С Петър Стоянов, президент (1997-2002 г.), разговарят Калина Влайкова и Юри Велев
- Господин Стоянов, какво стана с декларацията ви "Аз съм седесар"? Защо заявихте, че няма да гласувате на парламентарните избори, ако СДС отново застане до ДСБ?
- Това е моята емоционална реакция на случващото се. Просто отказвам група хора да ме лъжат в очите, че гласувам за СДС, а всъщност да гласувам за Иван Костов. Нямам нито едно политическо основание да гласувам за Костов, защото знам, че създаваният му през годините образ няма нищо общо с действителните мотиви, които движеха дейността му като политик.
- Всъщност кое е лошото на Синята коалиция и защо за СДС да е по-добре самостоятелно явяване на изборите?
- Преди три години бях напълно убеден, че СДС може да влезе самостоятелно в парламента и затова смятах за грешка коалирането с ДСБ. Независимо че изразих публично своята позиция, гласувах за Синята коалиция - насилих се да повярвам в тезата, лансирана от Мартин Димитров, че в рамките на тази коалиция СДС ще може да възмъжее политически, да се еманципира и да върне привлекателността си сред избирателите. Това не само че не се случи, но СДС очевидно загуби от съжителството с ДСБ.
В момента, в който се подреди до Иван Костов, Мартин Димитров се лиши от основния си коз - да пледира, че е ново лице, което е в състояние да води нова политика. Обратно: влизайки в коалиция, Мартин стъпи на едно поле, в което по-важни от свежите идеи и европейското му излъчване са качества като политическа опитност, ловкост и политическа безскрупулност. На това поле Мартин отстъпва значително пред Иван Костов. Ето защо независимо от опитите му за еманципация медиите създадоха
траен образ на неравен политически брак, представяйки лидера на СДС като "присъдружник" на лидера на ДСБ, и това допълнително съкруши авторитета на синята партия.
- Но твърди се, че СДС без ДСБ може би няма да влезе в парламента?
- Това е основният страх, който движи Мартин Димитров. Основателен страх. Но тази мрачна перспектива може да се избегне, ако в оставащата година се лансират нови политики, нови лица и най-вече увереност в собствените сили. Главно увереност - представете си: социологически агенции твърдят, че е напълно възможно СДС и сам да влезе в парламента, нашите лидери казват: не, това е невъзможно без ДСБ. Това демотивира избирателите. Вярно, че е много трудно, но не е невъзможно. А и какво губи СДС - не е ли ясно, че повторната коалиция с ДСБ убива СДС още преди изборите и го оставя без никакви шансове за самостоятелен следкоалиционен живот? В известен смисъл СДС трябва да избира между предизвестената смърт без борба и самостоятелната битка за парламента, където или печелиш, или губиш с чест.
Втората опция изглежда по-рационална и във всички случаи по-вдъхновяваща. При нея има възможност и за бъдещ градеж, защото не си загубил лицето си. В първия случай дори синята коалиция да влезе в парламента, това вече няма да е СДС - ще бъде поредният нов политически субект, оглавяван от Иван Костов. Във всеки случай, ако СДС избере битката за своето възраждане, аз ще застана с цялата си душа зад тази кауза.
- Как си обяснявате разпада в ДСБ - защо млади лидери напускат тази партия?
- Аз не съм специалист по ДСБ, но ми се струва, че магията там изчезна. Разомагьосаните политически емигранти на ДСБ разбраха, че партията им не само не е изключителен проект, както им се внушаваше, а е точно толкова, ако не и повече балкански сговор за оцеляване на лидера, склонен към същите пазарлъци и компромиси като всички останали.
- Не звучат ли много еднакво обвиненията срещу Синята коалиция и Костов през годините, включително и вашите днес? Има теза, че избирателите и на двете партии искат коалиция, за да се почувстват по-силни?
- Това е проблемът - всички стари лидери са обременени със стари грешки и негативи, за които на изборите плащат партиите им. Затова е здравословно партиите периодично да сменят лидерите си, когато последните се уморят, а не както е у нас - лидерите да сменят партиите си, когато ги уморят. Колкото до Синята коалиция, тя се иска най-ревностно от елитите на двете партии, които се надяват чрез нея да прескочат бариерата, за да се видят депутати, без да подозират, че и в този вариант влизането в парламента не е никак сигурно.
Напълно лъжлива е сълзливата теза, че старите седесари били като "сирачета" - чудели се при кого от "родителите" си да отидат. Глупости! Старите седесари ценят най-много от всичко свободата си и идеята за "бащата" им е толкова противна, колкото и идеята за партийния секретар. ДСБ е създадена, за да осигури политическо убежище на лидера си, и в този смисъл Костов съвсем основателно отказва да предаде партията си в други ръце. Тя е създадена от него, финансирана е от него и от негова гледна точка изглежда съвършено нелогично да я подари другиму.
СДС никога не се е идентифицирал с един човек. Той е една от малкото партии, в които съществуват високи нива на критичност. В това е слабостта, но и голямата сила на СДС. Проектът Синя коалиция не помага на СДС. Помага единствено на ГЕРБ и Меглена Кунева, които дават като лош пример Синята коалиция и привличат нейните избиратели.
- Не се ли опасявате, че с тази позиция ще навредите на досегашната си партия и ще помогнете на някоя друга - ГЕРБ, БСП или Кунева? Тя вече се заяви като дясна, да не би да ви видим в нейната партия?
- Напротив, с думите си искам само да помогна на СДС да вземе вярното решение. Знам прекрасно, че защитниците на идеята за обединение с ДСБ ще скочат вкупом да ме обвиняват, че отказвайки да подкрепя Синята коалиция, помагам или на Бойко Борисов, или на Меглена Кунева. Заявявам категорично: нямам нищо общо нито с ГЕРБ, нито с "България на гражданите", да не говорим за БСП.
- Брат ви все пак е свързан с ГЕРБ. Какво мислите за управлението на ГЕРБ досега? Подозират ви, че се разбирате добре с управляващите, докато СДС е в опозиция?
- Брат ми наистина е евродепутат, издигнат от листата на ГЕРБ, но това е негов, а
не мой избор. Моята политическа биография е свързана и ще остане свързана само с една политическа партия и това е СДС. Може да изглежда старомодно, но е така. Днес не съм свързан в тяснополитическия смисъл със СДС и не искам да натрапвам мнението си - там има нови лидери и нови лица, на чиято мъдрост се надявам. Душата ми обаче остава при старите митинги и при онези два и половина милиона души, с които заедно искахме да променим България.
- Какво означават за Европа и България резултатите от изборите във Франция и Гърция? Ще обсъждате ли новите предизвикателства в Европа на конференцията, която другата седмица вашата фондация прави във Виена?
- Точно това е причината да се включа в дебата за българското дясно.
Моето отношение към българската десница не е продиктувано от партизански и лични мотиви. Нямам никакво намерение да се връщам в политиката, да заемам пост или да ставам народен представител. Случващото се с българската десница обаче е важно в общоевропейския контекст. Във Франция традиционната десница загуби, а крайнодесните на Марин Льо Пен спечелиха неочаквано много. В Гърция двете традиционни партии - лява и дясна, заедно не могат да съберат мнозинство, а само преди две години всяка една от тях можеше да управлява с абсолютно мнозинство.
Политическият порядък в Европа се разпада пред очите ни и това се случва в страни с утвърдени политически традиции. А какво остава за България, чиято левица полага усилия за своето европеизиране, но електоратът и част от ръководството й все още са разкрачени между Брюксел и Правец, между европейския Комитет за социална сигурност и българския Комитет за държавна сигурност.
От тази гледна точка съдбата на българската десница не е важна само за Иван Костов и Мартин Димитров, а за България като държава.
Визитка
Роден на 25 май 1952 г.
Президент на България от 1997 до 2002 г.
През 2003 г. е избран за член на Европейския изпълнителен комитет на Трилатералната комисия, чийто създател и пръв председател е Дейвид Рокфелер.
Член е на борда на директорите на Глобалната инициатива за справедливост, основана от президента Бил Клинтън.
От началото на 2004 г. е член на Международния съвет на Американската асоциация на юристите.
Съпредседател е на Световния проект за справедливост - Вашингтон.
Президент на Център за глобален диалог и сътрудничество в Женева.