На 3 април 2012 г. бившият летец Чавдар Генов дава показания пред следовател и съдии от 35-и състав на Софийския градски съд за това как е бил изнудван от известни силови босове да транспортира за тях кокаин от Латинска Америка към България.
На 25 април 51-годишният мъж повтаря твърденията си и на заседание по делото за пране на пари срещу арестувания наскоро Евелин Банев-Брендо, когото МВР определи като кокаинов крал.
Днес четете как според пилота приближени на Златко Баретата отвличат сина му, за да го принудят да транспортира за тях кокаин от Венецуела, и как той успява да се измъкне от сложната ситуация. В тази последна част става въпрос и за секретаря на МВР Цвятко Цветков, който присъства на летище София при транспортиране на контрабандни цигари с марката 555.
Чавдар Генов от години живее в чужбина със семейството си. Редакцията е готова да представи и мненията на засегнатите страни от показанията на Генов.
-------------------------------------
Заминах във Венецуела, имах даден телефон и по него се свързах със сърбин и този сърбин ми определи среща във фоайето на един хотел.
Разбрахме се на другия ден, че ще получа стоката от него, предаде ми 32 пакета опаковани в кафеникава хартия, опаковани с кафеникаво тиксо, при което сърбинът се свърза с България и каза на сръбски, че всичко е точно, "все е лепо", което на сръбски означава, че всичко е добре и е доволен от това, което съм направил, след което чух по телефона Светлозар. Той каза, че се разхождат с големия син, отивали към паркинг да си вземе той мотопедчето, и ми пожела лек път.
След това се свързах с политическата полиция във Венецуела. Хората ми помогнаха, така, че задържането ми да бъде медийно, демонстративно, фактически тези неща ги сложих в едни кашони, взех такси, въпреки че ако исках можех, с колата, която бях взел рент-а-кар за превоз, но изпълних техните указания.
Сложих ги в такси, таксито беше спряно, направи се проверка и на мен, и на багажа, показа се демонстративно, че в багажа ми има наркотик, след което беше организирано всичко от тях. Мен ме закараха в една вила, където фактическа година, година и нещо живях. Организираха по съдебен път дело, както те ми обясниха - да бъдело по-правдоподобно всичко, което се случило, за да няма по-лоши последствия за мене и връщането ми в България, след което с мене работеха техни психолози как да се върна в България и как да подходя така, че поръчителите да не реагират по такъв начин, че аз да пострадам.
Дори и тяхна беше идеята с моето връщане да отида и директно да се срещна със
Златомир Иванов-Баретата. Пътуването до Венецуела го финансирах изцяло аз. Аз повече нямах възможност за контакти с тях да искам пари за билети, всичко аз организирах, а и указанията бяха, че колкото по-бързо свърша, толкова по-бързо ще освободят сина ми, а и това беше движещата и единствена сила. От испанската гимназия са взели сина ми.
Бил е Светлозар Иванов с въпросния зелен джип. Казал му е "Качвай се, че татко ти те чака", оставили са моторчето на съхранение и чак когато го е закарал в къщата му е казал, че трябва да седи в стаята и да си почива, че всичко ще бъде наред, но просто да не излиза.
Но това, което ми разказва сина ми след моето завръщане, е, че никой не му е обявявал,
че е отвлечен, не са се държали с него грубо и арогантно и всичко, което е поискал, като вода, храна, сокове, всичко му е осигурено и той казва "Всичко беше много интересно", че в момента, в който се обадих от Венецуела, че всичко съм взел, те действително са били на "Витошка и са се разхождали.
ВЪПРОС: След завръщането ви в България имахте ли контакти със Златомир Иванов - Баретата?
ОТГОВОР: След завръщането ми в България имах контакт със Златко Баретата, контакта го осъществих чрез Светлозар по моя инициатива и това беше препоръката на психолога от Венецуела, защото той каза "ако ти се криеш" те ще те намерят и могат да искат обезщетение за загубите, които са претърпели, а така ще излезе, че не ти си основната причина, а шансът им е бил такъв". Светлозар се свърза със Златомир Иванов, той явно му беше казал да отида в сладкарница на шосето за Драгалевци, доста помпозна, откъдето дойде и ме взе с голям черен джип и ме закара пред дома на Златомир Иванов.
Направи ми впечатление, че отпред имаше коли на охранителна фирма и на пръв поглед една врата по-скоро за затвор , отколкото за жилище. Поканиха ме, прие ме Златомир Иванов, пита ме как съм със здравето, семейството, каза "не се притеснявай, каквото се е случило - случило, ние сме хора, ще продължим заедно и да се виждаме, и да работим", и това беше срещата ни след завръщането ми. След това започнах работа в "Магик еър Лайнс".
Работата ме увлече и не съм контактувал с така въпросните лица до момента, в който след мое връщане в България по повод погребението на баща ми. Останах в България и работих за "Макиг Еър Лайнс", докато в един момент по външни симптоми съпругата ми каза, че е убедена, че имам здравословен проблем и въпреки, че минавах на всеки 6 месеца на лекарска комисия, не се притеснявах за здравето си, защото, за да получа летателна годност, трябва да си здрав, но тя беше доста настоятелна, въпреки че няма медицинско образование, тя е начален педагог, в частна клиника първоначално не ми установиха нищо, но тя беше толкова упорита, че пожела да ми се направи скенер.
Направихме скенер една събота в Окръжна болница и установиха, че имам тумор 4 см в лявата част на главата, наложи се оперативна намеса. За мое щастие всичко беше установено в много начален стадий това ми даде възможност да се възстановя много бързо.
Реших повече да не летя, за да не се наложи отново да имам здравословни проблеми, потърсих си административна работа първо в България, беше ми предложена, но условията не бяха финансово изгодни, при което колеги от Белгия, с които летях 1996 г., когато оперирах с авиокомпания "Рила", и са запомнили моята дейност, ме поканиха да работя в Белгия и така на 7 януари 2008 г. се озовах в Белгия.
Там започнах работа в агенция по логистика и транспорт, главната дирекция по транспорт. Синът ми, големият, отиде да следва в хагски университет.
Връщането ми в България беше за погребението на баща ми преди Коледа 2010 г. Седмица след прибирането ми от България ме потърси един мароканец на име Хасан. Вече бях в Белгия. Познавах го от преди това, защото той има сервиз (т.нар. гараж) в Лиеж и съм се ползвал от монтьорските му услуги на този сервиз и оттам ме познава.
Той се свърза с мен и в пряк разговор ми каза, че Златомир ме е препоръчал да контактуват с мен и той организира среща, на която имаше хора и от Суринам освен мароканци и основно беше искането им да се превози кокаин от Суринам.
Това вече се случва 2011 г. в дестинация Ротердам или Антверпен в зависимост от това какви са възможностите ми, защото той ме препоръчал, защото съм имал добър контакт и възможности в областта на транспорта на територията на Белгия и в ЕС.
Имайки вече опита от случилото се във Венецуела, не бях толкова наивен да отида и да кажа "Не, отказвам се", подадох информация съответно към федералната полиция на Белгия, но поради това, че според мен работят много мудно с оглед на това, че те гледат първо моята сигурност, искаха да внедрят техен човек, за да бъдат разкрити, а когато нещо се забави толкова, повече се отлага, и в следващия момент прецених, че е нормално да се обърна към органите на реда в България, имайки предвид и сегашната обстановка.
Не съм отказал услугата, но се обърнах и към българските власти и буквално около месец, месец и нещо след като се обърнах към българските власти, съм тук при вас. За мен системата тук е променена и заради това не се притеснявам да споделя абсолютно всичко.
ВЪПРОС: Искал ли е други услуги от вас Златомир Иванов?
ОТГОВОР: Със Златомир Иванов май месец през 2011 г. отново се видяхме с него в къщата му в Драгалевци, като той ме помоли тогава да му помогна да създаде легален бизнес и каза, че се интересува от създаване на логистичен център в България. За целта от негово име беше изпратено едно лице, което първоначално се представи като Петко.
Това става тук в България. Но още същия ден в късните следобедни часове в кафене в близост до бул. "България" се срещнахме с неговия човек. Не помня името на улицата, на която се намира кафенето, но съм запомнил, че улицата се пресича от бул. "България" и фактически на тази улица има магазин за продажба на мотопеди и в близост до това беше кафенето, където дойде Росен Иванов - така ми се представи, даде ми телефон и с него контактувах, и когато се върнах в Белгия, той ми изпрати удостоверението за регистрация на фирма тук, в България, която се регистрира специално за създаването на този логистичен център, а на мен ми дадоха удостоверение, че е регистрирана.
Росен Иванов е русокос, със светли очи, нисък, борческо телосложение, набит, около 28-30-35-годишен.
Возеше го обикновено един едър човек, който му бе като охрана и който държеше обикновено в него телефоните му, когато разговаряхме, да не го подслушват или да не го притесняват евентуално.
Поставих им въпроса, че има да се изплащат такси и разходи по създаването на този логистичен център, той лично, а той винаги ми е казвал, че това, което казва той, все едно го казва Златомир Иванов, защото той не само ръководи бизнеса му, но и отговаря за прехраната на семейството му, за лечението на детето му и фактически отговаря пред него.
Каза ми, че не са в състояние да поемат разходи в дадения момент, още повече че се чака да излезе решението на делото, по което е подсъдим Златомир Иванов. Казах му, че това, което бях поел като ангажимент, аз съм го свършил и ще чакам тяхно обаждане да се свържат с мен.
ВЪПРОС: На вечерята, за която споменахте, че сте присъствал в ресторант "Монтерей" можете ли да кажете какви впечатления придобихте за отношенията между Иван Тодоров-Доктора и Любен Гоцев и другите присъстващи лица?
ОТГОВОР: Впечатленията ми бяха, че Иван Тодоров-Доктора се беше сближил с Любен Гоцев и не случайно и демонстративно застана от дясната му страна, като едва ли не като дясната му ръка. Тази среща беше през 2000 г. и Иван Тодоров с прякор
Доктора седеше между Любен Гоцев и Христо Христов. Разбрах, че с дейността си или с поведението си Иван Тодоров - доктора до такава степен се е сближил с Любен Гоцев, че едва ли не Любен Гоцев се отнасяше към него като с негов син.
Но друго ми направи впечатление, че когато Иван Тодоров, като споменеше братята Маргини, Любен Гоцев беше човекът, който с думи или с поглед го възпираше да ги атакува и да ги маскари, за което остана впечатление у мен, че на Любен Гоцев не са му безразлични и братята Маргини, но на тази вечеря беше демонстративно, че взаимоотношенията между Иван Тодоров-Доктора и Любен Гоцев са повече от близки. За това се подписвам с две ръце.
ВЪПРОС: Познавате ли адвокат Христо Джерекаров?
ОТГОВОР: Познавам Христо Рафаилов Джерекаров от 1992 г., когато за първи път съм се ползвал от неговите адвокатски услуги по оформяне на недвижимо имущество и по-късно след като бях обявил несъстоятелност на авиокомпанията Христо Джерекаров го срещнах в офиса на Боби Величков до ресторант "Кошарите" зад правителствения гараж на същото място, където беше въпросният офис с фитнеса.
Беше лято или късна есен, защото на двора имаше маси и ние бяхме седнали и говорехме, като дойде Христо и ме прегърна, зарадва се, че ме вижда. Попитах го какво търси тук, доколкото знам, това е сериозна фирма и тя си има свои юристи и адвокати и тогава той ми се похвали, че е адвокат на братя Маргини, по точно на Красимир Маринов, и тогава ми спомена, че те са съученици заедно от спортното училище, заедно са спортували с Красимир, с Боби Величков и след тази среща започнахме често да се срещаме с Христо Джерекаров. Тогава жена му беше оперирана от рак на гърдата и разговори сме провеждали включително и в градинката пред раковата болница, докато я караше на химиотерапия.
При тези срещи е споделял неведнъж неговите големи възможности като адвокат и как той фактически е основното лице, което ще спаси братя Маргини, като директно на една от срещите ни в градинката на раковата болница взех кафе от една ламаринена будка и тогава ми спомена, че проблемите с братя Маргини ще се решат безболезнено.
Въпросът е само на време, защото имал познат съдия - всичко било въпрос на финанси, дори тогава думите му бяха "въпрос на 100 000", но не конкретизира нито лева, евро, долари, че ще промени мярката им за неотклонение и след това, като се проточи дълго това дело, ще завърши без присъди за братя Маргини.
Казах му: разбирам, ти си адвокат, длъжен си да защитаваш техните права, но смяташ ли, че това нещо е редно, но разбрах, че са го заслепили най-вече парите и по това време той демонстрираше голямо финансово състояние. Канил ме е в ресторанти по уличките около Римската стена, на които срещи на маса са присъствали и следователи и хора от съдебната система - съдии, с които съм се запознавал чисто от културни обноски, но не съм имал за цел близки контакти с хора от този бранш, не мога да спомена и точни имена.
Христо Джерекаров с това негово благосъстояние си създаде доста проблеми, защото и други адвокати, с които работеше още през 1992 г., ми казваха, че доста е злоупотребил с алкохол и наркотици и че ще пропилее всичко това, което има, и действително при последните си посещения в България, когато имах контакти с нето, той започна да се оплаква, че няма клиенти, че се нуждае от помощ.
Обикновено всяка една негова приказва е свързана с пари, а преди това не беше такъв човек. Всяко нещо, което трябва да се свърши, пита какво ще бъде заплащането. Казах му, че ще се постарая да му помогна дори и с клиенти, защото много българи специално от българската общност и в Белгия и в Холандия се нуждаят от адвокати в България, а знам, че има опит с имотни дела, при което при един от контактите той ми изпрати копие на негова адвокатска карта, от което разбрах, че той няма новия образец на адвокатска карта, и ми стана ясно, че той вече не адвокатства.
ВЪПРОС: Познавате ли лицето Светльо Ангелов и знаете ли за случай с контрабанда на цигари 555 във връзка с това лице?
ОТГОВОР: Това е от времето, когато работих в "Еър София". Светльо Ангелов беше доста приближен на собствениците на авиокомпания "Рила" на Лилян Стоев Тодоров и Георги Иванов, като нееднократно е помагал на някой техни действия, които са били в разрез със закона.
Интересното е, че той не се криеше от мене, включително Лилян Тодоров разговаряше с него свободно в мое присъствие. Той работеше в ЦСБОП, като конкретно беше в СДВР. Срещал съм се и докато беше при органите на реда и след това.
За тези цигари 555 искам да поясня защо не смеех да подавам сигнал към органите на МВР. За тях бях натоварен лично от Лилян Тодоров да присъствам на разтоварването на карго с цигари, което беше дошло с редовен самолет Ил 76 -руски и трябваше да се организират нещата без присъствие на много хора и да се охраняват така нещата, че да не изчезнат цигари от този превоз. Характерното беше, че при свалянето на един от контейнерите, а на този ИЛ 76 стоката се превозва в метални контейнери, а не както при нашите в мрежи.
Падна от един от контейнерите и се отвори капакът и видях, че вътре нямаше никакви цигари, беше празен. Тогава видях Цвятко Цветков тогавашен главен секретар на МВР, той беше на летището до самолета на стоянката, където се разтоварва самолетът. Като падна контейнерът се появи Цвятко Цветков, дойде една кола без отличителни знаци, разбира се, излезе Цвятко Цветков, обърна се към мен и попита кой е отговорен тук от страна на ерсото.
Отговорих, че съм аз, а той каза "направете така, че ваши служители и хора, които не са ваши служители, в този периметър никой повече да няма и да не се появяват други хора". За мен стана ясно, че те са заинтересувани за този превоз на тези цигари.
Искаха да се оттеглят хората и да останат само тези, които управляват мотокарите с количките. На мен ми стана ясно, че отново "Еър София" е под политическия чадър на тогавашните органи на МВР в лицето на Цвятко Цветков, което още веднъж ме накара да не си помислям по това време да давам информация, да нямам никакви реакции от моя страна.
Семейството ми, големият син и снаха ми работят в Амстердам, малкият син е тук с мен, тъй като сега е ваканция, но живее с мен в Белгия. Съпругата ми само тази година е тука, за да няма прекъсване на стажа.
Не ме притеснява това, че сме в чужбина и да кажем, че къщата ми е такава, че не ме е страх от нападение или от посегателство към мен и към семейството ми, че имам куче санбернар, което пази просто защото се убедих, че много от промените, които се направиха в последните три години, са промени да се спре тази престъпност и да се покаже, че България не е център на престъпността в света.