Всеки един от пострадалите е преживял извънредни мъки, а хората, поставили ги в тези условия, са действали безчовечно. Това пише съдия Виолета Магдалинчева в мотивите си към присъдата по делото "Наглите", които бяха публикувани вчера.
Преди месец съдът даде по 18 г. на трима от бандата - Ивайло Евтимов-Йожи, Прокопи Прокопиев-Културиста, Даниел Димитров-Релето, и 15 г. за Любомир Димитров-Гребеца. Четиримата в момента са в ареста.
Останалите двама - Павел Петков и Цветозар Славчев-Църо, бяха оправдани, а братята Радослав и Митко Лебешковски получиха по 1 и 2 г. условно за съхранение на боеприпаси и два газови пистолета, приспособени в бойни.
Точно както обеща при произнасяне на присъдата на 2 април, месец по-късно съдия Магдалинчева обяви и мотивите на съдебния състав. Те са 117 страници и в тях детайлно са анализирани доказателствата, показанията на свидетелите, фактическата обстановка и присъдите.
Прокопи Културиста, Йожи, Данчо Релето и Любо Гребеца са участвали в отвличанията. Никой от тях обаче не е бил главатар на бандата. Митичният покровител на Наглите и до днес е неизвестен.
Поли и Йожи са похищавали и местили жертвите, Релето ги е карал с колата, в която са били товарени, а Гребеца е пазел т.нар. къщи на ужасите. Заедно с тях до 2008 г. е действал и Иван Пайнавелов-Сапата, открит мъртъв през януари 2010 г., и Кирил Кирилов - Шкафа, ликвидиран дни преди да чуе присъдата.
Бандата получи наказания за 12 отвличания и един опит за отвличане.
Недоказано остана само последното похищение - на студента Румен Гунински-син.
"За отвличането на Румен Гунински прокуратурата разполага само с едно доказателство - обясненията на Любо Гребеца в досъдебното производство", обяснява Магдалинчева.
В мотивите си тя изтъква, че при определяне на наказанията е взела предвид нечовешките условия, при които са държани жертвите - вързани с белезници и окови и без възможност да удовлетворяват нормалните си житейски потребности.
Носенето на полицейски униформи, палки и други атрибути, с които Наглите са се появявали при отвличанията, също се приема от съда за обстоятелство, утежняващо вината им.
Подсъдимите са охарактеризирани като жестоки и дръзки хора, чиято комуникация с близките на похитените е минала от поставяне на условия до жестоки закани за убийства. Рязането на пръсти от Михаил Краус и Ангел Бончев и част от ухото на Венислав Величков свидетелствали за жестокостта на Наглите.
С насилие и заплахи, възползвайки се от изненадата на пострадалите, Наглите ги издърпвали в автомобилите, с които са се придвижвали, сочи съдът.
В мотивите съдията детайлно се спира на използваните СРС-та. Магдалинчева приема, че не може да се правят констатации върху изготвените веществени доказателства, получени чрез бръмбари.
На въпросните СРС-та, които бяха много коментирани и по време на делото, са записани
разговори в ГДБОП с ключовия свидетел Валентин Михайлов-Вальо Бореца, известен още като Ихтиманския, с Гребеца и Павел Петков. Записът на т. нар. беседа с Гребеца беше слушан и в съдебната зала.
С него говорят шефът на ГДБОП Станимир Флоров, началникът на антитерористите Валентин Цоновски и зам. главният прокурор Бойко Найденов.
"Въпреки че законът не поставя ограничения за мястото, където ще се прилагат СРС-та, разследващите органи са избрали незаконен начин", смята съдия Магдалинчева.
Този подход е неприемлив, защото Вальо Ихтиманския, Поли Културиста и Ивайло Евтимов-Йожи са били задържани, а Гребеца е обвиняем и това е разпит, на който няма
адвокати, отбелязва съдът.
Според магистратите обвинението е несъстоятелно в три неща. Прокурор по делото беше Антоанета Близнакова.
Първо, от показанията на свидетелите Найден Недев и Вальо Ихтиманския не може да се направи извод, че Поли Културиста и Йожи са били тартори на групата.
Необоснована остава и тезата на прокуратурата, че през целия период от октомври 2007 г. до декември 2009 г. с групата е действал и Иван Пайнавелов-Сапата. От показанията на Вальо Бореца става ясно, че Сапата, чийто труп бе намерен на 9 януари 2010 г. в Плана планина, се е отказал да участва в ударите на групата преди отвличането на бившия митничар Георги Георгиев-Пурата през октомври 2008 г.
Третата недоказана теза на прокуратурата е, че Павел Петков и братята Радослав и Митко Лебешковски са участвали в групата за отвличания. Няма нито едно конкретно
действие в поведението им, което да ги свърже както с престъпленията и с участниците в групата, казва съдът.
По делото има данни, че двама неизвестни до момента мъже са участвали в отвличанията на Ангел Бончев и съпругата му Камелия. Това обаче не са братята Лебешковски. В хода на процеса не беше събрано нито едно доказателство и че Културиста е отрязъл двата пръста на ръката на Бончев.
Съдът дава вяра на показанията на Павел Петков, че не е участвал в отвличането на Илиян Цанев. Няма обективни факти, които да разколебават казаното от него, сочи Магдалинчева. Не Петков е посочил Ангел Бончев за жертва, а Гребеца. Вярно е и твърдението на Павката, че не е наблюдавал маршрута на Бончев и не го е пазел. Съдът дава вяра на обясненията на братята Лебешковски, че не са пазили Бончеви.
Жертвите - уплашени и изолирани от света
Жертвите на Наглите разказаха за най-зловещите си спомени на съда с надеждата да бъдат хванати виновниците за страданията им. Похитени бяха Илиян Цанев, Михаил Краус, Джорджио Марков, Венислав Величков, Васил Маникатов, Мехмет Чакър, Георги Георгиев-Пурата, Киро Киров, Ангел Бончев и съпругата му Камелия, Румен Гунински-син и Борислав Атанасов, а Борислав Динев се измъкна на бандата.
Ангел Бончев, който загуби 2 пръста на ръката си, изпитвал сериозни болки. Той дори уринирал върху раните си, за да се затворят. Поради силната болка и в желанието си да избяга веднъж успял да скъса единия белезник, с който бил вързан. Джорджио Марков учи в чужбина, но продължава да се страхува, когато се завърне в България. Михаил Краус се затворил в себе си и стеснил контактите си. За месец Венислав Величков посетил пет клиники в САЩ, за да избере вариант за реставрация на ушната си мида. Претърпял и две операции. Киро Киров отслабнал 15 кг, докато бил в плен. Дни след освобождаването му влязъл в болница заради съсирек в крака, образуван от принудителното му обездвижване. Започнал да изпитва страх от тъмното и наел охрана, която да го пази.