азиатските очи и скули на майка ми, така че винаги изглеждах като чужденка сред съучениците ми. Имах огромна уста и огромни зъби, поради което никога не се усмихвах", разказва Аманда.

В средата на 60-те години Аманда учи изкуство в Париж и същевременно е един от най-търсените модели за ревютата на „Шанел" „Пако Рабан", „Ив Сен Лоран". В нощен бар среща ексцентричния художник Салвадор Дали, който остава поразен от погледа й и от „общия им духовен афинитет".

Близо 15 г. Аманда следва непрекъснато и навсякъде Дали и жена му, определяйки връзката си с него като „духовен брак". Аманда позира за много от творбите му. Самата тя рисува непрекъснато. Прави изложби с картините си и до днес.

Аманда играе и в няколко филма. През 1973 г. се прочува с предизвикателната си снимка на корицата на албума For Your Pleasure на „Рокси Мюзик", а след това и с участието си във видео с Дейвид Бауи. Аманда записва в Германия серия от албуми, три от които предизвикват бум в цял свят и всички класации - I Am a Photograph, Sweet Revenge и Never Trust a Pretty Face.

Два сингъла от първия - Tomorrow и Queen of China Town са особено популярни, включително и в България.

През 80-те г. Аманда се посвещава и на музиката в стил рок и ню уейв, издавайки няколко диска.

През 1984 г. публикува и официалната си биография „Моят живот с Дали". Аманда Лиър е водеща в няколко от най-известните предавания на френската и италианската телевизия. В същото време пише и книги, участва и в многобройни тв сериали.

Личният живот на Аманда Лиър също е изпълнен с вълнения от всякакъв характер. През декември 2000 г. съпругът й, френският аристократ Ален Филип Маланяк д'Аржан de Villele, заради когото скъсва връзките си с Дали, умира при пожар в дома им в Прованс. По това време Аманда е в Милано. Тя му посвещава следващия си албум Heart.
Две години по-късно Аманда се запознава и заживява с италианския манекен Мануел Казела, много по-млад от нея, с когото през 2008 г. се разделя.

- От месеци пълните парижкия театър "Ренесанс" с една много успешна постановка - "Лейди Оскар". Театърът ли е новата ви страст?

- Ами ето, вече от три години се занимавам с театър в Париж. Започнах да обмислям тази идея още преди 5 г., но театърът влезе в живота ми преди 3 години. Плащат ми много малко, но въпреки това театърът за мен сега е като дрога.

В началото започнах с един спектакъл, наречен "Паника в министерството". Когато подписах договора за тази комедия, не вярвах кой знае колко в нея.
Тя обаче пожъна небивал успех, изиграхме я 400 пъти из цяла Франция.
След това бяхме на турне и в Белгия, Швейцария и къде ли не.

Така че след тези спектакли името ми стана като марка в театъра, продуцентите започнаха да му се доверяват, знаейки, че Аманда Лиър привлича публиката в залата. Много продуценти, директори на театри, режисьори започнаха да ме търсят, включително и от Италия, за да поставят нова комедия с мен, този път като главна героиня.

Така преди 6 месеца започнах да играя в "Лейди Оскар". Това значи, че бъдещето ми през следващите 3-4 г. ще бъде в театъра.

Публиката ме следва, аз се забавлявам страхотно и ми предлагат роли и комедии, които ми харесват страшно много.

След "Лейди Оскар", която ще продължа да играя още година, или до юни 2013 г., ще започна да търся нова комедия за зимата.

Освен това имам и други проекти, свързани с телевизията, тъй като успехът ми в театъра събуди и френските телевизионни продуценти. Написаха дори специален сценарий за сериал от типа на американския "Сексът и градът" с много забавни серии, в които ще бъда главна героиня.

Сега сме в преговори с различни френски канали, за да го предложим. Всичко това става във Франция, а в същото време Италия ми липсва страшно много.

- Продължавате да сте активна обаче и на музикалния фронт - неотдавна излезе новият ви диск I don't like disco ("Не харесвам диско"). Това поредната ви провокация ли е, като се има предвид, че бяхте кралицата на диско музиката?

- Не, това заглавие е само на шега... Дълги години продължавах да повтарям, че искам да съм рок певица, че харесвам рокендрола, че се чувствам рокерка и в дъното на душата си. Диско музиката никога не ми е харесвала, въпреки че слушахме всички парчета на "Бони Ем". Това обаче беше масова музика, музика за дискотека.
За мен истинската музика е рокендролът или американският блус. Така че продължавах да казвам на всички, че не харесвам диско музиката.

Когато дойдоха при мен млади продуценти, за да ми предложат нови песни, им казах, че никога няма да направя онова, което правят мнозина - да изпея отново старите си парчета.

Писнало ми е да ме питат кога ще изпея пак Tomorrow и China Town. Това за мен е минало. Кралицата на диското, както ме наричаха, е нещо, което принадлежи на миналото.

Казах си - добре тогава, ще направя диск с нещо по-рок, с нещо по-електро, с нещо по-поп и ще го нарека "Не харесвам диско".

Вярно е, че дискът ми е много танцувален. Затова и днес този тип музика се нарича денс (dance music). Това е музиката, която правят Мадона, Лейди Гага, Бионсе, Риана и всички тези момичета, които днес са известни.

Оказа се, че сега съм твърде ангажирана с театъра и нямам повече време да участвам в спектакли или концерти. Но в същото време ме преоткриха като певица, така че затова реших да запиша нов албум.

Получих много предложения от Англия, Австралия, и то от много млади момчета - все 20-30-годишни диджеи или продуценти, които преоткриват музиката на 80-те години. Казаха ми, че искат да работят с мен с думите: "Ти си икона в музиката".
На мен обаче думата "икона" изобщо не ми харесва. Иконата е нещо мъртво.
За тях обаче е важен фактът, че съм още на сцената и представлявам епохата на 70-те и 80-те години...

Така че приех да запиша този нов албум. Направих го като на шега. Съвсем неочаквано и за мен самата се оказа изключително успешен и един видеоклип на песента ми La Bete et la Belle ("Красавицата и звяра"), той има над 120 000 визити по You Tube, забраниха го дори за малолетни, но в същото време поискаха да го разпространяват и в Америка...
За мен това означава, че имам бъдеще и в музиката, въпреки че преди това си мислех, че с нея съм приключила, че ще се отдам само на театъра. Оказа се, че музиката не ме оставя на мира.

Така че ще продължавам да бъда и актриса, и певица. И това ми харесва, защото аз съм тръгнала най-вече от музиката и песните.

- Навремето именно музиката беше тази, която ви отвори вратите и към пазара на бившите комунистически страни...

- Първите турнета навремето, спомням си много добре, бяха в България, Югославия, Унгария, Полша.

Участвах и в много тв предавания там. Музиката тогава идваше от Германия, така че всички тези страни откриваха денс музиката, или диското, с Аманда Лиър.
С България ме свързва и певицата Силви Вартан, с която се познаваме.

Страшно ми е приятно, че в страни като България не са ме забравили. Сега новите поколения в нея, които не са били родени преди 30 г., когато аз пеех диско, могат да открият една нова Аманда Лиър, която е по-рокерска и по-електро.

За мен е приятна изненада фактът, че мнозина ме харесват и в тази версия. Много млади хора ме сравняват дори с певици, които са наполовината на моята възраст, като Риана например...

Аманда Лиър, която може да е майка на Лейди Гага, продължава да присъства на сцената. Това ми харесва страхотно, защото означава, че възрастта не е важна, а е важна идеята за дадена личност, харизмата на персонажа.

- Коя беше срещата, която преобърна живота ви? Тази със Салвадор Дали ли?

- Със Салвадор Дали срещата ми беше изключително важна, защото промени изцяло начина ми на живот.

Следвах го навсякъде в продължение на 15-16 г. - из Ню Йорк, Испания и къде ли не още. Тази среща промени живота ми, но не послужи ни най-малко за кариерата ми, това беше и проблемът.

Салвадор Дали не се интересуваше ни най-малко от това дали ще стана или не известна певица. Така че Дали не ми е помогнал изобщо за кариерата ми, а за други неща - за рисуването на картини, за стила ми на живот...

Срещата с Дейвид Бауи и с "Рокси Мюзик" беше тази, която ме насочи директно към музиката. Те повярваха в мен. Дейвид Бауи дори плащаше за уроците ми по музика и танци.

Първият ми диск и лансирането ми в музиката дължа изцяло на Дейвид Бауи. Така че срещата ми с него беше много по-важна за мен. Разбира се, въпреки че Дали е мъртъв вече повече от 20 г., той продължава да присъства в живота ми.

През ноември предстои и откриването на голяма изложба в Париж в музея "Жорж Помпиду". Това ще бъде ретроспективна изложба на много картини на Дали, които никога досега не са били излагани. Аз също ще присъствам на откриването заедно с испанския крал и др.

Салвадор Дали винаги присъства в живота ми. Що се отнася до музиката ми обаче, влиянието за нея идва от Англия.

- Била сте всякаква - художничка, писателка, журналистка, топмодел, певица, тв водеща, актриса... Но в кое от всички неща се чувствате най-добре? Кое е най-хубавото, което сте направила досега, според вас самата?

- Мисля, че най-хубавото за мен са картините ми. Те са нещо много лично. Да рисуваш е нещо много интимно. Просто оставаш сам пред бялото платно и рисуваш. Рисуването ти идва дълбоко от сърцето и душата ти. Изливаш емоциите си. Това е много персонален момент. Това е нещото, което ме интересува най-много.

Създаването на музика и песни е работа в група - с музиканти, продуцент и т.н. Има цял екип зад мен, който ми помага да запиша даден диск, докато картините си ги създаваш сам.

А телевизията ли? Не мисля, че съм създала кой знае колко важни неща в тази сфера - разните му там глупости с телевизиите на Берлускони, където бях натруфена, газирана, цялата в пайети...

Да, признавам, че се забавлявах, но сега, когато гледам всички тези програми, ги смятам за смешни и за прекалено бляскави, без да са кой знае колко значими.

Актьорството пък ми носи голямо удовлетворение. Това е нещо като терапия, особено за човек като мен, който в известен смисъл е пълен с вътрешни терзания и има нужда и от малко самота. Актьорството ми помага да изразявам по-добре емоциите си, гнева си - непрекъснато се смея, плача, крещя...

Това е много важно за мен, тъй като бях натрупала у себе си страшно много разочарования и гняв, които не успявах да излея навън.

Така че картините и актьорството ще ме съпровождат и в бъдеще.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 0

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

Лъвът - цар на шоуто

Лъвът е царски знак. Родените под него държат на честта и уважават себе си, вдъхновяват другите и имат силно присъствие. Весели са, но и изтънчени. Искат да играят звездата на сцената на живота.

Не разчитайте само на диети за красива фигура

Ако искате да свалите излишни килограми, направете го здравословно, ефективно и най-важното без нечовешки усилия. Повечето хора търсят най-популярните методи за отслабване, но те не са най-ефективни.

Само 3 от дъщерите на Хачо носят фамилията Бояджиева

Xачо Бояджиев и Евгений Станчев, тогава главен редактор на в. "Поглед", стоят с чаша в ръка на някакъв коктейл и си говорят. Край тях минава Камелия, щерката на Станчев, и Хачо му казва:

Казачка от Сибир убива с поглед

Жителка на сибирско село имала страховитата слава, че може да убие всеки с поглед, информира изданието "Паранормал". Никой в Ирса, малко селце край Иркутск, не смеел да излезе срещу Авдотя Ивановна.