Министър Атанасова да уволни светкавично чиновника, който я подведе за "екзотичния" договор
ПРЕДИ няколко дни поредният министър на здравеопазването Десислава Александрова гръмна с базуката към "Пирогов". В болницата, където спасяват живот, имало един куп нарушения. Най-екзотичният договор бил за подреждане на книги! На стойност цели 5400 лева. Имало и друг - за предлагане на същите книги на пациентите.
Новината бе приета като топъл хляб от журналистите, които вече бяха готови да разкъсат ръководството на болницата. Всъщност толкова лошо ли е в "Пирогов" да има библиотека?
Напротив, точно това показва, че в тези тежки материалистични времена там има запазена някаква духовна частица, което трябва да се адмирира. И ръководството на болницата трябва да бъде поощрено, а не порицавано точно за това.
Да атакуваш библиотека, където и да е, е малко подход от тъмното Средновековие. Когато е имало клади, за да се горят произведенията на инакомислещите, както и самите те. Защото за пациент в такъв момент книгата е едно спасение. В момент, в който дори не знае как е оцелял.
Министър Атанасова може би трябва да легне в болнично легло като обикновен редови пациент. Да не става от него за около седмица и никой да не донесе книга. Така ще разбере как се е издънила. И ще разкрие моментално точно кой я подведе с този "екзотичен" договор. Да си със счупен крак, да работи мозъкът ти и да няма какво да правиш, е едно от най-тежките наказания. Особено ако нямаш телевизор в стаята или пък ти искат по 3,50 лева на ден, за да го гледаш, както бе в някои клиники само допреди година.
Навремето лежах точно в "Пирогов" за повече от три месеца. Най-голямата радост беше, когато излязох от хилядите вливания на антибиотици и се докопах до книгите. Вече не си спомням дали ги вземах от болницата, или мама ми ги носеше от вкъщи. Но в детското четяхме всички и след това ги разменяхме. Иначе щяхме да започнем да си говорим сами.
Наистина днес същото детско е в окаяно състояние, както се вижда от телевизионни репортажи. Които обаче не успяха да скрият факта, че въпреки условията в "Пирогов" спасяват всеки ден живот. И то, без да се тупат в гърдите и всяка сутрин след рапорта да бягат в някой сутрешен блок. А за възстановяването се грижат книгите. Които съвсем не са виновни за състоянието на кабинетите. Защото с 5400 лева на година едва ли ще може да се направи дори ремонт на покрива на "Пирогов".
Заради това предлагам държавата, вместо да обявява за престъпление подреждането на книги, да задължи всяка една голяма болница, която има стационар, да има и библиотека. И в бюджета, отпускан от здравната каса, да има специално перо за закупуването не само на книги, но и на списания, вестници и други печатни издания. За да може човек да намери това, което търси, докато се възстановява. Защото в противен случай не ти остава нищо друго, освен да се вайкаш за травмата, която си получил. Което е пагубно за психиката.
В тази библиотека може да има място и за специализирана литература, която да се ползва от медицинския персонал. И тя също трябва да бъде дотирана от бюджета. А помещение ще се намери лесно.
Когато поемаше един от най-трудните постове в държавата, министър Атанасова бе наречена от премиера "тежката артилерия на ГЕРБ". Като старши офицер на артилерийския дивизион на поделение 26100 в Стара Загора, където е служил и редник Христо Стоичков Стоичков, мога единствено да й пожелая да коригира мерника за правото мерене. И да не разчита толкова на тези, които се опитват да я вкарат в интриги. И да ги уволни със скоростта, с която бе направен одитът на "Пирогов", за да бъдат разкрити "екзотичните" договори.
Защото в България от интриги не ни остава време да четем книги. А от тях може и да научим как се става по-добър. Как да не завиждаме на съседа и как да се опитаме да му помогнем. На това ни учат класиците в литературата.
Живеем във време, в което корим децата, че не четат. И отгръщат единствено екрана на лаптопа, а не корицата. А любимият класик на всички е Google.com. Е, как да ги накараме да четат, след като от екрана един министър приравнява подреждането и разнасянето на книги едва ли не са престъпление? Няма просто как да се получи. Така беше и с дъщеря ми, която на всеки призив да прочете "Пипи Дългото чорапче" отвръщаше, че е гледала всички серии по няколко пъти. За мой и неин късмет един ден откри, че книгата е нещо много по-добро и качествено от филма. А на родителя остава удоволетворението, че е постигнал нещо с живота си.
Но книгата вече е скъпа вещ, на нея се начислява ДДС. Но в крайна сметка не трябва да се забравя поговорката "Прост народ, слаба държава!". Това не трябва да се допуска и заради това да не посягаме на книгите!