Половината български семейства успяват всяко лято да отидат на курорт, макар и само за по 4-5 дни. Това се отнася най-вече за тези, които имат малки деца и гледат на ходенето на море или планина като на инвестиция в здравето им. Най-често фамилиите пестят цяла година, за да отделят 800-1000 лв., които харчат предимно на нашето море. Това, изглежда, е най-разпространеният модел за прекарване на лятната отпуска.
През изминалата седмица в рубриката "Референдум" обсъждахме с читателите предпочитанията на българина за лятната почивка и колко пари може да си позволи едно семейство за курорт. Направихме и импровизирана анкета в 10 областни града. (Резултатите виж в галерията.)
Сред отговорилите, че не могат да си позволят курорт, преобладават хората с по-ниски от средните доходи и по-възрастните. Немалко сред тях отбелязват, че с парите, които получават, едва свързват двата края, затова почивката е екстра, за която не могат и да мечтаят. Немалко от тях прекарват по някой и друг ден на село, но не като туристи, които се наслаждават на спокойствието, а за да нагледат наследствения имот, да постоят с възрастните си родители и най-вече да приготвят зимнина.
"През ваканциите се хващам на допълнителна работа. Миналото лято мих чинии в денонощен ресторант. Ще опитам и сега. На курорт не съм ходила от 20 г. Ако има време, ще гостуваме на селото на семейни приятели - там ще затваряме буркани за зимата", казва Павлина - 51-годишна учителка от Плевен.
Сред тези към 30%, които никъде не ходят през лятото, са и родители на тийнейджъри, студенти и млади семейства, които се отказват от курорта в полза на децата си. Аргументът им е: като няма пари за всички, поне младите да идат.
На другия полюс са читатели, които могат да си позволят доста по-луксозно лято в чужбина. Преобладаващата част сред тях посочват, че предпочитат, ако ще е море, да е по-чисто, по-малко шумно и без бетонни мастодонти като на нашето. Почти толкова са и тези по-заможни нашенци, които тръгват за чужбина, но не за да се изтягат по екзотични плажове, а за да обикалят света. "В последните години не ходим на почивка, а на екскурзии. По-добре да се види нещо интересно, отколкото да се седи 2 седмици на едно и също място. Това лято заминаваме с жена ми за 8 дни в Австрия и още 1-2 страни. Ще ни излезе към 2000 лв. за двамата ", казва Мирослав (48 г.) от Благоевград, който има собствен бизнес.
Любители на пътуванията има и сред хората с по-малки възможности. Те обикалят страната, за да разглеждат забележителности - исторически места, природни феномени, църкви и манастири. "На стари години открих колко много има за гледане у нас", казва 58-годишният Дончо И. от Добрич, според когото "опознай родината, за да я обикнеш" не е куха фраза. Зарекъл се е да заведе внучетата си на колкото се може повече интересни места.
Много участници в анкетата признаха, че в тези несигурни времена избягват отдалече да си правят планове за лятото, но пък паднат ли им пари и отвори ли се възможност, гледат да се възползват. 32-годишен мъж от Стара Загора казва: "Обичаме да ходим с приятели за риба и понякога прескачаме до гръцкото море край Кавала за уикенда. Не е толкова далече, зареждаме с бензин в България, а и там смъкнаха цените. Това ми е почивката."
Представително за най-масовия случай - семейство с деца на нашето Черноморие - е мнението на 40-годишна жена от Стара Загора: "Почиваме в Несебър във ведомствената база на фирмата, в която работя, излиза по-евтино заради намаленията за служителите. Но и така с по-малко от хилядарка едно семейство не може да се оправи."
Кристина Стоева от Благоевград казва: "Заради детето, което е малко, се опитваме всяка година да идем поне за седмица на море. В последните години ходим в Гърция - по-евтино ни е. 7-дневна почивка за трима ни излиза около 1000 лв."
Нашето море, изглежда, остава любима дестинация и за несемейните млади хора до 30 г. Както ни писа Ивайло Иванов от Пловдив, "ако не си бил с компания на морето, все едно не е имало лято".
"Няма нищо по-хубаво от седмица на палатки край Баташкия язовир с приятелите. Кеф ти да ходиш по гората, кеф ти да се напиеш край огъня вечер", пише ни 22-годишният Стоян Асенов от София. За неговия връстник от Бургас Теодор Илиев обаче лятото е времето да се види свят: "Тръгваме две двойки приятели из Европа с трошката на баща ми - пък докъдето стигнем."
Българите откриха и ...България
Оцениха доброто съотношение "цена-качество" на предлагания туристически продукт Доц. д-р СОНЯ АЛЕКСИЕВА, ЕКСПЕРТ ПО КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ, НБУ
"Aбе какво правите вече пета Нова година в това село Момчиловци - и в този студ с тези малки и големи деца?" Все това беше първият въпрос от колегите ми след празничните поздравления.
"Къде казваш, че те намирам - какви камъни, какъв Златоград? Нищо не ми говорят тези Бели камъни. Какво правиш в Златоград, че това е на другия край на света, защо да ходя там", чувам изненадата в гласа отсреща, докато изключвам телефона си горе на планината - на едно от най-красивите места в Родопите.
"Платили сте по 10 лева на човек, за да обикаляте из селото с магаре?!" - кокори се приятелката ми, докато гледа снимките на компанията ни: подредени сме ухилени един след друг, върху кротките животни в странджанското село Стоилово.
Така беше преди 20, 10, 5 години с българските пътувания, преди да повярваме в т.нар. вътрешен туризъм и преди да инвестираме в културния туризъм. В началото беше времето на следдесетоноемврийските екзотични пътешествия на първите новобогаташи и мутри - те дефилираха из пресата и по коктейлите с първите си тайландски спомени и ловните си африкански подвизи. Мисля, че и до днес не са водили децата си извън плажа, в прочутия варненски музей. И не правят разлика между Балабановата къща и къщата на Калиопа или между Аладжа манастир и Араповския манастир.
Колко българи преди 20 години отиваха не само заради печатите в книжката "100-те национални обекта", а специално за ваканция, за семеен уикенд, за почивка и да "видят" децата им какво има в Русе, Стара Загора, Триград, Трявна, Караново, Белоградчик, Добърско, Бръшлян, Иваново, Златоград, Севлиево, Смолян. Извън познатите от десетилетия класически маршрути до Пловдив, Арбанаси, Копривщица, Шумен, Несебър, В. Търново, Боженци, Варна, Жеравна, Габрово и Широка лъка българите откриха постепенно новите чудеса на България.
Когато за първи път у нас преди осем години в. "24 часа" се обърна към българите да определят своите 24 чудеса, скептиците бяха доста. С какво ще шашнем чужденците и как ще стигнат до там при тази инфраструктура? Но и откривателите бяха доста. Не, нека първо изненадаме себе си като българи, да видим места, които никога не сме познавали извън телевизионните репортажи и снимките във вестниците. Тогава, дори аз като човек, който преподава туризъм, не очаквах: редакцията получи хиляди идеи за около 200 български чудеса!
Стана ли чудото днес? Повярваха ли българите, че преди да откриеш света, трябва да откриеш собствената си страна, че преди да тръгнеш да пътешестваш, трябва да си опознал историята и културата на държавата, от която тръгваш. Когато преди 10 години с един малък, но упорит екип учредихме идеята за първото в България национално (вече международно) изложение "Културен туризъм" във Велико Търново, скептиците също бяха доста. "Да печелим чак пък от културен туризъм в България?! България е известна като туристическа дестинация само с морски и ски туризъм?! Какъв културен туризъм, я си вижте музеите и сувенирите!"
Днес, десет години по-късно, българите, които пътуват и у нас, и в чужбина, идват всяка година през април на това изложение за културен туризъм във В. Търново. За да чуят за новите открития, за да видят новите културни обекти, за да планират с участниците от музеите, от информационните центрове, с туроператорите своята семейна ваканция или пътуване с приятели.
Българите откриха и... България. Откриха наистина историята и природата й, музеите и храната й. Откриха доброто съотношение между качество и цена на предлагания туристически продукт. Откриха, че имиджът на всяка дестинация започва от нас самите. Мисля, че е време в. "24 часа" да предложи следваща идея, за която да гласуват читателите: как България да стане наистина още по-добра туристическа дестинация.
Следващ въпрос в рубриката "Референдум":
С какво страната ни привлича чуждите туристи?
- Природа
- История
- Морски и/или зимни курорти
- Храна
- Евтиния
- Друго