Септември, Петък 2010
Интервю с Иван Кръстев, политолог.
- Г-н Кръстев, в предишно интервю за "24 часа" прогнозирахте: може да се окаже, че парламентарните избори е по-страшно да бъдат спечелени, отколкото изгубени. Защо тогава всички играчи оставят впечатление, че страшно много искат да ги спечелят?- Защото ГЕРБ няма право да загуби, ако иска да е партия с бъдеще, а БСП и ДПС се страхуват да загубят. При това страхът на управляващите не е абстрактен: в състоянието, в което се намира икономиката и при наличието на силни антиелитни настроения в обществото вероятността за търсене на отговорност от министри в това правителство е по-реална отвсякога.
А и Европа иска да види поне един корумпиран министър с реална присъда, за да повярва, че нещо се променя у нас. Или с други думи, има само едно нещо, по-лошо от това да си на власт през тази есен и то е да си току-що паднал от власт. Затова БСП и ДПС са решили или да спечелят с цената на всичко, «или, ако не могат да спечелят, да създадат ситуация, при която опозицията да не може да управлява.
- Промяната на избирателния закон в последния момент в тази графа ли попада?- Да. И антикризисният щаб за боклука е в тази графа. Проблемите с регистрацията на СДС са в тази графа. Спешните назначения на ръководства на държавни агенции и въобще истеричното окопаване в институциите, което наблюдаваме през последните дни, също са в тази графа. Скандалните назначения в съдебната система - също. Изкупуването на медии от среди, близки до правителството - също.
Неприличната сделка за сградата на НАП - също. И въобще днешната стратегия Станишев-Доган поразително напомня на стратегията на Луканов от 1990 г. - да се окопаят във властта, за да не може никой да управлява без тях независимо от изборните резултати. Така че не трябва да се учудваме защо ЕС замрази много от фондовете за България. Брюксел не се притеснява просто от факта, че в България се краде и се краде много и се краде на най-високо ниво.
Това, което притеснява Брюксел е, че източените от държавата пари се връщат в политиката. Или с други думи, след като откраднат парите на гражданите, политиците инвестират същите тези пари в медии и черен пиар. А това нарушава най-важния принцип на демокрацията - мнозинството да може без насилие да смени всяко правителство, което не харесва.
- Накъде ни води това?- Вън от ЕС или в най-добрия случай в покрайнините на ЕС. Днес в България наблюдаваме края на един политически цикъл. Предстоящитеизбори са референдум върху модела на управление, който се наложи през последните осем години.
Модел, който прие формата на безпринципни коалиции, мирно съвместно съществуване на различни корупционни клиентели, системно разрушаване на държавната администрация, заличаване на границата между бизнес и политика. Този модел превърна България в страната с най-неефективни публични инвестиции в Европа и в страна с отвратителна инфраструктура.
- Но защо последствията от този модел да са чак толкова негативни? Все пак през всичките тези години България имаше икономически растеж.- Глобалната финансова криза унищожи икономическата конюнктура, която направи възможен модела на икономически растеж през последните 10 г. Това означава, че когато кризата свърши, ние не ще можем да се върнем там, където бяхме, преди тя да започне. Времето на лесните чужди инвестиции и евтините кредити свърши. Бумът на недвижимите имоти също свърши. Това, което остава, е една неработеща съдебна система, раздута и неефикасна администрация и общество, проядено от правен нихилизъм и недоверие към институциите. Ако политиците не го разберат, страната е обречена на вечна изостаналост.
- Но българите като че ли не са особено развълнувани от тази криза?- Истина е, че обикновеният човек, за разлика от бизнеса, не изглежда прекалено притеснен. Първо, защото през последните 20 г. хората непрестанно живеят с усещане за криза. За нас кризата се е превърнала във всекидневие и затова паниката, обхванала света, не ни заразява.
Второ, почти 60% от населението е извън финансовата система - не взема кредити и няма спестявания. И трето, предизборното наливане на средства забавя част от социалния ефект на кризата. Но пренебрегването на кризата не може да продължи безкрайно. През октомври голямото мнозинство от българите ще я усетят в цялата й дълбочина.
Кризата вече удари строителния сектор, но наред е енергийният. Ще има повече безработица, повече престъпност, по-малко автобуси до Испания, защото днес безработицата там е над 17%. Ще намалеят парите, които работещите зад граница изпращат на възрастните си родители. И въобще, когато правителството твърди, че кризата ни е подминала, това просто не е истина.
- Какви са сценариите тогава?- Различни, но нито един не е истински добър, а някои са много лоши. Най-лошият сценарий са оспорени избори - загубилите партии да откажат да признаят изборните резултати. Този сценарий връща България обратно в 1990 г., може би без студентски стачки, без хора на улицата, но в ситуация на тотална неуправляемост. Когато най-много има нужда от работещо правителство, България може да се окаже без каквото и да е правителство. Желанието на БСП и ДПС да запазят на всяка цена присъствие във властта прави този сценарий все по-вероятен. И затова правителството трябва да направи всичко необходимо да ни убеди, че изборите ще са честни.
- Не е ли най-добре тогава да се тръгне на експертно или програмно правителство?- Най-добре за кого? Това е най-добрият вариант за икономическите кръгове около правителството. Кабинет, съставен от БСП и ДПС няма да има легитимност да управлява. Станишев и Доган го знаят и затова изведнъж всички заговориха за програмно правителство. Истината е, че страната има нужда не от нова тройна или четворна коалиция, а от политически кабинет с ясен облик и ясен мандат. Интересът на ГЕРБ или Синята коалиция да участва в подобно програмно правителство е точно толкова голям, колкото интересът на мишката да покани котката на обяд.
Но този вариант е още по-лош за политическата система. Когато страната е поляризирана между комунизъм и антикомунизъм, както през 1990 г., програмното правителство може и да е добра идея, но когато поляризацията е между избраните и техните избиратели, програмните правителства са лоша идея. Достатъчно е да погледнем "успехите" на голямата коалиция, която управлява Румъния, за да си дадем сметка, че поредното размиване на отговорността само ще задълбочи кризата.
- Казвате, че програмно правителство или голяма коалиция между БСП и ГЕРБ не е добър вариант. Но Ахмед Доган твърди, че ГЕРБ няма да спечели изборите и освен това няма управленски потенциал.- Всички социологически проучвания, които познавам, са категорични, че ГЕРБ ще спечели изборите. Нещо повече, ГЕРБ увеличава преднината си пред БСП. Може би всички социолози грешат и г-н Доган е прав, но ако искате да разберете коя партия ще изгуби изборите, има няколко "бабешки" начина да се ориентирате. Когато лидерите на една партия обявят, че социологическите проучвания са грешни или тотално манипулирани - тази партия обикновено губи изборите. Когато лидерът на една партия истерично иска телевизионни дебати - тази партия обикновено губи изборите. И когато видите едно правителство спешно да назначава свои хора преди избори на всички възможни позиции - това правителство знае, че е загубило изборите. Толкова за г-н Доган и социологията.
Що се отнася до управленския потенциал на ГЕРБ, не само Доган, но и всички ние си задаваме този въпрос. ГЕРБ продължава да е силен в критиката си и слаб във визията си. Но за разлика от 2001 г. днес никой не очаква чудо. Днес голямото противопоставяне не е между "леви" и "десни", а между "стари" и "нови". Хората гласуват за ГЕРБ, защото искат някаква промяна.
- Но ще има ли подготвени хора, за да управлява?- Въпросът е дали това, че ГЕРБ залага изцяло на нови лица, няма да й попречи да управлява. Това е реален въпрос. Но аз съм по-малко притеснен за управленския потенциал на ГЕРБ от г-н Доган. Първо, защото мнението ми за управленския потенциал на тройната коалиция навярно не е толкова високо, колкото неговото.
За мен има значение дали една партия е успяла да създаде ефикасна система за източване на държавата, или за управление на държавата. Второ, според социологическите проучвания за ГЕРБ гласува в голямата си част градската средна класа, така че партията има ресурс за излъчване на управленски елит. Естествено, ако иска това. Трето, позицията на тройната коалиция, че никой освен тях не може да управлява, ми се струва обидна за интелекта на българина.
- Все пак не виждате ли постижения на кабинета?- В началото на своя мандат правителството на Станишев даде надежди за това, че иска да води една модерна и модернизираща политика. Дори в това правителство има успешни министри като Даниел Вълчев, който започна реални стъпки за промяна на нашето образование.
Но това, което наблюдаваме през последните две години и особено през последните месеци, е класически пример на провалено управление - смес от арогантност и партизанщина. И ако България не е способна да излъчи по-компетентно от правителството на г-н Станишев - по-добре да закрием страната.
- Вие развивате сценарии. И премиерът Станишев има сценарии, един от които разкри пред Николай Бареков - Костов иска да превърне парламента в генератор на политика при слаб кабинет, а Борисов няма да се жертва за министър-председател. Това изглежда ли ви логично?- Мога ли да допусна, че премиерът на България говори нелогични неща? Може би г-н Станишев има информация, която ние, простосмъртните анализатори, нямаме. Може би има информация, събрана със специални разузнавателни средства. Или пък генерализира личния си опит, който сочи, че в една коалиция малката партия - ДПС, може да управлява голямата - БСП.
- А прогнозата за Костов?- Голяма част от българското общество продължава да е разочарована от управлението на ОДС. БСП се опитва да използва тези настроения и в това няма нищо странно. Но стратезите на управляващите навярно са забравили защо хората се обърнаха срещу Костов - без съмнение една от най-силните фигури в българската политика.
Това, което хората не харесваха в управлението на СДС, беше корупцията. Но хората оценяват правителството на тройната коалиция като много корумпирано, нещо повече - като по-корумпирано от това на Костов. Хората не приеха опита на Костов да остане на власт на всяка цена. Това правителство прави същата грешка. Хората не харесваха обкръжението на г-н Костов. Бисеров и компания днес са обкръжението на г-н Доган и са част от това управление. Или с други думи, Станишев е заблуден, ако вярва, че в очите на хората "заменките" на неговото правителство са по-приемливи от партийната приватизация по времето на Костов.
-Понеже стана дума за черен пиар, виждате ли проблем в този клип с Костов и Борисов?- Не. Негативната кампания в рамките на закона е част от арсенала на политическите партии. Истински ме притеснява не негативната кампания, а фактът, че съветникът на г-н Станишев Азер Меликов, който е регистрирал скандалния сайт и който видимо е ключова фигура в "черния пиар" на правителството, е шеф на борда на фирмата "Информационно обслужване" АД.
Тази фирма щи брои бюлетините на изборите. Това е истински притеснително. Дотолкова притеснително, че е редно премиерът тутакси да помоли своя съветник да напусне борда на фирмата. Дори ако някой е убедил премиера, че това, което има значение по време на избори, е не как гражданите гласуват, а чий съветник брои бюлетините.
Svejo
Twitter
Favit
Публикувай
Няма коментари за тази статия.