Шумотевицата около взривените складове край Петолъчката заглуши някои доста разумни идеи за оптимизиране на и без това сложния процес на утилизация. Като предложението държавата отново да се заеме с обезвреждането на излишните боеприпаси например.
Най-напред идеята дойде откъм синдикатите в търговското дружество на "Терем" на Министерството на отбраната. Това са няколко военноремонтни завода, които от доста време стоят без работа и за които утилизацията би била истинско спасение.
Стремежът на "Терем" за по-добро бъдеще обаче бе попарен не от някой друг, а от неговия принципал - министъра на отбраната Аню Ангелов. Именно той предложи
излишните муниции да се пуснат на търг в Европа.
Втора седмица министърът упорито трасира идеята си, без изобщо да реагира на 3 реплики, отправени от експерти в оръжейния бранш. Първата е, че никой от Европа няма да участва в нашите търгове, защото МО плаща по 50 евроцента на килограм, а цените на запад от Калотина тръгват от 3 евро нагоре. Втората е, че транспортирането на тонове боеприпаси извън страната ще оскъпи поне двойно цената на утилизацията, като не се забравя високият риск от експлозия по време на пренасяне. И трето - дори и да се стигне до обявяване на международен конкурс, той ще бъде затворен за родни фирми. Причината е, че България все още не е член на NAMSA - агенцията на НАТО, която организира подобни търгове. Условието за членството е съвсем прозаично - министерството на икономиката трябва да внесе еднократна такса от 60 000 евро.
Тези дни вицепремиерът Цветан Цветанов също стигна до идеята държавата да си върне демилитаризацията на излишните боеприпаси. Но намерението му веднага бе атакувано от министър Ангелов.
Това е абсурд, каза МО шефът, никъде в света една армия нито произвежда, нито демилитаризира своите муниции. След което изчете цяла лекция на вицепремиера що е то държавно предприятие.
Формално военният министър е прав. Утилизацията наистина не е работа на армията. Но и никой не е искал това. Никой не оспорва азбучната истина, че главните задачи на войската са да се подготвя да защитава териториалната цялост на родината, да помага на населението при бедствия и аварии и да участва в мироопазващи мисии извън граница. Идеята е друга - не войниците и офицерите, а военноремонтните заводи на Министерството на отбраната да поемат работата, която те всъщност са вършили допреди 2009 г.
И все още няма логичен отговор как преди са можели да утилизират, а сега не. Според Ангелов държавните фирми щели да участват, ако имали интерес. Че нима частните - "Берета трейдинг" или "Дунарит", утилизират, без да разчитат на печалба.
Безспорно бизнесът е печеливш, но това някак си не се забелязва от министерската трибуна. Призивите на армейските синдикати дори не са удостоени с внимание. Фактът, че стотици работници от "Терем" са готови за стачка, също няма значение.
Някак между другото Ангелов припомня старо искане за промяна в закона, която да позволява на принципала да дава приоритетно на свои фирми определени обществени поръчки. То обаче някога не било прието. Сега обществените настроения са различни, сам вицепремиерът Цветанов възнамерява да лобира пред министър-председателя Бойко Борисов държавата да си върне утилизацията. И моментът е изключително удобен да се осигури работа на военноремонтните заводи за години напред.
Вместо това министър Ангелов иска друга промяна в закона, която да позволи на чуждестранни фирми да изнасят българските ненужни боеприпаси и да ги утилизират в своите високотехнологични заводи.
И тук стигаме до въпроса защо всъщност военното министерство се отърва от утилизацията Кардиналното решение бе взето непосредствено след взривените военни складове край Челопечене през юли 2008 г. А още по-точно - след несполучливия опит холдинг "Терем" да преотстъпи спечелена поръчка за утилизация на фирма подизпълнител, която дори нямаше лиценз за такъв вид дейност.
По това време военноремонтните заводи не са били претоварени с поръчки и не затова са прехвърлили утилизацията на подизпълнител. Просто ръководството на "Терем" бе решило да прибере част от 6-те милиона, дадени от самото МО, без да си мръдне пръста. А дали тази част е отишла за заплати на работниците, може само да се гадае. По-скоро не.
Излиза, че ръководството на "Терем"(и на МО) упорито бяга от утилизацията, дори с риск работниците от заводите да излязат на улицата. И прави всичко възможно унищожаването на излишните боеприпаси да се даде на частни фирми.
Каква е тънката сметка?
Първо, така военното ведомство се отървава от един изключително горещ картоф. Ако ще гърми - да не е при нас.
Второ, включването на частни фирми в конкурсите за утилизация открива поне на теория добри перспективи за тлъсти комисиони. Това не може да бъде доказано, но специалистите все по-често мислят в тази посока.
Какво ще решат по въпроса управляващите - един бог знае. Най-вероятно законодателството няма да се промени. Докато се наканят министрите и депутатите, парламентарните избори дошли. Така нито чужденци ще дойдат за нашите муниции, нито работниците от "Терем" ще получат нови поръчки.
От цялата история в крайна сметка ще спечели русенската фирма "Дунарит". В отсъствието на "Берета трейдинг" след взривовете край Петолъчката и при явния отказ на държавата "Дунарит" става абсолютен монополист на пазара на утилизацията. Публична тайна е, че зад тази фирма стои Корпоративна банка - финансовата институция, събрала голяма част от сметките на най-крупните държавни компании при унизително ниски лихви. Така един монопол ражда друг.