Температури от 32 градуса ще мерим още през идната седмица, в отделни дни през месеца в Северна България максималните ще надминат 34-35 градуса.
Като цяло обаче времето през май ще е с температури, близки до нормата, прогнозира синоптикът от TV-MET Даниел Пенев.
Очакват се и поне два динамични обрата със захлаждания и валежи. При нахлуванията на студен въздух от север за часове градусите ще падат с 8-10 и ще има градушки.
Цялото лято ще е близко до обичайното, но това не изключва периоди с убийствено топли вълни. Напротив, екстремните явления ще зачестяват.
Юни се очертава с температури около нормата и може би малко повече валежи. За плаж ще са идеални следващите два месеца. Като по-топъл и по-сух вероятно ще е август, казва синоптикът. Тогава в Южна България, а може би и в централните райони са възможни и дни с 40 градуса. Очаква се заради меридиална циркулация и това лято морската вода да е като чай.
Може ли рекордните за началото на май температури от последната седмица да се тълкуват като знак за супергорещо лято 2012?
Дългосрочната прогноза на Националната администрация на САЩ за океаните и атмосферата се приближава максимално до такова очакване за цяла Европа.
Друг авторитетен център - Международният изследователски институт за Земята и обществото, базиран в Колумбийския университет в САЩ, е значително по-умерен. Той предвижда лято със средни температури и валежи около нормата. Без да изключва периоди с необичайни горещини и поройни дъждове.
Този сценарий е близък до изводите на TV-MET, коментира метеорологът Даниел Пенев от частния синоптичен офис.
На подобно мнение са и колегите им от Националния институт по метеорология и хидрология за месеците юни, юли и август. За да стигнат до преценка, те ползват и данни от Европейския център за средносрочна прогноза на времето, Британската метеорологична служба, Ексетър, френската в Тулуза, Центъра за прогнозиране на климат в САЩ, офиси в Токио, Флоренция, Пекин.
Засега може с голяма вероятност да се каже, че през май времето у нас ще е топло, с температури около нормата и валежи над нея, обясни Даниел Пенев. Не се очакват обаче аномалии в средните стойности.
Още днес започва период на по-нестабилно време. Купести облаци ще се гонят често по небето и ще се редуват валежи ту в западните и планинските райони, ту в източните части на страната. Възможни са гръмотевични бури и локални градушки.
Температурите се задържат високи докъм 13-14-и. Сутрин живакът няма да слиза под 10-11 градуса, в следобедните часове стойностите ще се движат между 25 и 30 градуса, а е много вероятно идната събота да се печем на 32 градуса.
Веднага след това обаче, най-късно в неделя, се очаква обрат. Студен атмосферен фронт от северозапад ще свали за часове температурите с 8-10 градуса, уточни синоптикът от TV-MET. Няколко дни няма да минава 15-20-ото деление. В края на втората десетдневка времето ще е по-стабилно и слънчево, но следващата отново ще изненадва с ветровити дни и чести следобедни валежи. Приятното ще е само, че максималните температури ще останат високи - до 28-29 градуса.
Тази година месеците за море най-вероятно ще са юли и август, като се очаква август да е по-топлият и по-сухият от двата, може би дори с температури над нормата.
Юни ще е с повече бързи студени нахлувания, които на фона на вече летни температури ще създават условия за дъжд и градушки.
Продължава тенденцията летата в Европа да се дирижират от зачестяващи заради общото затопляне явления. Все повече времето зависи от меридиална циркулация - север- юг, докато преди години определящи са били зоналните - от запад на изток, обясни Даниел Пенев. На този процес се дължи и снегът, паднал на Скандинавския
полуостров вчера, както и фактът, че максималните температури на Британските острови останаха до 5 градуса. Меридиалните фронтове са и причината за все по-топлата вода в Черно море. Летовниците й се радват, но учените се тревожат от започналата бърза промяна в растителния и животинския свят.
Кардиологът Борислав Ацев: Затопляне с 1 градус води до 200 сърдечни атаки повече
Промените в климата през последните години доказаха категорично, че затоплянето ще доведе до увеличаване на смъртността от сърдечни заболявания.
Повишението с 1 градус води до 200 сърдечни атаки повече.
Горещата вълна през август 2003 г. например отне живота на повече от 11 000 души във Франция при температури, задържали се около 40 градуса. Преобладаващата част от починалите са били със сърдечно заболяване или възрастни хора.
Очевидно терморегулационната система на човека е много чувствителна и неадптирана достатъчно към бързите промени на времето, които се забелязват все по-отчетливо.
Редица проучвания показват, че освен известното повишаване на смъртността през зимните месеци болните от сърце умират не по-малко и през лятото. Тогава организмът се дехидратира и концентрацията на кръвта води до повишено образуване на тромби при хората, които имат атеросклеротични и други промени в сърцето.
България е сравнително добра климатична територия, но средните годишни и сезонни температури все повече се повишават, увеличават се и екстремните стойности и дори през пролетта достигат обичайни за лятото деления. Както показва тайванско проучване, рискът от сърдечна смърт при 32 градуса е с 22 процента по-голям, отколкото при 26-29 градуса, а опасността от мозъчен инфаркт при възрастни пациенти - с 66 процента по-висока.
Какво могат да направят обществото и човекът лично?
За противодействие на климатичния ефект върху сърдечното здраве е наложително да се изработят специални медицински правила на поведение при пациентите със сърдечни заболявания и възрастните хора. Лекарите трябва да препоръчат конкретни мерки на всеки един пациент. Например част от важните съвети включват приема на аспирин и съобразените с конкретния случай лекарства за кръвното налягане.
Трябва да се има предвид, че през лятото кръвното налягане спада през деня, но е доказано, че при възрастните хипертоници то се задържа високо в нощните часове и ранната сутрин, което крие риск от инфаркт и инсулт.
За препоръчване е при рязка смяна на времето, когато има динамика на температурите и атмосферното налягане, рисковите групи пациенти да се стремят да бъдат в закрити помещения и да се опитват да поддържат постоянна температура в тях.
Освен това е добре да избягват животинските мазнини през топлия сезон и да приемат повече течности.
Рекордите на месец май: от 38 градуса до 15 см сняг
Май е най-дъждовният пролетен месец. Страната често е под влияние на по-влажни океански въздушни маси, идващи от северозапад. При такива условия времето е неустойчиво, с развитие на мощна купеста облачност и бързи дъждове, в следобедните часове често придружени от гръмотевици. Хасково още помни 16 май 1999 г., когато само за 2 ч падат 80 л на кв. м при норма за месеца 67 л. На 30 май 2002 г. в Търново за 3 ч се изсипват около 120 л на кв.м при норма за целия месец 88 л. Такива извалявания са най-характерни за Предбалкана. Максималният денонощен валеж за май пък е отчетен през 1936 г. в Петрич - 206 л на кв. м, обясняват от TV-MET.
Средните максимални температури през май са от 22 до 25 градуса. Когато над страната се настани горещ и сух континентален въздух, достигат 35. Подобно на тази година времето през първата половина на май 2003 г. е почти лятно - на 3 май на много места са измерени рекорди за датата: в София - 33 градуса, Пловдив - 35, Видин и Русе - 37.
След арктични нахлувания през май обаче температурите се понижават чувствително. Застудявания се случват често около 24 май. През 1991 г. между 24-и и 27-и в планинските райони вали сняг, като по високите места надвишава 40-50 см. На 26-и жителите на Габрово, Самоков и Перник са изненадани от 15 см сняг. През 2004 г. отново на 24 май в местата с надморска височина над 800 м, макар и за кратко, също валя сняг.